Мика Зайкова, финансов експерт: България е на първите места в ЕС по относителен дял от семейните бюджети за храна, транспорт, комуникации, данъци и осигуровки

Финансовият експерт Мика Зайкова в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: В навечерието на коледните празници и в края на отиващата си година прецених, че следващата тема – тази, която ще обсъждаме сега, е изключително подходяща, а тя е за какво се харчи семейният бюджет? Въпросът излиза от проучване на Евростат, което съпоставя данните от различните ни бюджетни пера между страните-членки на Европейския съюз. Поканих за коментар финансовият експерт Мика Зайкова.

В сравнение с останалите страните-членки на Европейския съюз къде се намират българските домакинства според разпределението на доходите?

Мика Зайкова: Към това изследване аз бих имплантирала изследването на Института за пазарна икономика, който дава един друг разрез – освен къде се намира по отношение на европейските страни, какво се случва с бедните и богатите домакинства. И затова искам да ви кажа, че ние сме на първите места по относителен дял от семейните бюджети по отношение на храната, по отношение на транспорта, комуникациите, и забележете, макар че имаме плоски данъци, ниски данъци, доста високо място заемаме в тази аранжировка и по отношение на относителния дял, който ние плащаме за данъци и за осигуровки. И ако започнем от храната, която е с най-голям относителен дял и се намираме на първо място в Европа, според Евростат, нашите домакинства харчат 17.9% от своя бюджет, но според Националния статистически институт (НСИ) харчат 30%. А бедните домакинства харчат 43%. Тоест, колкото човек има по-ниски доходи, толкова относителният дял, който дава от бюджета е по-висок. Защо се случва това? Това не може да се дължи на инфлация, защото инфлацията е в рамките на поносимото, но смея да твърдя, че у нас цените на дребно имат и някои спекулативни елементи. И веднага ще ви дам пример – в Германия едно масло от 250 грама пакета, немско масло, хайде няма да казвам името на маслото, струва 2 евро, а в България струва 8.49 лева, което означава близо 3 евро.

Водещ: Г-жо Зайкова, аз точно в тази връзка исках да Ви попитам, гледайки аранжировката на сегментите в диаграмите на Евростат, в Германия хората харчат годишно за храна едва 9% от бюджета си – това е най-ниската стойност в целия Европейски съюз. докато в България са 18% – 17.9 са 18%. Как да разбираме тази двойна разлика? Първата мисъл е тези хора там гладуват ли? Но май не е така.

Мика Зайкова: Не, не гладуват, но те имат високи доходи и относителният дял. Освен това там спекулативните цени твърде рядко намират място, защото имат строг контрол, независимо, че са на пазарен принцип.  Но разберете, тези хора не гладуват, напротив – те се хранят дори здравословно, а здравословните храни са по-скъпи от храните в най-ниския сегмент на хранителната таблица. Но в България цените не са съобразени, те нямат социална поносимост и дори имат спекулативен характер. И аз ви дадох пример с немското масло. Такива цени има. Друг беше поводът, когато се изследваха вносните храни от Европейския съюз по отношение на тяхното качество, и се оказа, че много от тях в България са по-скъпи. А откъде накъде? Няма никаква причина да бъдат по-скъпи, защото разстоянията в Европейския съюз не са чак толкова големи, че транспортните разходи да вземат. Става въпрос за чиста спекулация, за лош контрол и за известна анархия в тази посока. Ако обърнете внимание на облеклото и обувките, там сме пък на последно място, заделяме най-малко пари.

Водещ: Да, 3%.

Мика Зайкова: Да, у нас са по-евтини. Но защото струват по-евтино, а защото българите са манекени на „секънд хенд“. Разбирате ли? Те пазаруват, става въпрос не за всички българи, но тъй като нивото на бедност при нас е доста високо, някъде 80% от българите фактически се обличат и обуват от „секънд хенд“, където нещата са драстично по-евтини. Драстично по-евтини. Тоест, една малка част, и аз затова ви казах, че бюджетите на богатите семейства се различават от бюджета на бедните. И ще ви дам пример за облеклото и обувките. Докато бедните харчат само 2.9%…

Водещ: Това е у нас.

Мика Зайкова: У нас. То богатите харчат двойно повече от бюджета си за облекло и обувки. А разбира се, че и цените са различни, но не чак такава разлика има в тях. А по отношение на транспорта, градският транспорт, което е направо уникално – никога никой не може да ме убеди, нито г-жа Фандъкова, нито който и да е от техните специалисти, че билетчето за нашия градски транспорт трябва да струва 1.60. то има данъчен характер тази цена, а не цена, тъй като имайте предвид, че цените на билетите за градския транспорт са в онази категория, в която трябва да имат социална поносимост. Тоест, до известна степен те се спонсорират индиректно от правителството – транспорта, иначе ще бъде нерегламентирана помощ. Но така или иначе, цените за транспорта, понеже всеки един от нас пътува и знае колко струва една карта в Европа за целия градски транспорт и колко струва на ден и  на месец, и знае колко струва в България. Те не са съобразени със социалната поносимост до известна степен, и при всички положения има и спекулативен елемент, особено в София.

Водещ: Тук мога да дам веднага за пример от тези диаграми на Евростат – в Белгия, страната, в която са европейските институция, харчат за транспорт 1% от доходите си. Разбирате ли, 1%.

Мика Зайкова: Да, за разлика от нашите, при които транспортът при нас е 6.9% по Евростат. 6.9% ние даваме само за градски транспорт, не става въпрос за друга, не да си купуваме бензин за колите или гориво каквото и да е, а за градски транспорт. Къде е 1% в Белгия, къде е близо 7% в България? Погледнете също така по отношение на комуникациите. Докато останалите страни заделят 0.8% за комуникации, ние харчим за комуникации 4.7%. Това означава, че цените преди всичко на мобилните оператори са доста завишени, доста завишени. И това си го знаем. Разбира се, те претърпяха доста редукции от времето, когато се въведоха тези устройства в България – това беше много отдавна, преди 15-20-30 години, но работата е там, че и сега в сравнение с европейските са страшно високи. Като прибавим и роуминг, който уж го няма, но пак го има, защото има някакви сложни схеми за образуване на връзките в Европейския съюз. тези неща още не са регулирани, защото зависи от конкретния мобилен оператор. А това показва, че у нас и по този въпрос няма контрол. Нека да има пазарна икономика, нека да има конкуренция, но тя не води към нищо добро. Те се надпреварват кой по-скъпи устройства и кой по-скъпи услуги да предлага, а не обратното. И това е много неприятно. Има и още нещо, което е много показателно, това е по отношение на това, че България е на последно място по заделени пари за застраховки. Вярно е, че да, у нас застраховките са малко по-ниски, но вярно е, че българинът няма такава култура. Няма култура. И то си личи, като дойде някакво бедствие, вие виждате, че в цели селища няма нито един дом застрахован. То в София има много недвижими имоти, които не са застраховани. Това показва, че българинът все още няма тази култура за застраховане, и разбира се, си плаща за това, защото виждате какво се случва. Да, държавата помага.  После разчитаме, дето се вика, на коледния дух или на просто доброто сърце на българина да отдели дали 1 лев за SMS, дали да отдели малко повече пари, ако има такава възможност да помага. Но ако ти имаш застраховка при някаква такава, при пожар, при случка, нямаш проблем. Имаше градушки, маса стъкла бяха счупени и хората не могат да си ги възстановят, защото нямат застраховка. Тоест, липсва ни култура. И в това отношение застрахователните компании трябва да проведат все пак такива акции, да обясняват на хората, да кажат колко това е необходимо. Защото не можеш само да чакаш някой да дойде да се застрахова при теб, те трябва да имат активна позиция.

Водещ: Бедни и инертни – такива ли се очертаваме от това изследване, от тази картина?

Мика Зайкова: И бедни, и инертни, до известна степен липсва ни в някои области достатъчно култура, за съжаление.

Водещ: Г-жо Зайкова, понеже съпоставяме това изследване на Евростат с другото на Института за пазарна икономика, можем ли да кажем, че според доходите на домакинствата България вече е на две скорости?

Мика Зайкова: В България наистина има повишение на доходите на домакинствата. Но знаете ли кое, ако погледнете перото – аз ги наричам режийни разноски, но това е разходите за осветление, за отопление и т.н., за вода. А вие виждате какво се случва. Мая Манолова оповести, че дава цената на водата с помощта на Прокуратурата разбира се, на съд. Нашият регулатор, където цените трябва да имат, има две качества цената, която е точно на тези неща – за ел. енергията за битови нужди, за отопление и на водата, а тя има две качества – едното е социалната поносимост, другото е така че все пак да бъде съобразена с инфлация и с инвестиционни разходи. Да, обаче не можеш при една инфлация, която е за сегашния ценови период по-малко от единица, те да залагат близо 2% инфлация. Не можеш да взимаш, има две методики за социална поносимост – ниска и висока, да вземеш най-високата възможна методика, при положение, че българите са бедни, че сме бедни, че сме на последно място. КЕВР е точно този орган, който трябва да прави баланса между тези, които предлагат услугата, и тези, които я ползват. А той не прави баланс – не може КЕВР да взима страна.

Водещ: Е, той казва, че водните оператори са искали в пъти по-високи цени.

Мика Зайкова: Вие май забравихте, хора. Значи, на 1 април повишиха цената на ел. енергията и на газта. Много на газта – 30% близо, на тока – 2-3%. Когато дойде полугодието, те увеличиха още веднъж, сега го увеличават пак. Вярно, с 4-5%, но наслагани върху сегашната цена. Като имате предвид, че част от хората се отопляват изобщо цялото им домакинство, в това число и моето домакинство е цялото на ток. Просто аз живея в такъв квартал, който не е топлоснабден в София. Защото в столицата има и такива квартали. И волю-неволю аз нямам друг избор. Нито има на новия ми блок комини, за да ползвам твърдо гориво и да замърсявам атмосферата, ползвам само ел. енергия. Е, това е безобразие. Не само за мен, а за всички хора около нас. Това е първо. Второ, цената на водата беше повишена между 15 и 20% само миналия ценови период. Миналия ценови период в София беше 17%, после я протестираха. И сега пак средно 20%, някъде повече, някъде по-малко. Е, извинявайте, при тази ниска инфлация, при положение, че никой в България не инвестира, само експлоатира, защото ако имаше инвестиции, нямаше хората да стоят без парно 24 часа в 4 квартала и тръбите нямаше да са от времето на бай Тодор Живков. Така ли е? Така е. А сега какво се случва? Сега хем непрекъснато гърмят, защото не с поддържат. Не само няма инвестиции, не се поддържат. А имайте предвид, че ВиК София е частно дружество. Вместо това частно дружество да инвестира, нека да е висока цената му, но да инвестира така, че не тук да ми копаят пред чисто нов блок и асфалтирано отпред, а ние да имаме качествена услуга. Не хората в Стара Загора да пият мътна вода и да им викат, че тази вода е добра, не да пият вода с уран в Родопите. Няма качествена услуга. Вярно е, казвам ви честно, знам, че 17% само от водопреносната мрежа е подновена, че се искат сериозни инвестиции, ама другите са общински дружества. В бюджета за общините трябва да се предвиди капиталови разходи по този въпрос. Не да се пръскат парите и да потъват. Защото ние имахме в този бюджет много пари. Вървим напред, вярно е, има пари, но когато ти влагаш огромни суми в нереформирани схеми, те потъват като в каца без дъно. Разбирате ли, ето за това говоря. И това го говоря откакто бюджетът е готов. Аз разбирам да вадят водата от дълбоко, а то на гравитачен принцип – ето ги. Няма инфлация. Тя е много малка и ръстът на водата не трябва да бъде толкова. Няма инвестиции, защото всичко гърми, то се вижда. Е, кажете ми тогава какво е основанието, защото това са двата показателя. Какво е основанието да се вдига водата толкова много – ето това не мога да го разбера. Българският народ търпи, търпи, ама накрая ще му дойде до козирката. И не става въпрос ни за политически партии, ни за Господи помилуй. Хората вече не търсят политическите партии. Има Фейсбук, самоорганизират се, отиват и започват да протестират. Стига да има кой да ги чуе.

Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Чухте финансовия експерт Мика Зайкова.

Цоня СЪБЧЕВА