Милена Андреева: Великден е времето, когато трябва да се сещаме за Христовите думи да отделяме същественото от несъщественото

Милена Андреева, уредник в къща музей „Панайт Волов“- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В навечерието сме на Възкресение Христово, най-светлият и тържествен християнски празник. Г-жо Андреева, какво празнуваме всъщност, каква е символиката на Страстната седмица, която предхожда Възкресението?

Милена Андреева: Великден е празник, който носи редица мъдри послания на човечеството от хилядолетия  насам. Днес този празник трябва да ни послужи като повод за размисъл и като повод за промяна, вътрешна душевна промяна, от която всеки един човек има нужда в определен момент на своя живот, а може би има нужда и всеки ден. Духовните ценности и послания на Великденските празници са транслирали пътя на човечеството към светлината, към безсмъртието, към идеала за красота. Може би Великден е най-красивият празник на човека, защото той синтезира в себе си жизнеутвърждаващото начало и стремежа към добро. В българската християнска и народна традиция Великден е празник, в който трябва да се сещаме не толкова какво трябва да има на нашата празнична трапеза, какво не трябва да има и как трябва да бъде поднесено. Това е несъществено. Сам Исус Христос ни повелява да обръщаме внимание в живота си на съществените неща. Именно на Великден е времето, когато трябва да се сещаме за тези негови думи, отделяйте същественото от несъщественото. Още много послания ни е отправил Спасителят, в които е заложена хилядолетната човешка мъдрост. Великден е празник на светлината и на надеждата. Исус Христос ни казва, че трябва да виждаме във  всичко около нас надежда за по-добро. В християнските традиции българинът е синтезирал по уникален начин тези послания, особено посланията на Страстната седмица. На Велики понеделник според християнството и най-вече  Източно православното се знае, че човек трябва да пречисти душата си от всичко, което е ненужно, несъществено, което пречи да има светлина, да има простор и да има благополучие в дома. На Велики понеделник обикновено народната традиция е заложила идеята да се почисти дома, да се запали огън, да се изгори това ненужно и нечисто. Посланията на следващите дни от Страстната седмица са също насочени към идеята да премахнем злото, да извикаме доброто, да извикаме светлината в себе си и в своя свят. Велики вторник също е ден на послания, това е  началото на благотворението. Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.  Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя.  Напомня ни, че трябва „да бодърстваме и да не униваме“, и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. „И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде“. Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог  е дарил всеки човек. Притчите на Исус Христос  са много нужни и днес, да ги осмислим, да ги знаем. Ние се доверяваме на евангелистите, които са описали, какво се е случило през тази „Страстна“ седмица. Това все пак е седмица, която човека трябва да усеща като дни на покаянието, дни на разкаянието за допуснатите грешки, стремеж за пречистване на душата. Цялата седмица в миналото е била белязана от цвета на лилавото, като цвят на покаянието. Велика сряда е ден да познаем същественото и доброто. Велики четвъртък, Тайната вечеря е великото послание за любов към всички.  На Велики четвъртък се извършва най- магическият ритуал, боядисването на великденските яйца. Този интересен ритуал е дошъл в практиката на човечеството още от праисторическите времена, но той е осмислен от християнството по оригинален, уникален начин.

Фокус: Каква е идеята за Великденското яйце като универсален код на сътворението?

Милена Андреева: Още праисторическият човек е забелязал магическата сила на яйцата като животворно, живоносещо и възраждащо живота в природата. Космическата трактовка на яйцето ни разкрива идеята за първоизточника на живота, точно затова яйцето е вложено в ритуалната практика и по Великден като магически атрибут, който оплодява нивата земя, който оплодява хляба да се множи, да има изобилие за човека. В българската народна традиция обредните хлябове за Великден са яйчелниците или хлябове, в които се е апликирало яйце, най- вече червено яйце, едно на брой или четири колкото са посоките на света. Обредите с червени великденски яйца  имат много стари езически корени. Хилядолетия преди Христа, най-древните митове разказват, че Вселената, земята и живота върху нея са произлезли от космическото яйце. Според народните представи то е оплодителния и зародишен символ, микро модел на Космоса. Яйцето се осмисля като универсален код на сътворението, на жизненото начало, на прераждането.  То е символ на живота изобщо, на пролетта и се възприема като възкръсване на природата и живота. Великденското яйце не е обикновено яйце. То е червено като кръвта- универсален символ на живота. Червеното е защитник от всички зли сили. А яйцето като зародиш  и жизнена сила сътворява могъщото начало на новия живот. Затова то се слага в средата на празничния великденски хляб- да  оплоди хляба-нива. За здраве се захранват с него и хора и животни, дори се заравя в корените на плодните дръвчета. Някога бездетните жени вярвали, че ако сложат червеното яйце в пазвата си и преспят с него през нощта срещу Великден ще заченат. Затова за здраве всеки трябва да получи кръстен знак на челото си от първото червено великденско яйце. В българските народни представи яйцето с свързва и с най-древните култове към слънцето и към мъртвите. Боядисването им е ритуал подсказващ вечността на живота, пъстротата и разнообразието в света. Според християнската традиция на Велики четвъртък става тяхното „шарене“ и „пъстрене“. В народната терминология са познати като „писани яйца“.

Фокус:Какво послание носят изписаните великденски яйца?

Милена Андреева: Посланията на шарените, пъстрените великденски яйца са животът на човека да бъде разнообразен, пъстър, интересен, колоритен, светъл, затова пъстрим с такова многоцветие яйцата си. Още красиви и мъдри символи носи Великден. Освен яйцето, важен персонаж се явява и агнето. Християнската традиция например свързва това животно с Христос, агнецът Божий, затова и агнешкото присъства на обредната трапеза. Реквизит в обредната пластика или изображенията върху яйцата е и гълъбът. При някои народи гълъбът се поднася и като обредно ястие, обикновено печен. Считали са го за символ на душата, на Светия Дух. Различни растения също се явяват символи от обредната трапеза. Например, хубаво е да има бадеми, защото бадемът пръв цъфти сред дърветата, той е символ на пролетта, на новия живот, на надеждата. Слагат се маслини, като символ на милосърдието, на справедливостта, Христос също е носил маслинови клонки. Хлябът като цяло трябва да присъства на трапезата, той е символ на тялото Христово. В далечното минало великденската софра е била пищна, отрупана с всички дарове на природата, и днес се стараем да е така, с идеята да извикаме изобилието в нашия свят и то да присъства в новата стопанска година, която очаква човекът. Във Великденската символика има много интересни вярвания и значения, но най- хубави са благопожелателните символи. Те са поставени най- вече върху яйцето. Основен мотив в тази система от символи е кръстът.  Освен кръст нерядко се рисува и риба като древен християнски символ, или се изписва поздравът „Христо Воскресе“. В шуменския край са характерни яйца с изписан поздрав „Христос Воскресе“ и голямо многообразие на посланията. Великденското яйце в Шуменско се е слагало върху магарешка подкова като символ за благопожелание за щастие. Ритуалната и обредна практика за Великден е много богата, но най- важно е празникът да събере в цялост семейството, да събере човешкото общество и да го накара да бъде сплотено, пречистено и устремено към правенето на добро и към щастието.

Ивелина ИВАНОВА