Милена Андреева: Декоративната пластика, с която е украсена Боговицата представлява модел на света, на човешките желания и послания за добро и изобилие в природата

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Предците ни са вярвали, че на Бъдни вечер небето се отваря за молбите им. Трапезата, с която посрещали Рождество Христово била наричана за благословение на делата им през новата година.  Най- важните на трапезата са били обредните хлябове. Г-жо Андреева какво още не знаем за тези пити и краваи, наричани за добруване?

Милена Андреева: В нашата етнографска и научна литература има много интересни изследвания, посветени на символиката на отделните ястия и реквизити на празничната трапеза. На Бъдни вечер обредният хляб е апотеоз на желанието на българина да запази, да извика отново доброто, което да го съпътства и през следващата година, затова и боговицата заема централно място и е централен реквизит в обредността. Боговицата е хлябът посветен на Бога. Това е постна пита, но украсена с декоративна пластика, която всъщност представлява модел на света, модел на човешкия свят и човешките желания и послания за добро и изобилие в природата. На Бъдни вечер семейството се събира около трапезата, то е цяло. Да бъде тази цялост, е именно посланието на този празник. Затова е кръгла и самата пита, за да събере всички наоколо в кръг, в съвкупност, в общност. Тази пита е апотеоз на човешкия труд, на Слънцето, което дава плодородието на земята. Много са значенията на обредния хляб.

Фокус: Коледарските краваи също са оброчни, тяхната сила каква е?

Милена Андреева: За тях етнографската литература също изобилства на сведения, изследвания . Този вид обреден хляб е също е послание за сбъдване на желания, за здраве в семейството и богат урожай. В тези малки обредни хлябове, които са декорирани по различен начин българинът е изразил още нещо. Често те са под формата на кукли, които се дават за здраве, своеобразни талисмани срещу уроки. Някога се е вярвало, че който притежава такъв кравай е защитен срещу караконджоли- мистични същества, които са били вредоносни в представите на някогашните българи. Обредният хляб на Бъдни вечер е често елипсовиден, докато коледарските краваи имат различна форма. Те също носят благословия в къщата, където попадат чрез младия мъж коледар. Тестените  фигурки се украсяват по най- различен начин и когато водачът на групата, станеникът държи кравая в своите ръце, той изрича: От Бога ти много здраве, от нас малка веселбица. И така, с кравай на гегата е наричал: Да бъде!, във всеки дом, в който е влизал със своята дружина. Много често върху тях се поставят кръстчета, наричани „кръстец“, което се явява миниатюрен символ, миниатюрен знак за хлебородие- да има повече жито, повече хляб през следващата година. Този кръст е и защитник на коледаря и неговото семейство. Когато коледният кравай е във вид на  кръгче с дупка в средата понякога го наричали кравай небе, тъй като тази дупка всъщност символизира небето, през нея се вижда снегът, дъждът, синьото небе и този вид кравай определя плодородието през идната година. Често по краваите са моделирали и цветя, например  роза, разбира се и други растения, което се явява символ на пожеланието да има красота в къщата.  Поставяни са и други декоративни пластични орнаменти. Например, моделиран лък върху кравая означава защита от болести и взаимна обич. Понякога тестената пръчка със завъртяни краища означавала защита на селскостопанските постройки и добитъка. Често срещани символи са и птичките, които са символ на радостните вести, на сбъдването на желанията, житните класове- послание за трудолюбие, гроздовете са символ на веселие, плодовете на спорна и здрава година.

Фокус: За празничните дни и трапези българинът приготвя и баница.

Милена Андреева: За нея като че ли повече са писали българските възрожденци, след това като че ли интересът към това печиво е намалял. Но сега в някои етнографски проучвания, дори чуждестранни, се прокрадва отново интерес върху този уникален български продукт- баницата. Това обаче не е само хранителен продукт, а послание, което е ознаменувало българската празничност изобщо. Семейните, трудовите, стопанските празници на българина са празници, които не могат без баница. Тя също е концепт на националното своеобразие и внася колорит в нашата култура. Както българинът е известен по света с киселото мляко, шопска салата или таратор, така е известен и със своята баница. В нашата култура тя има многозначно послание. Явява се символ на слънцето. Впечатление на първите и изследвачи е правело това, че тя е нагъната по своя вид. Установено е, че баницата е разновидност на хляба, от тесто, което се огъва. В тази връзка първото наименование, с което я срещаме в 10 век е гъбаница. Това на старобългарски означава сгънат хляб, старобългарското гъбъки означава гъна.  С това нагъване всъщност българската религиозна система е внесла нещо интересно. То обаче носи своите корени от богомилското движени. Според богомилите, този нагънат хляб символизира нагънатия релеф на земята. В писменото сведение на Теофилакт Охридски срещаме за първи път името баница, така че през 10-11 век тя вече се появява като емблематична българска храна. В много още пътни записки, писма, мемоари в по следващи времена срещаме сведения за нея. През 19 век тя е правела впечатление на много пътешественици от Западна Европа, която са я наричали още български млин, погача, българска пита. И както вече казах, българите внасят този вид хляб във всички свои празници- има я на трапезата на Великден, при раждане на дете, при бабуването на Бабинден, като бабата се дарява не само с пита и кокошка, но и със баница задължително. Посланието е за плодородие, плодовидост, здраве и земята да дава разнообразни дарове. И днес на Нова година баницата присъства на нашата трапеза, но вече обогатена с късмети. Първите късмети, които българите са поставяли в баницата са били дряновите клончета. Пъпчиците на дряна са били наричани- една на Бог, втора на работата или на дома, за лозето, за домашните животни, за здраве и т.н. По късно навлизат и други късмети, знаем днес какви са те в съвременния ни бит. С баницата са свързани и редица поговорки. Първите такива и наричания относно баницата е събрал Петко Рачов Славейков. Той е направил и много хубав рецептурник, където е дал също рецепти за правене на българска баница. Има и съновници от възрожденско време, които казват: „сънуваш ли баница, яж! Стара българска поговорка е „не е луд, този, който яде баницата, а този, който му я дава! Има поговорки и от по ново време: „всяка раница, с баница!“. Друга мъдрост гласи „чуждата беда и с хляб ще изядеш, а своята и с баница не можеш да преглътнеш“. Думата баница присъства в интересни употребления  и в съвремието. Ако се зачетем във вестниците ще срещнем не веднъж за продажбите на народната баница като разграбване или партийните мравки пак запъплиха към държавната баница. Тази прекрасна българска храна влиза във фолклора, в науката, в нашето съвремие, но добре е  да знаем, че тя е наша емблема още от средновековието. В нашата идентичност, в съзнанието на чуждите народи имаме и елемент, с който се отличаваме и това е българската баница, като разновидност на хляба като най- висше благо. За това нека го уважаваме, нека уважаваме нашия труд, труда на ближния, защото ние всички градим благото на нашата земя.

Ивелина ИВАНОВА