Милена Андреева, историк: Дните на Рождеството Христово са ни дадени като дни на духовно прераждане и укрепване на нашето човеколюбие

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Д-р Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Андреева, честито Рождество Христово! Започна богатият цикъл от зимни празници, натоварени с много обреди. Нека да кажем с какво е свързана тази обредност?

Милена Андреева: Неизменна част от житейския кръговрат са и нашите календарни празници. Те носят изключителната вяра в бъдното. Въвличат ни в магията на времена, легенди и предания, на пространства. Зимният празничен цикъл, както се знае, започва с чудесата на Свети Николай Мирликийски, преминава през мъките на Божата майка, откак се е „замъчила да  роди Млада Бога” и продължава до Йордановден и Кръщението с небесните „водици”. В основата на всички народни вярвания на българите стоят прамитовете за създаването на света и неговото начало, от друга – е вложена паметта на християнството. В развитието на цикъла от празника Никулден, през Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, през Поганните дни на неумиращото езичество до дните на Кръщаването на Иисус от Свети Йоан Предтеча и Кръстител- във всички тях живее идеята за вечния кръговрат. Образите на Началото и края във Вселената и човешкият живот са въплътили идеята за вечността. Може би, философията на тази идея – кръговратът във времето най-точно е обрисуван в слова от Йоан Екзарх, в неговия „Шестоднев”, сътворен в Симеоновата престолнина Преслав, или пък е стенописана  от възрожденеца Захарий Зограф в Преображенския манастир край Велико Търново. Затова и нашият народ е подхождал в мисъл за добро, посрещайки всеки един от празниците, вещаещи бъдното. Още повече, че това е времето, когато иде зимата- един застрашителен образ на природата. За да намалят вредоносното и действие и осигурят естествения и лек преход към новия свят и новото време, към възраждането на природата нашите предци са наложили традиции. В тях те са поставили най-точно вярвания, обичаи и обреди, с които трябва да бъде съпроводено раждането на всяка нова година.

Фокус: Какво е посланието на Рождество Христово – между историческото събитие, евангелския текст и чисто човешкото празнуване?

Милена Андреева: В своето хилядолетно историческо съществуване българският народ многократно се е убеждавал, че и при най- сложните и безнадеждни обстоятелства в битието, ако се обърнем към Бога и Му възложим своето упование, ще преодолеем трудностите и ще излезем с достойнство и от най-тежките изпитания. Затова с вестта за Вечния живот и за Новия Завет на Бога с човечеството посрещаме днес раждащия се Богомладенец. Нека помислим в тези празнични дни  и съпреживеем онази висша радост на витлеемските пастири. Подобно на мъдреците – духом да се отправим на поклонение към великото Божие чудо. Но най-важното – да  благодарим на Господ Бог за всички дарове, с които Той ни е дарил и ни дарява. С тази вяра и с тази непомрачена надежда днес възпяваме дивния Божи промисъл и въздигаме сърцата си нагоре, в още по-гореща молитва за мир и добра воля сред всички човеци, и най-вече за онези, които са в беда и в нужда, в болка и в страдание. Тези дни на Рождеството на Богомладенеца Иисус Христос са ни дадени като дни на духовно прераждане и укрепване на нашето човеколюбие. В святите рождественски дни с особена сила да осъзнаем, че около нас хиляди наши братя и сестри се нуждаят от грижа, от съчувствие и най-вече от любов. Нека нашите добри дела и думи да посветим на „Младия Бог” както казва българинът в народните си песни за Рождество. Тук е и мястото да се каже – че посланието на празника е новото начало и силата на младостта. Точно затова младите са тези, които трябва винаги да са съпричастни към традициите и към ритуалите на християнската вяра и добродетелност.

Фокус: С какво всъщност ни среща Коледа?

Милена Андреева: Коледа ни среща с Вярата, Надеждата и Любовта. Няма по стойностни пътеводители за човека от тях. Коледа е озарение. Това е може би най-истинският празник в утвърждаването на Доброто в душите ни. В тези празнични дни християнският свят празнува най-светлото начало на нашата планета – раждането на Божия син – Иисус Христос. Според Евангелието това е случило в град Витлеем, тогава в провинция Юдея. Според Новия завет в мига на рождеството в небето пламва необикновена светлина- звезда. Явява се и ангелът с най-добрата вест, че на света е дошъл Спасителят на човеците. Според преданията се смята, че Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство, като с идването си той донася частица от небесния мир – красиво, отрупано с плод Райско дърво. Затова и коледното дръвче се отрупва с различни фигурки, гирлянди и играчки, символизиращи Христовата същност – светлина, знание, чистота и истина. Е, вярно е, че съвремието ни е напластило върху тази картина и още една, също наситена със символи- символите на Дядо Коледа. Добър старец, очакван с нетърпение от малчуганите, е Дядо Коледа. Белобрадият е винаги носещ подаръци на послушните деца. Образът на Дядо Коледа не рядко е свързван с повече надежди за една по-здрава и успешна нова година. Малко известно е, че модерният Дядо Коледа е роден от въображението на поета Клемет Мур през 1822 година. В своята поема авторът разказва за закръглен, дребничък старец, идващ на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да е посочено името на поета. Тази приказка, плод на чисто въображение, става обичана традиция в цял свят.  Да не забравим и българската традиция- да честитим на хората, които носят празника в своите имена- именниците. На 25 декември празнуват и всички, носещи имената Христо, Христа, Рада, Радостина, Християн, Кристин…Нека и на тях да пожелаем с най-добри думи-обич и носим светлината на Рождество всеки ден през Новата година!

Ивелина ИВАНОВА