Милена Андреева, историк: Лазаровден и Цветница насищат християнската традиция с добро, със светлина, с надежда за по- добър живот

Милена Андреева, историк пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Лазаровден и Цветница са празници, предвестници на Възкресение Христово. Г-жо Андреева, в каква посока трябва да тъсим посланията на тези дни?

Милена Андреева: Посланията на празниците Лазаровден и Цветница търсим в посока на духовното. Християнството поражда тези празници като апотеоз на Възкресението, на раждането на новия живот. Те са част от Великденския цикъл, свързани са с природата и началото на пролетта. Насищат традицията на целия християнски свят с добро, със светлина, с надежда за по- добър живот.В българската народна традиция Лазаровден е вплел езически, християнски, староюдейски вярвания и предания и се е получила една интересна магия в тези празници. Българският народ смята, че Свети Лазар заповядва на горите и шумаците, на ливадите и пасищата. Това е много интересно, защото една християнска личност, светец влиза в българската народна традиция по необичаен начин и става заповедник на пролетта, на горите, на ливадите. От това следва, че той е  и предвестник на началото на новата земеделска, стопанска година. Българският народ нарича Лазаровден още Лазарова събота или Лазарица. Характерни са три ритуални действия-  лазаруване на младите момичета, изборът на кумица и ритуалното несключено хоро буенек. То се играе след като лазарската дружина е обходила селото, пожелала е на всички домове и стопани най- хубавото, момите са извършили своите най- съкровени магически обреди и действия с надежда за харесване и привличане на ергените. С моминската лазарска дружина са свързани и обредните действия за хвърляне на венците в реката, при което се гадае и всичко това завърша с буйното хоро буенек. То се нарича буенек от думата буйност и буйно, в него е заложена идеята за растежа. Лазарките подскачат високо, за да растат високи и буйни посевите. Елементът на пускане на венците по реката присъства в славянството, този елемент символизира желанието за задомяване, за щастие. При българите е така, при другите славянски народи този ритуал има  и други оттенъци. И все пак всичко се върти около пожеланията за доброто, за любовта, за зараждането на новия живот. като християнски празник Лазаровден, води корените си от една от най-важните случки около Великден- умирането на Лазар и Възкресението му, в което ключова роля има самият Исус Христос, Нашият Спасител. Оттук вече и образът на Свети Лазар влиза в българската традиция ту като покровител на пролетта и новата стопанска година, ту като символ и олицетворение на земния и отвъден свят. Това е много интересна трактовка на образа на Свети Лазар в българския фолклор- заповедник на земния и отвъдния свят. Интересни са всички обреди, които водят и към празника Цветница. Този ден е свързан с официалното, тържествено посрещане на Исус Христос от народа в Йерусалим седмица преди той да бъде разпнат на Кръста. На Цветница също има богатство от ритуали, на цветност, на красота, като предсказание, послание за Възкресение и раждане на новия живот. В народната традиция този ден носи много пролетно настроение. И цялата тази цветност и духовност българинът е успял да въплати в прекрасни изкуства.

Фокус: Да поговорим за изкуствата, в които намираме тези сюжети от Христовия земен живот.

Милена Андреева: Най- много образци за възкресяването на Лазар имаме разбира се в иконопистта. Обикновено по иконите виждаме образа на Лазар в момента, в който той излиза увит в своите погребални платове от гробницата си. Има най- разнообразни сцени около това събитие, но винаги Лазар е в центъра на иконата. Исус Христос също присъства отстрани и тази всъщност носи послание за утвърждаване на живота. Иконописците и стенописците са изпълнили тази сцена върху различни материали и плоскости. По стенопистта на всички български манастири и църкви виждаме тази картина на възкресяването на Лазар, тя е влязла като един от най- важните сюжети и в други произведения, и в йерусалимиите има подобни сцени и т.н. В гобленното изкуство също често се наблюдава сцената на възкресяването на Лазар, в българските традиционни художествени занаяти също, в декоративната пластика. Понякога сцени от възкресяването на Лазар и посрещането на Исус Христос в Йерусалим виждаме и върху обковите на старинните богослужебни книги, върху миниатюрната живопис, върху различни страници на богослужебни книги. Изобщо ако влезем, в който и да е български музей в епохата на Възраждането например ще видим прекрасни изпълнения точно на тези сцени, които са носили на хората вдъхновение и възторг от християнските изкуства. Много можем да говорим за тези християнски празници. На този ден именници са хората, носещи името Лазар, Лазарина и други, което означава човек, дарен с дълголетие, на когото е завещан живот и здраве. На този ден се прави и обредна трапеза. Трябва да се сложи посветена пита за Бога и светиите. Тя е най- важният ритуален реквизит и затова трябва да се приготви с вещина и съответната декоритивна пластика.

Ивелина ИВАНОВА