Милена Андреева, историк: Шуменката има много лица, но на първо място тя е грижовната майка, възпитателката

Милена Андреева, историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Андреева, честит празник! Когато говорим за българките, оставили трайна диря в нашата история, първите ни мисли са за смелите и героични жени от Възраждането, от времето на освободителните борби. Кои обаче са шуменките, жените, посветени на народа, на обществото, на благотворителни каузи?

Милена Андреева:Жената е огромна сила. Целият опит дотук сочи, че без участието на жените не е мислимо нито едно голямо народополезно дело. Това са думи на Георги Димитров, който и днес продължават да звучат актуално и правдиво. Българката има своя принос, с който е променила както България, така и Шумен. В нашето историческо развитие жената винаги е имала своето място- къде нейната роля е била доминираща, къде не, но все пак тя е оставила ярка следа в нашата историческа памет. По отношение на положението на жената през Средновековието или тъмното петвековно робство, знаем, че нейната роля е била важна за семейството, но не толкова за обществото. По време на мрачното турско робство,  дамаскинар от 17 век много правдиво, но и строго е наредил- жената ще бъде безмълвна и покорна, на жените забраняваме да учат, също и да владеят своя мъж, те трябва да живеят безмълвно. Адам е създаден по рано, после Ева. Ето тези думи, като че ли най- точно описват най- далечните и мрачни векове на българите. Но през епохата на българското Възраждане, като птицата феникс, България и българката се възраждат. Българката се нарежда редом до мъжа просветител, взема важна роля и дава своя принос за българското просвещение, за българската наука, така е и занапред. Няма как да не споменем ярката следа и ярките примери, които дават българките през националноосвободителните борби през 19 век особено, през следващите години, и след Овобожеднието, през епохата на капитализма и до ден днешен. Интересни примери могат да се посочат за присъствието на жената не само през Възраждането, но и след Освобождението. Но докато през Възраждането българката се включва по всякакъв начин в обществения живот- било като хайдутка, било като учителка, било то като ръководителка на читалища или просветни инициативи, то през времето след Освобождението българката става инициаторка на нови начала, на нови движения на събуждане в нашето общество, не само в областта на просветата и културата, а и в науката. Много са имената на българки които са дали и са оставили името си в тези духовни поприща на нашето съществуване. Българката дава много на своето общество, в ролята и на възпитателка на подрастващото поколение. Във времето след Освобождението се развива с голяма сила предучилищното възпитание. Много са жените, които поставят обучението и възпитанието на децата на научна основа, като използват педагогическите новости и нововъдения от Европа и света, за да може и българското училище да заработи в тази насока. Шумен е сред първопроходците в предучилищното възпитание у нас. То има своите основи и традиции, които са положили още възрожденците в нашия град- с появата на първото девическо килийно училище, с появата на първото класно училище в Шумен. През 1856 година шуменци откриват първото класно девическо училище, то е станало факт благодарение на Сава Доброплодни, но той също ползва традициите на Шумен в просветно отношение.

Фокус: Царевна Миладинова е една от жените, чието име се свързва  Шумен

Милена Андреева: Царевна Миладинова е една от радетелките на женското движение в България. В Шумен възниква едно от първите български женски дружества. Създадено е в края на 1871 година. Инициативата за сформирането му е на Анастасия Паскалева, по мъж Димитраки Константинова. Тя е родом от Търново. За кратко време успява да сформира шуменското дружество и да го предаде на Царевна Миладинова, която го развива вече на нови начала и то придобива голяма популярност. Царевна Миладинова е била много дейна, заедно със  своите съратнички и съмишленички- Марийка Начкова, Мица Костова, София Шопова и др. И точно шуменското дружество дава тласък и на основаването на едно от първите женски читалища в България- именно шуменското. То се е наричало „Родолюбие“, а патронният му празник е бил на Благовещение. Това дружеството дава много на културния облик на Шумен,а със своите инициативи е последвано от други дружества и читалища в България. Ето точно тези традиции стават отправна точка и за по – нататъшните първи начала в Шумен. Интересни факти има и във връзка с антифашисткото движение, което се разраства много по- късно, но сред проводниците на това движение също има  доста жени. Вела Благоева, Жейна Пискова, Станка Русева, Евдокия Христова и др., са оставили трайна диря в нашата история и женското движение на Шумен, едно от първите в България. Не можем да не споменем и един интересен факт, в който Шумен е на първите позиции. Това е бунтът на жените през 1918 година. По време на Първата световна война, както е известно, избухват масови женски бунтове. Един от най- големите, най- мащабните е в Шумен. На 16 май 1918 година, жените от Шумен принуждават търговците и занаятчиите да затворят своите дюкяни и от всички краища на града  много жени се стичат пред сградата, която е била седалището на Постоянната комисия в града. Със скандирания и викове те са изплакали своите болки срещу омразните управници: Хляб!, Върнете ни мъжете! Да се покаже Маждаров. Тогава въпросният г-н Маджаров е бил председател на комисията. И този техен почин, тоз0и техен гняв се разраства в целия шуменски регион. Шумен става  популярен с мащаба на бунта. Има и много други моменти, свързано женското движени в нашия регион, което дава пример  и тласък и в други райони на страната. През следващите години, и на социалистическото сторителство, и през нашето демокритично съвремие, жената  винаги е била стожер на семейството, на обществото. Все по- динамичен е нейният ден, нейната ангажираност, но тя винаги намира време за своите близки, за своите духовни търсения. Шумен остава все така културен град, в който жените имат огромна роля и значимо място в запазването на културно-просветните традиции тук. Но ако все пак трябва да обобщим, образът на шуменката е първо образ на майката. Добрата, грижовна майка, която се старае да възпита добре своите деца, най- вече в родолюбие. Шуменката има много лица, но на първо място тя е грижовната майка, възпитателката.

Ивелина ИВАНОВА