Милена Андреева, къща музей „П.Волов“: В успешна традиция за Шумен се превърнаха  културни събития, които развиват своята емблематичност, сред тях е и възстановката „Доблест и слава”

Милена Андреева, гл.уредник в къща музей „П.Волов“ пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В продължение на два дни Шумен е домакин на историческия фестивал „Доблест и слава“. Днес предстои възстановка на случилото се при Шуменската крепост от 1444 година. Г-жо Андреева, какви са историческите сведения за тази битка?

Милена Андреева: Град Шумен има своите стародавни традиции, в които е първопроходец. Тях, с постоянство и ревност поддържа и днес: театъра, музиката, културата, просветатата, образованието…През последното съвременно десетилетие в успешна традиция се превърнаха  културни събития, които развиват своята емблематичност. Това са „Карнавалът на плодородието” и историческата възстановка „Доблест и слава”, в която е заложен споменът за битката на кръстоносците за Шуменската крепост от 1444 година. Атрактивната „рицарска битка” с настанилите се османци в Шуменската крепост събира хиляди зрители и любители на историята и реконструкторското изкуство. Спектакълът основно пресъздава най- баталните моменти от обсадата на Шуменската крепост от кръстоносната армия на полско –унгарския крал Владислав III  Ягелончик, Уласло I (1434-1444 ), останал в историята с българското си прозвище Варненчик. Паметното време на това събитие при Шумен е месец октомври.Според историческите сведения между 25 и 27 октомври 1444 г. тук се случват най-кръвопролитните сражения при обсадата на крепостта. В  нея участват българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи, рутени или староруси, хървати, босненци, саксонци и папски кръстоносен отряд. Към кръстоносните войски се присъединяват и българи. Войските на Владислав продължават напред и превземат успешно всички тогавашни укрепления – крепостта до с. Стан- до Нови пазар, Шумен, Мадара, Провадия. За всички крепости се водят битки, някои от които изключително тежки и продължителни. Повечето от крепостите са разрушени след превземането им, за да се защити тилът на християнската армия.

Фокус:Има ли все още малко известни факти около тази битка?

Милена Андреева: Все още много от фактите от този важен за българската история момент са забулени в мистерия. Твърде е възможно Шумен да е бил един от опорните пунктове на кръстоносците, но за това все още само можем да гадаем, разчитайки откъслечните данни, стигнали до нас.  Походите на Владислав Варненчик през 1443-1444 г. са били обект на изследване от страна на много учени. И до днес има спорове в научната литература относно голяма част от детайлите на тези събития. Това, както нееднократно вече е било констатирано, седължи на противоречията в изворовия материал, което от своя страна допринася за наличието на различни интерпретации в научните среди. Дълги години историческата общност се базира  на сведенията за похода , които са заложени в известната поема на Михаел Бехайм. По данни на Виенски исторически лексикон немският поет  Бехайм е живял от 1416 до 1474. Той е наричан още  „немският майстор на песента“. Поемата „За това как крал Владислав с турците воюва“ е написана в 950 стиха през 1460 г. Вторият кръстоносен поход по българските земи е описан в стиховете от 260 до 950. Поемата се основава на разказ на участника Ханс Миогест или Ханс Мергест в похода на Владислав Варненчик. След битката Миогест прекарал 16 години в робство в Османската империя. Счита се, че неговата поема не е достатъчен извор и съвременната наука разполага с археологически и нумизматични артефакти и нови извори, за да реконструира събитието. Разбира се, има и доста хипотези и съмнения.

Фокус: Все пак нека очертаем най-достоверната информация.

Милена Андреева: За да стигнат  до Шумен кръстоносната армия се движи през  земи осеяни със „старини”. Това узнаваме от писма на папския пратеник Андреас ди Палацио и нотариуса на кралската канцелария Грегорий от Санок, че „войската минала по стар римски път, по който имало много римски постройки, гръцки и латински надписи, арки и колони, градове и дворци”. Това дава основание на историците да определят старините на Абритус , после на Нови Пазар и Плиска ,за да стигне до Шумен , което е неоспоримо.  Известно е, че от Разградско колоната се насочва към Нови пазар. Завързва се яростен бой около укреплението недалеч от днешния град Нови пазар при с. Стан. Западните летописци приписват на краля тук един тактически ход, който цели да улесни придвижването на армията. Те твърдят, че Владислав разпратил послание до много крепости по пътя му с призив турските им гарнизони да се предадат доброволно.  Крал Владислав III изпраща писмото по освободени турски пленници. Вероятно опасения от нападение върху проточения му тил го заставят да поведе част от армията си към Шуменската крепост, като оставя на лагер при Нови пазар главните си сили. Тук отбраната е ожесточена. Османските защитници са се затворили зад крепостните стени и издържат упоритите ежедневни атаки на неприятеля. На третия ден крепостта е превзета със смел щурм. Но османските началници търсят убежище в крепостната кула. Бойците на краля не се уморяват — с ударна машина правят процеп в стените на кулата, поставят вътре слама и я запалват. Задушени от дима и съзрели неизбежната си гибел, ако се предадат, турците се хвърлят от кулата и загиват. Последните 50 защитника.   В боевете при Шуменската крепост се изтъква храбростта на бележития полски рицар Ян Тарновски, ранен два пъти при разбиването на крепостните врати. Стиховете на Бехайм възстановяват ужаса на боя. След четиридневна обсада калето е превзето, а всички турци вътре – избити. Войниците унищожават всички, които им се изпречат. Жертвите са толкова много, че не може да се направи дори една крачка, без да се стъпи върху трупове. В хрониката на Филип Калимах е описано, не само че по време на нападението срещу крепостите Шумен и Петрич се прославят и много рицари, но и важният факт, че по време на бойните действия кралят получава писмо от кардинал Франциск, с което му се известявало, че войската на султан Мурад II е преминала на европейския бряг. Шуменската крепост е  напълно разрушена, в което кръстоносците влагат символика. Тогава тя и местното население преживяват своите 7 дни на пълна свобода. А християнската армия, начело на която се вее полската хоругва на свети Георги Победоносец, се насочва към черноморското крайбрежие, превземайки по пътя си Провадия. Малко по-късно кръстоносците забелязват и първите вражески отряди. Армията се насочва към Девненското езеро и Варна. На 9 ноември 1444, край града, започва подготовка за битката, на която е съдено да реши съдбата на Балканите през следващите 400 години. През целия път до морето, кръстоносците се ползват от помощта на доброжелателно настроеното българско население, вярващо, че целта на похода е именно възкресяването на Българската държава, на чиито трон е трябвало да седне Янош Хуниади – макар че, по някои данни, в редиците на християните се намира малоброен български отряд, начело с престарелия наследник на Иван Шишман княз Фружин. След жестоката битка тялото на Владислав ІІІ – Уласло Iне било открито на бойното поле и  тръгнали различни  предположения и легенди, че той всъщност не е убит, а се е спасил, успял е да избяга и е жив. Понесли се слухове, че е видян на различни места в Европа. Появили се и самозванци, които се представяли за оцелелия крал. Три години след варненската битка полският престол стоял незает, очаквайки кралят да се завърне. Едва през 1447 г. по-малкият брат на Владислав, Казимеж ІV, бил коронован официално. Съдбата на юношата крал, увенчал се с мъченически ореол под името Варненчик в паметта на българи, поляци, унгарци, чехи, украинци, румънци и хървати, продължава да вълнува с драматизма на рицарска легенда. Не се знае какво е станало с тялото му. Съществуват предположения, че е погребано в малка варненска църква. Още след сражението тръгва и мълвата, че Владислав не е загинал в него. Ранен, кралят бил спасен от францискански монаси и отведен в Близкия изток. Версиите чертаят различни продължения – под ново име той станал член на ордена „Св. Катерина“…заживял на о. Мадейра, където го видели полски францисканци… бил разпознат под отшелническо расо в Испания заради шестте пръста на единия си крак – характерен белег при мъжете от династията Ягело… Петстотин години след Варненската битка португалският историк Жоао Гомеш издига хипотезата, че крал Владислав пристигнал под името Хенрик Алемано на Мадейра, където работил до смъртта си през 1474 г.  Малко известно е също, че след превземането на Шуменската крепост и особено след битката при Варна доста кръстоносци дезертират и се заселват из различни села в Лудогорието. Има сведения, че и техните потомци живеят още по нашия край.

 Фокус: Шуменци отбелязаха Деня на Независимостта с жива картина, какъв спомен за събитията отпреди 109 години пазят печатните издания от миналото?

Милена Андреева:Като огледала на общественото мнение и корективи на българското общество, медиите в страната вече 109 години посвещават цялото си внимание и това на българския народ към една от най-важните теми от това време – обявяването на Независимостта и всичко свързано с този акт. Първите вестници, отразили това паметно събитие в българската история са „Пряпорец”, „Миръ”, „България”. Според вестник „България” от 25 септември 1908 г.  „Независимостта на България е неизбежния и логическия край на освободителното преди 30 г. дело, на Съединението през 1885 г. , на фактическия суверенит ет, на правата на днешния български цар, на политическото развитие, което отдавна й извоюва името, което доби на 22 септ. В Търново.” Българските журналисти не крият и възторга си от това несъмнено важно събитие. В авторитетното списание „Българска сбирка” пише „С благоговейно чувство на радост и възхищение ние поставяме начело в нашата летопис историческия документ…”(Манифестът за независимостта). Редом с гордостта и радостта обаче, в българския печат се появява и колебание. В „Пряпорец” например е написано: „България не е имала нужда да бърза с прогласяването на българската независимост”, а „Мир” констатира, че „българският народ не може да остане хладнокръвен, когато вижда една сгъстена атмосфера, която и да не се разрази в една съсипваща война, може да ни души и изтощава”. Става дума за английският печат, за когото вече не сме „оня мъдър и симпатичен народ, а един пакостник, незадоволен от свободата в Турция”. Според шуменският вестник „Обществен глас” също от 25 септ. 1908 г. и някои медии на страната на опозицията, се счита, че България е „плувнала в Австро-Германските води и служи за оръдие на размирие на балканския полуостров”. Според същия вестник, основният въпрос е не дали Независимостта ще бъде одобрена, а „Ще има ли война”. Руският печат също никога не е бил толкова единодушен:  радикални и консервативни вестници предупреждават руското правителството да бъде нащрек за приготвящите се събития. След одобряването на независимостта от Великите сили съмненията на медиите относно независимостта преминават напълно. По-умерено и по-обективно събитието се оценява и от другия от това време шуменски вестник-„Доблест” с дата 25 .09.1908 г. В бъдеще събития като Независимостта на България навярно ще вълнуват обществото, и по-скоро в контекста на събитията, чрез които нацията доказва своята отговорност и право на независимо съществуване. Въпроси, които медийното пространство ще ситуира в различните форми на глобалната комуникация и с цел да бъде преосмислена  саможертвата на българския народ, изминал дългият път от робството, през Съединението до Независимостта.

Ивелина ИВАНОВА