Милена Андреева: Празниците, които следват християнската традиция носят богатство от послания и мъдрост, както и силен възпитателен заряд

Милена Андреева, историк пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жа Андреева, как в миналото шуменката се е пподготвяла  за Великденски празници?

Милена Андреева: Великденски празници са действително най- големите християнски празници за българската общност и изобщо за целия християнски свят. Подготовката за този най- хубав и най- велик празник е протичала предварително и много дейно, най- вече от страна на жените. Те са искали трапезата на Великден да грее с всичко, което е е наложила традицията, което е наложила традицията и на местната общност, с ритуалните атрибути- боядисаните великденски яйца, боговита пита, т.е. празничната пита и свежите пролетни салати и всичко, което току що е родила природата като утвърждаване на пролетта, на живота, като символ на новото начало.  Пъстротата и  колоритът, характерни за природата се привнася и в къщи. Лазаровден и Цветница са първи стъпки към подготовката за празника. Започва събирането на белите яйца, които ще се нашарят на Велики четвъртък, тогава започва и пресяването на брашното, което ще се използва за обредната великденска пита. Извършват се и други ритуали, с които се подготвя домът за посрещането на празника Възкресение Христово, например ритуално почистване на Велики понеделник. Подготовката е продължителна, наситена е  настроение, апотеозът е великденската трапеза, на която всички заедно посрещат Великден. Празтикът събира членовете на семейството отдалече, цели се пълнота, цялост в семейството. Разбира се емоциите са свързани, не само с трапезата, но и с всички други ритуали, които следват празника. Много емоционален момент е ритуалното чукане с великденски яйца. В това участват всички членове на семейството. Важен момент от празничността на трапезата е и разчупването на обредната пита. В по- ново време своето място е намерил козунакът.  Той също е вид обреден хляб, но вече модерното време е вложило в козунаците  и други предпочитания- те да бъдат сладки, украсени, шарени, разнообразни. На великденската трапеза присъстват и други ритуални храни, например маслината, при някои балкански народи това е печен гълъб като символ на мира, на лекотата в живота, често се слага агнешко и за всичко това е помислила стопанката. Шуменката също се е славела като голяма майсторка на ястия и гозби за Великден. Това се знае от старинните документи,о т  рецепти, които са събирали нашите баби и прабаби. Характерни за района са яйчелниците. Това са вид обредни хлябове, специфична местна традиция, при приготвянето на хляба се вграждат, апликират шарени яйца, обикново червени. Шуменки са използвали различна пластика- усукани плетеници, различни кръстовидни орнаменти. Яйчелниците се разчупват символично на трапезата точно на Възкресение Христово.

Фокус: Какви други местни кулинарни специалитети са били известни?

Милена Андреева. Те разбира се са много. Местни специалитети са приготвяли шуменки и в дните след Великден когато върволицата от гости все още не стихва. Едно от тях е кайсиевото сладко. Освен с бирата, в следоосвобожденския период Шумен е бил известен с този вид сладко. Кайсиевите насаждения вече са се загубили от нашия регион, но  прочутите сладка на шуменката от този вид плод са били търсени и са били давани поръчки от цялата страна да се доставят точно от Шумен такива сладка. Такова сведение имаме от прочутия банкер Атанас Буров, който веднъж е гостувал по Великден в Шумен, много е харесал това сладко и си е поръчвал регулярно да му доставят в София.

Местната шуменска общност се характеризира с голяма етническа пъстрота на населението. Ходили са си на гости не само християни, но и християни на мюсюлмани иобратното, арменци са гостували за празника в дома на българите. Арменките са правели прочутите си баклави по Великден и са ги нсосели в дар на шуменките. Прочути са били и арменските сладки, които също са били дар за стопанката, която от своя страна е черпела гостите си със своите великденски гозби и специалитети. Най- голямо разнообразие е било предлагано по Великден на трапезите на празнуващите хора, като настроението, добротата, топлотата, добросъседството са били много важни, както и обичта между близките, които са се събирали от близо и далеч за празниците.

Фокус: Празниците са наистина особено време, което ни дава възможност да сме сред близките ни хора, което ни зарежда с топлина, с вяра, с надежда. От друга страна това е време, в което се предават традиции. В миналото празничната  обредна система е била част от ежедневието на хорта, а днес е културно наследство, което трябва да съхраняваме, пазим и предаваме. Защо е важно е тази празничнообредна система да бъде част от битието на съвременния човек?

Милена Андреева: Изключително важно е. В предаването на традициите се осъществява преди всичко патриотично възпитание. Това е начинът да запазим родовите корени, родовата памет, националното си самочувствие и националната си идентичност. Традициите на нашата общност са безценно  богатство. Празниците, които следват християнската традиция имат дълбоки корени, богати  и пъстри са на смисъл и на послания, носят в себе си много мъдрост. Техният възпитателен заряд е много силен.

Ивелина ИВАНОВА