Милена Андреева, РИМ- Шумен: Запазените архивни документи свидетелстват, че  опитите и преговорите за освобождаване на Шумен са били изключително тежки

Милена Андреева, уредник в къща „Панайот Волов“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В навечерието сме на 18 юли, първият ден на свободата на Шумен, като заедно с това ще отбележим и 181-та годишнина от рождението на Васил Левски. Какви са тези дати за шуменци?

Милена Андреева:Защо  Шумен датата 18 юли е свещена, защото на първо място това е рождението на българския национален герой Апостолът Левски. Датата на неговото рождение съвпада с деня на Освобождението на града 18 юли 1878 година. Това освобождение е съпроводено с огромен драматизъм, с усилени преговори от страна на руското командване, с лична ангажираност на руския император, с динамична кореспонденция и участие на военни аташета и политици от най- висок ранг от страна на Великите сили. Шумен е бил една от важните точки на Източния въпрос, една от важните точки на Европа по това време. Запазените архивни документи свидетелстват, че  опитите и преговорите за освобождаване на Шумен са били изключително тежки. Тази крепост не е сдавана от турските власти до последно. Тя е била считана за много важна крепост, която може да се задържи въпреки, че вече имаме Княжество България, въпреки, че вече имаме Освобождението. Изключително трагично преживява местното население тези дни, когато вече еуфорията от Освобождението е помръкнала, когато отново тегнат съмненията и страхът, защото Шумен не е бил освободен в свободна България. Ето защо и 18 юли идва  с огромно облекчение за Шумен и шуменци, както и за самото руско командване и руския император. Шумен е предпоследния освободен град, след него е Варна, но по степен на значение за турците и турското командване е била Шуменската крепост по това време, защото след Берлинския конгрес и след Одринското примирие тук започва офанзива от страна на неприятеля да задържи тази своя крепост. Денят 18 юли 1878 година е бил изключително празничен. Всички са очаквали братушките с огромна радост, с цветя  и сълзи, както е било по всички български земи.

Фокус: Кои са по- малко известните факти, свързани с този ден?

Милена Андреева: Още от 11.00 часа в този ден руските войски се строяват пред крепостните стени, за да тръгнат в настъпление. Най- отпред е духовата музика и отрядът, който ще влезе с марш в града. Действително, в Шумен руските войски влизат по мирен начин, без да изгърми нито едни топ, както от руска, така и от турска страна. Местното население се стича от всички страни на града да посрещне освободителите, които се движат по днешната улица „Цар Освободител“. Самият ритуал по сдаване на властта се е случил в района на днешното читалище „Добри Войников“. Малко хора знаят това, че там генерал Белокопитов слиза от коня си и най- тържествено е бил приветстван от шуменското население. Наричаме  Освобождението на Шумен изстрадано, не само защото идва със закъснение от близо пет месеца след 3 март, но и защоо е платено с цената на много жертви. От Шумен и шуменския край действително има жертви за Освобождението и това са шуменските опълченци, които рамо до рамо се бият с руските войски в най- горещите точки на войната – в боевете при Стара Загора, при Казанлък, в Плевен, на Шипка и на Орлово гнездо. Мнозина отт тях загиват, други доживяват деня на Освобождението. 18 юли, за нас наистина е свещен. Чества се ежегодно по подобаващ начин, защото шуменци тачат своите дълголетни традиции за национално освобождение. Шумен и Шуменско участва във всички най- важни етапи на национално освободителното движение. Те се включват във въстания, в бунтове. Още от далечната 1444 година датира тук огънят на свободата. Надеждата за свобода тогава дават кръстоносците, които макар и само за 7 дни превземат Шуменската крепост и така дават надежда на цялото българско местно население, че може отново да бъде свободно и да отхвърли властта на поробителите. Много са фактите и приносите за Руско- турската освободителна война, за освобождението на Шумен и трябва да помним и да ги уважаваме. Редно ена 18 юли, ние, шуменци да си дадем равносметка каква е нашата отговорност пред свободата изобщо. Дали и ние можем доброволно, със сърцето си да дадем такава помощ за града си.

Фокус:А какъв спомен за Апостола на свободата пазят шуменци?

Милена Андреева:Знаем, че Дяконът Левски е минала през нашите земи. Според сведения, той е преминал съвсем близо до Шумен, без да посмее да влезе в крепостния град. Дали действително е така все още със сигурност историците не знаят. Това, по което се съди, че е така е с легендарен характер. И все пак има податки Левски да е минавал през Шуменско и да е отсядъл в близкото до града село Ченгел, днешния квартал „Дивдядово“ и ние, историците сме склонни да приемем този факт. Според този легендарен материал поп Захари Димов е човекът, който е посрещнал Левски и го е укрил в своята църква, това е  храм „Св.Пророк Илия, който съществува и днес. И действително, Дивдядовското звено е най- силното звено на следващ  етап, когато вече имаме преки сведения за наличие на Шуменски революционен комитет. Предполагаме, че именно Левски е отключил активността на местните борци за свобода. А вече когато през есента на 1873 година Панайот Волов поема председателтството на Шуменския революционен комитет, тогава вече идеите на Левски, които Волов много добре познава, са намерили много здрава почва тук. Не случайно Панайот Волов се сочи за продължителя на делото на Левски. Четири комитетски документа доказват, че Волов е избран действително да бъде новият Апостол след гибелта на Дякона.

Фокус:Кое е чувството, което вълнува на дати като 18 юли?

Милена Андреева:Гордост от извоюваната изстрадана свобода, чувство на местен силен патриозъм, чувство на благодарност към освободителите. Това  чувство ще бъде вечно, макар да преживява бури и хули на времето, то ще остане във вековете така, както народът го е запазил в сърцето си и го предава на поколенията. Въпреки политическите течения, необмислените постъпки и обществени реакции, българинът винаги ще бъде горд, ще бъде благодарен и ще се стреми да бъде независим.

Ивелина ИВАНОВА