Милена Андреева: Тодор Икономов отдава една голяма и много ползотворна част от живота си на Шумен

Милена Андреева, уредник в къща музей „Панайот Волов“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: На 28 октомври се навършват 125 години от смъртта на Тодор Икономов. В навечерието на Деня на българските народни будители е редно да си спомним и за този позабравен шуменски будител. Г-жо Андреева разкажете как Икономов свърза живота и делото си с Шумен?

Милена Андреева: Тодор Икономов е наистина един забравен шуменски будител, през последните години много рядко е споменават името и делото му, но той е една интересна личност, която напълно се вписва в рамките на този уникален български процес „Народното будителство“. Българските народни будители са първопроходци и това е най- отличителната им черта. Тодор Икономов също е белязал своя живот и дело именно с първи неща и новаторски дейности. Мнозина го считат за шуменец и той наистина отдава една голяма и много ползотворна част от живота си на нашия град. В «Алеята на възрожденците» в гробищния парк на Шумен книжовникът почива в мир. Родом е от Жеравна, една прекрасна българска възрожденска, духовна обител, която дава на България толкова много личности. Тодор Икономов обаче свързва живота си с град Шумен и оставя в него една голяма диря и шуменци в различни аспекти са отбелязвали и в съвремието ни, че дължим на него редица новаторства, най- вече в книжовността, в учебното дело, в книжарството и в публицистиката.Той е един от големите дейци на нашето Възраждане, строител на свободна България, съчетава в себи си талант на просветител учител и същевременно, както го нарича проф. Тончо Жечев, той е черковник- революционер. Малко известно е, че българската национална борба за независима църква дължи много на него. За ранното детство и юношеството на младия Тодор Икономов знаем, че са свързани с Жеравна, Разград, Русе и Тулча, преди да дойде в Шумен. Той е получил много високо образование в София и Сливен където учители са му били Сава Филаретов и Сава Доброплодни. Той е бил възпитан от големи личности. Преди да дойде в Шумен, Тодор Икономов учителства в Разград, в Кюстенджа и в Балчик, а в София през 1859 година прави и първата си публицистична стъпка и това е неговата първа дописка за вестника на Драган Цанков „България“. От там насетне той се изгражда като много пловдовит български журналист и публицист. В живота му има много обрати и интересни моменти, в които се вижда неговата възрожденска разпаленост, дори наивност на моменти във вярата. За да се постигне нещо е необходимо единствено позитивно отношение, а не непременно революция- това са негови лутания, напълно нормални за всеки млад и не напълно изграден човек. Но в края на своя живот той отчита тези младежки грешки. Една от тях е насочването му към униатското движение, с което той свързва живота си, пребивавайки в Цариград. Той се докосва първо до учителското поприще благодарение на униатското училище, където е назначен за учител в Цариград, от там започва неговата педагогическа дейност, оттогава започва и неговият духовен прогрес и духовно прераждане към идеите за постигане на национална свободна българска църква. Тогава се свързва и с родолюбци като Иларион Макариополски. Знаем, че Икономов насочва своята дейност към Русия, завършва успешно четиригодишното си богословско образование в Киевската духовна академия, в прочутата Киевска лавра. Там той е секретар на Йосиф Соколски, много малко известен факт, но като такъв той се докосва до голямата дипломация, която се разгръща не само на Балканите, но и в цяла Европа. Двамата формират първите си политически възгледи и дейности, макар да са твърде ограничени. Нещо повече, тогава Икономов се запалва да даде и своя живот за националното освобождение. Като семинарист той е решил да приключи своето обучение в богословското училище и да се включи във войната в българската легия през 1865 година. Този негов порив завършва неуспешно поради преждевременното разпускане на легията, но е много важен факт за неговото духовно узряване и за приносите, които той има в последствие и за политическото освобождение на страната.

Фокус: Как Икономов се озовава в Шумен?

Милена Андреева: Интересен факт от живота на Икономов е, че след завършването на богословското училище в Киев, той е поканен за учител първо от Шуменската община. Ние разполагаме с един запазен документ „Спогодително писмо за назначение”, от което разбираме, че местните първенци му предлагат престижно място за работа в Мъжкото класно училище. Там Икономов работи с видни шуменски учители като Никола Бацаров, Илия Блъсков, а също и с чехите Мах  и Жебничка. В Шумен той намира много добра подкрепа. Това, което научаваме от неговите лични мемоари и от спомени на шуменци е, че той много добре се вписва в шуменската среда, а младите хора на Шумен възприемат отлично неговия образ на инакомислещ човек и бунтар. Икономов завладява умовете на младите хора. Вярно е, че тук Икономов става в ивестна степен неудобен за някои от представителите на чорбаджийството и това ограничава неговите общественически дейности в града. Имал е желание да се включи по- активно в обществения живот, да се включи в читалищните дейности, но не успява именно поради тези несъгласия от страна на местното чорбаджийство, но в училище той отдава себе си най- пълно, преподава предметите си с голяма вещина. Имал е амбиции в усвояването на модерните за времето науки- естествените науки и ги преподава на шуменските си възпитаници. Малко известен факт е ,че Тодор Икономов е един от любимите учители на Панайот Волов. Икономов е бил строг и придирчив, но е имал прекрасни ораторски дарби, които подчертават неговия педагогически талант. Тук е мястото да подчертаем приноса на Икономов за учебното дело не само тук на местна почва, но изобщо в общобългарски план. Благодарение на него се разгръща борбата срещу идеята на русенския валия Мидхат Паша да се отоманизират българските училища. Това са планове, които са застрашавали самостоятелността на бългорското училище и благодарение на Икономов се разгръща огромна полемична вълна в пресата, което спира домогванията на турците да се поставят в зависимост българските училища. Много малко популярна е и неговата работа в град Тулча. Той отива там, за да реорганизира училището, общината и читалището. Там разгръща своя талант като читалищен деец, читалищен деятел и много активен борец за църковна независимост. Там той се изявява като талантлив сказчик. Неговите сказки, лекции, беседи са много посещавани в местното читалище „Съгласие“ и той придобива много голяма популярност като общественик. Неговият бурен живот завършва отново в Шумен. До старините си той свършва още много важни за млада свободна България дела. Неведнъж той свързва името си  с голямата политика. Предлаган му е пост на министър- председател, бил е вътрешен министър на вътрешните работи и войната, бил е кмет на София, и много други роли още е изпълнявал- като областен управител на Бургас и други региони. Изключително активен и динамичен е животът му след Освобождението, много спокоен и духовен към края на дните му. Както казва писателят Илия Рашков Блъсков Икономов е завършил своето бурно битие в спасителния пристан в Шумен. Ето какво разказва Блъсков за последните дни на Икономов- „Ето ти един ден, че го виждам всред дюкянче с надпис: “Книжарница Тодор Икономов” отредени с разни книги, учебници негови, чужди и с всякакви ученически потреби“. Така завършва своя живот Икономов, обграден от книгите- това, което го е вдъхновявало най- мното. В края на живота си се отдава и на дарителството. Своите многобройни учебници, книги, брошури той дарява на десетки български училища, библиотеки, читалища, дава за отличниците ученици по гимназиите из страната награди за успех и това са книгите.

Ивелина ИВАНОВА