Милена Андреева, уредник в къща музей „П.Волов:167-тата годишнина от рождението на Волов е повод да се запитаме можем ли днес да сторим дела, подобни на неговите  

 

 Милена Андреева, уредник в къща музей „П.Волов“пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:На 1 ноември се навършват 167 години от рождението на Панайот Волов. Днес историческите документи разказват за необикновеното в личността на шуменския апостол. Г-жо Андреева какви още неизвестни има около живота и делото на един от най- смелите герои на България?

Милена Андреева: За Панайот Волов знаем колкото мното, толкова и малко,  той е колкото познат, толкова и непознат. В историческата книжнина, в литературата и изкуството, най-популярна става темата за т.нар. „Хвърковата чета“ предвождана от Георги Бенковски. Не достатъчно оценен  обаче е фактът, че Панайот Волов също умело предвожда такава чета. Почти не се знае какъв е бил пътят на неговата въстаническа чета, която предвожа в бунтовния април на 1876 година. Това е  въпрос, който вече влезе в научно обръщение след изминалата юбилейна конференция, посветена на 140 години от Априлското въстание. Изследванията в тази посока ще продължат, но основното вече е очертано. Очертан е в общи линии пътят на цялата чета на Волов. В април той вече има не по- малко хвърковата чета от тази на Георги Бенковски. Той предвожда 170 четника, които следват своя апостол навсякъде по територията на Четвърти революционен окръг. Малко известно е, че  Волов формира своята чета в продължение на 3-4 месеца, упорито, последователно, с голям агитаторски размах. Най- многобройна е неговата чета от определени селища, където той е имал много добри последователи. Сред тях са селата Веригово, днес това  е кв. Веригово в Хисяра, някога селището се е наричало Синджирлии.Доста последователи има от карловските села, от Пирдоп, от Златица, свои четници има дори от Батак. Хората са го следвали почти до край. Трима от тях всъщност загиват накрая край село Бяла, Русенско. Интересни са проучванията около това къде отива той със своята чета, кои селища подпомага в дните на бунта. От 20 април 1876 година той е бил с четата си почти денонощно там където е имало нужда от него. Такава динамика е рядко срещана, но с изключителна отговорност Волов е там където са го очаквали. Той знае къде да отиде, знае как да подпомогне, най- голяма подкрепа оказва на стрелчани, на хората в Клисура. В Стрелча се сражава самоотвержено четири дни за превземането на Конака и джамията. Неколкократно е в Клисура, за да подпомага въстаническите действия в местността „Зли дол“. Посещава много селища, които ние сме установили. Бил е няколко пъти в Старосел, в Дерилии, в Слатина, постоянно циркурила в Копривщица и така подпомага хората, за да не загубят вярата в делото. Виждайки пожарите след погрома на своите селища, в които е постоянно с четата си, той не се отчайва и продължава всеотдайно да подпомага хората. В тези дни на бунт, той е изключително отговорен към мирното население и това се изразява в умението му да оборудва тези логистични центрове, както казваме днес, но всъщност това са центрове, които трябва да бъдат центрове за мирното население- да осигурямат непристъпност, вода, провизии, на хръх Еледжик и в други потайни местности.Много интересни факти открихме по време на проучванията, очертаха се по дни неговите пътища и пътеки. Може би се губят часове и други подробности, но това наистина е постижение да проследим с коректност и с достоверност къде е бил, с кого и как са протичали дните на бунта.
Фокус: В каква посока продължава да се работи?

Милена Андреева: Изследванията в тази посока продължиха близо пет години. Но, смятам, че има още какво да се проучва особено по отношение на местопребивалищата на Волов и неговите все по-малко оставащи четници в Габровския балкан, в Троянско, до Бяла, защото там има неясноти, което е нормално. В това бунтовно време едва ли е имало летописец, който да каже и разкаже, хората са се движили инкогнито, не са демонстрирали, че са бунтовници, дегизирали са се, защото е било страшно време. Съдбата като че ли е знаела и е отредила Денят на българските народни будители – 1 ноември, да бъде честван и като ден от от рождението на най- скромния шуменец, но истински духовен будител Панайот Волов. Прекланяме глава днес и си спомняме за него, за живота му, преминал с мисъл и жертва за Родината. Това е и денят, в който да се запитаме – можем ли ние днес да сторим дела, подобни на неговите.

Фокус: Символ на какво е Денят на народните будители?

Милена Андреева: Това е празник на българския дух и  е символ на отговорността пред българския народ. Това трябва да го усеща всеки българин и всеки българин да се чувства будител на своите сънародници. Идеите на българските будители  е нужно да бъдат осмислени, да бъдат чувствани, да се опитваме да се ситуираме в тяхното време. Време е да си спомним откъде е тръгнала духовността. За нас, шуменци тази отговрност е много голяма, защото това са нашите земи- от първопрестолна Плиска и земите на Преслав.

Ивелина ИВАНОВА