Милена Гълъбова, майстор занаятчия: Дряновата клонка носи символът на мъдростта, на добруването, на жилавината

Милена Гълъбова, майстор занаятчия, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

 

Фокус: Госпожо Гълъбова, вие изработвате традиционната за Кюстендилския край сурвачка, какво е характерно за нея?

Милена Гълъбова: Ще започна с това, че Новата година и сурвакането са едни от най-чаканите празници и обичаи. Когато на първи януари сурвакарите се провикнат „Сурва, сурва, весела година!”, ние трябва да им отвърнем със „Сурва весела година, живо здраво до година, до година, до амина!”.

Фокус: От какво се изработва сурвачката, какво задължително трябва да бъде вложено в нейната украса?

Милена Гълъбова: По стара българска традиция се знае, че сурвачката трябва да бъде изработена от дряново клонче. Причината да се избира дрянът е тази, че това е твърдо и жилаво дърво. Дърво, символ на мъдростта, на добруването, на жилавината. Интересното за дряна е това, че той цъфти най – рано, още през месец декември, а плодовете му узряват най – късно, през месеците септември и октомври. В миналото от дрян са били изработвани и различни селскостопански уреди на труда. Кората и листата са му били използвани за обработка на кожи, защото съдържат дъбилни вещества. И до ден днешен плодовете на дряна намират приложение в народната медицина. Поради тази причина се казва, че дрянът е почитано дърво. На първи януари сурвакарите обикалят с дрянова сурвачка. Това са млади момчета. Те сурвакат за здраве и за берекет. Самата сурвачка е символ на изобилието.

Фокус: По какъв начин се представя това изобилие върху сурвачката?

Милена Гълъбова: Да, тя е символ на изобилие и на плодородие. Тя трябва да бъде окичена с плодове, с ядки, с вълна, с кравайчета. Слага се ошав за да ни тръгне на изобилие годината. Слагат се пуканки бели, за да са ни бели дните. Поставя се вълна, която да ни предпазва от уроки и от лоши очи. Вълната е символ и на женското начало. Слага се и люта чушка, която пък е символ на мъжкото начало. Задължително във сурвачката трябва да присъства паричка за здравина и богатство, която да привлече още пари към дома. Хубаво е да се сложи и орех, за да бъдат мъдри и смислени приказките и делата ни, защото самата орехова ядка прилича на човешкия мозък.  Интересно е и това, че самата форма на сурвачката трябва да бъде завита на кръг и това не е само за едната хубост, а защото както хорото се вие на кръг, така и дрянът се свива за единство и сила.

Фокус: Какво се случва със сурвачката след самият ритуал – сурвакането?

Милена Гълъбова: Когато мине самият ритуал по сурвакането, сурвачката се оставя на място, което не може да бъде достигнато от човешка ръка. Хвърля се на високо дърво, на покрив, в реката. Може да се хвърли в огъня. Самата сурвачка вече е чула самите наричания на сурвакарите, а по този начин тя вече ще ги предаде на къщата. Така, когато огънят докосне дряновицата, наричането ще се сбъдне.

Фокус: За какво се правят самите наричания?

Милена Гълъбова: Да бъде здрава, да бъде мирна, щастлива и плодородна новата година. Напичанията обикновено са за плодородие, за здраве и берекет. Това, което всеки един човек обикновено иска да получи и да предаде на своите близки и познати. Нарича се да бъде богата новата годината, да има тлъсти агнета в кошарите, да има едри гроздове по лозите, червени ябълки в градините. Къщите да бъдат пълни със здраве, щастие и с късмет.

Фокус: Домакините задължително даряват сурвакарите, така ли е?

Милена Гълъбова: Да, точно така е. Когато сурвакарите ги сурвакат за здраве, домакините трябва да ги дарят. Сурвакарите задължително трябва да получат нещо в замяна на отправените хубавите благословии и песни.

Венцеслав ИЛЧЕВ