Милена Коцева, ОДБХ-Кюстендил: Започваме проверки на терен за използваните препарани за разстителна защита при черешопроизводителите

Радио "Фокус" - Кюстендил

Милена Коцева, експерт в Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, в интервю за Радио „Фокус“ – Кюстендил   

 

 

Фокус: Госпожо Коцева, какви са изискванията при ползването на препарати за растителна защита, когато се третират черешите?

Милена Коцева: Според Закона за защита на растенията е задължително да се използват  препарати за растителна защита които са регистрирани при съответните култури и вредители, в регистрираните дози на препаратите, те се разрешава те да се завишават. Беритбата на плодовете трябва да става след изтичане на карантинните срокове на прилаганите за растителна защита. От 24 май в Кюстендилска община започна третирането срещу черешовата муха.

Фокус: Кои са разрешените препарати и какви са карантинните срокове?

Милена Коцева: Има шест регистрирани инсектициди за броба срещу черешовата муха. Това са: „Калипсо”; „Имидан”; „Вазтак”; „Децис”; „Карате зеон”  и „Натуралис”. При първите два срокът за карантина е 14 дни, следващите три препарата са с карантинен срок от 7 дни, а последният няма карантинен срок. За всички препарати се ползва конкретна дозировка за декар обработваема площ.

Фокус: Освен срещу черешова муха, трябва ли да се третират площите с череши и срещу заболявания?

Милена Коцева: Предвид очакваните валежи и наличието на зараза от кафяво гниене към инсектицидния разтвор за борба с черешовата муха трябва да се добави фунгицид за борба срещу гъбната болест.

Фокус: Кои са разрешените и регистрирани фунгициди за борба срещу ранното кафяво гниене при черешите?

Милена Коцева: Тук имаме пет препарата. Това са: „Индар 5”; „Луна експирианс”; „Пролектус”; „Суич” и „Хорус”. При тях също има карантинен срок. В зависимост от препарата той е от един до седем дни, след тренирането на площите.

Фокус: В предишни периоди овощарите пръскаха с препарата БИ 58, той разрешен ли е за ползване?

Милена Коцева: За борба с черешовата муха в Кюстендилска община масово се използваше инсектицида БИ 58 – „Данадим прогрес”, който е с активно вещество диметоат. От 17 януари 2018 година влезе в сила  Регламент (ЕС) 2017/1135 по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от диметоат и ометоат в продукти, според който при череши максимално допустимите граници на остатъчни вещества диметоат е до 0,02 мг/кг. Това означава, че дори да се обират черешите след изтичане на карантинния срок на диметоата, в продукцията пак ще се открива диметоат над новите максимално допустими стойности. Такава продукция не може да се реализира на българските и европейските пазари.

Фокус: Какви са мерките, които трябва да бъдат задължително предприемани с цел опазване на пчелните семейства при третиране на черешовите насаждения?

Милена Коцева: Съгласно Наредба №13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелните семейства от отравяне, третирането с инсектициди с наземна техника трябва да се извършва  от залез слънце до 10.00 часа на следващия ден. Лицата,  които извършват  растителнозащитни дейности в срок до три дни преди датата на третирането са длъжни да уведомят лично собствениците на пчелините в района, както и да изпратят уведомително писмо съгласно приложение на наредбата до кмета на населеното място, в чието землище ще се извършва третирането.

Фокус: Ще бъдат ли извършвани проверки относно това третиране, какво представляват те?

Милена Коцева: Да, започваме проверки на място при черешопроизводителите в региона.. Проверяваме дневниците за проведени химични обработки, склада за съхранение на празните опаковки, които земеделските стопани трябва да съхраняват до предаването им на фирма, която е регистрирана за транспорт на опасни опаковки. Също ще вземаме листни проби за анализ в лаборатория, за да установим какви препарати за растителна защита са използвани.

Венцеслав ИЛЧЕВ