Милена Марковска, Градска библиотека „Паисий Хилендарски“-Асеновград: Библиотеките отново изживяват своя ренесанс и заемат достойно място в живота на обществото

снимка: Община Асеновград

На 24 май обръщаме поглед към сърцето на културата и знанието в Асеновград – Градската библиотека „Паисий Хилендарски“. В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив директорът на културната институция Милена Марковска споделя повече за предизвикателствата пред професията на библиотекаря, за мисията да управляваш храм на словото, също за съвместимостта и връзката между библиотеките и модерните технологии, определящи бъдещето на поколения.

Фокус: Г-жо Марковска, какви са предизвикателствата пред професията на библиотекаря в рамките на съвремието? Какво всъщност е днес да се управлява библиотека? Мисия или нещо много повече?
Милена Марковска: Професията на библиотекаря е една от най-древните професии. Още от древността с библиотечната професия са свързани имената на много известни писатели, учени и видни политици. Именно тези големи личности са превърнали библиотеките в храмове на духовността, в образователни, културни и духовни средища. С библиотечната професия е свързано и името на Константин Кирил Философ. Както знаем от неговото житие, той е бил назначен като патриаршески библиотекар. И поради тази причина 11-ти май, когато по стария календар Църквата отбелязва неговия християнски празник, се е превърнал в професионален празник на библиотекаря. В днешно време да си библиотекар всъщност е също толкова голямо предизвикателство, колкото е било и преди това. Именно тези големи личности, които са обърнали внимание на библиотеките и са положили своя труд в тях, са станали причината да превърнат библиотеките в двигател на четящите хора – да бъдат те просветени и да живеят свободно. Култът към книгите и библиотеките се появява още през Ренесанса, най-вече с появата на хуманизма. Именно в онзи период се появяват и безплатните обществени библиотеки, които са основния двигател на човешкия прогрес. Тогава се заражда идеята за това колко важно е знанието за развитието на човечеството и това е причината да се създадат големите обществени библиотеки.
Наред с това да се говори, че книгата вече няма същото място сред обществото поради появата на технологиите и че всъщност няма нужда от библиотеките, на тази идея се противопоставя един нов Ренесанс, който виждаме в създаването на големи обществени библиотеки в повечето европейски страни. Преди няколко месеца, по повод 100-годишнината от освобождението на Финландия, беше открита голямата Градска библиотека в Хелзинки. Преди това беше открита такава голяма библиотека в Китай. Това показва, че живеем отново в едно общество на знанието, че знанието е основна движеща роля на икономиката и развитието на обществото ни.  Библиотеките отново имат своето място в нашето общество, макар  и малко по-различно – като места за общуване, като места, различаващи се драстично от „социалните пространства“. И в тази връзка, да бъдеш библиотекар и директор на библиотека всъщност наистина е една мисия, която изисква да притежаваш много качества. Мария Младенова, един от корифеите в библиотечното дело в България, казва, че библиотекарят е една хуманистична ходеща енциклопедия. Младенова нарежда професията на библиотекаря до професията на лекаря и учителя – двете дълбоко хуманни професии. Ясно е защо библиотекарят се нарежда до учителя – знаем че учителите са тези, които отварят вратите на знанието пред децата – същата е задачата и на библиотекаря. В древните библиотеки е бил поставен надпис „Аптека за душата, защото всъщност книгите са тези, които лекуват и душата. Поради тази причина именно нашата професия е свързана с тези две дълбоко хуманни професии. Бих добавила, че професията ни до голяма степен е свързана с професията на журналиста, който трябва да умее да предостави възможност на обществеността да наблегне на важни и обществено значими теми. Всъщност, в това се изразява и работата на библиотекаря – да намери онези важни и значими теми в обществото , на които да обърне внимание, също да предлага на своята общност различни възможности за учене през целия живот.
Изобщо не е лесно да си библиотекар в днешно време, защото с развитието на технологиите се променя и работата на библиотекаря, който трябва постоянно да е в час с новите технологии, а това не е много лесно с тези темпове.  Знаем, че библиотеките са предимно свързани с технологиите на времето и за д бъде една библиотека актуална за своята общност, тя трябва непрекъснато да се развива.  Разбира се, нейното развитие зависи от развитието на библиотечните специалисти,  работещи в библиотеката. Затова мисля, че работата на библиотекаря наистина е една мисия. Не всеки може да се отдаде изцяло на тази професия.
Фокус: Може ли професията „библиотекар“ да стане по-привлекателна за младите хора?
Все пак Библиотеката на 21-ви век е „подредена“ по техен вкус и предлага много повече възможности.
Милена Марковска: Надявам се, че тази професия ще стане по-привлекателна за младите, защото така както професията на учителите вече е застаряваща, на библиотекарите също. Библиотеката и самата професия дават възможност за развитие, тъй като човек се намира сред целия масив от информация и знания. Именно това дава възможност на един човек да се развива. Знаем, че в 21-ви век ученето през всеки един от етап от живота е от изключителна важност и именно тук е мястото, където младите хора могат да се развиват, ако имат желание за това. Затова се стремим да провеждаме много образователни програми, да говорим с децата за библиотеките и за историята.  Има много възрастни хора, които са активни потребители на библиотеката, като те дори не си дават сметка, че всъщност библиотеките не винаги са били такива, каквито са днес, че те имат хилядолетна история, че те са съхранявали съвсем други източници на информация, че просто това е един етап от тяхното развитие. А от младите хора и тяхното активно включване в работата на библиотеките зависи и бъдещето на тези културни институции.
Фокус: Променя ли се спецификата на читателската аудитория през годините?
Милена Марковска:
През годините се променя спецификата на читателската аудитория. Въобще, променяйки се читателската аудитория, очакванията на читателите и съответно техните потребности, се променят и услугите на библиотеката. Преди години основното и най-натовареното звено на библиотеката беше Читалнята, където се извършваха библиотечно-библиографски справки. Тогава учениците основно посещаваха Читалнята, ползваха различни справочници, но с промяната на технологиите и достъпността на информацията в интернет, Читалнята вече не е онова бурно звено, където се налагаше непрекъснато движени и развитие. Естествено е, че библиотеката се развива съобразно потребностите на читателите и когато те се развият в друга посока, библиотеката е длъжна да отговори на тези техни нови потребности. Общо взето, ние се стараем да привличаме младите хора, защото читателите се създават в най-ранна детска възраст. Това е една от нашите задачи – да показваме на децата още от детската градина какви услуги предоставя библиотеката и то така, че тя да стане едно любимо място, мястото, където винаги могат да намерят нещо полезно за себе си. Разбира се, библиотеката е прекрасно място и за хората които са в пенсионна възраст. С течение на годините е различно и това, което получават те от библиотеката. Освен да четат пресата и да вземат книги за дома, днес пенсионерите имат възможност да се включат в курсове за обучение в дигитална грамотност. Доста променен е облика на библиотеката и той е променен именно защото е променено обществото, променена е средата, променени са потребностите.
Фокус: Ако трябва само с няколко думи да опишете библиотеките на бъдещето, какви биха били те?
Милена Марковска: Много е трудно да се каже какви биха били библиотеките на бъдещето. Вече съществуват така наречените библиотеки без стени, дигитални библиотеки, виртуални библиотеки. Изобщо думата „библиотека“ има много широко значение. Не знам как ще изглеждат библиотеките на бъдещето, но те определено ще бъдат свързани  с това как изглеждат технологиите на бъдещето. Не са малко водещите европейски библиотеки, които използват роботи, за да напътстват хората. Ето това е пример за библиотеки на бъдещето. Роботи се използват също така за преместване на книгите, изобщо в много от дейностите, което е изключително интересно. Но при всички положения, Библиотеката на бъдещето ще изглежда така, както изглеждат технологиите на бъдещето.
Тони МИХАЙЛОВ