Милена Недева, кмет на Община Каспичан: Необходим е нормативен акт за ефективно опазване и управление на градовете стари столици

 

Милена Недева, кмет на Община Каспичан, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ:  ГЕРБ има политическа воля да създаде Закон за великите стари столици на България. Това съобщи на брифинг в парламента председателят на парламентарната група на партията Цветан Цветанов. Периодът на Първото и Второто българско царство свързваме с Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, уточни Цветанов и допълни, че дебатите за такъв закон са били много, но днес има политическа воля това да се случи и то в диалог с местната власт, експертите с гражданското общество.

Защо, г-жо Недева, страната ни има нужда от Закон за великите стари столици?

Милена Недева: Великите стари столици са визитната картичка на България. Резултатите от редица проведени проучвания досега показват, че управлението и опазването на културно-историческото наследство именно в градовете стари столици не е на достатъчно високо ниво. Нужно е да се създаде една обща визия и нормативен акт за ефективно опазване на тези недвижими културни ценности. Тук бих искала да допълня, че държавата от дълги години е проявявала такава грижа. През 1936 г. е създадено за първи път едно сдружение „Българска старина“ и тогава държавните приходи от отчуждени земи в района на старите столици Плиска и Преслав се отстъпват в полза на това сдружение и тогава започва да се изгражда прилежащата инфраструктура. Един много категоричен пример за ползата от това е от 1966 г., когато в Търново е създаден Общонароден комитет за развитие на Велико Търново. Има министерско постановление, с което е взето решение за целева ежегодна финансова субсидия от Министерството на финансите и това оказва своето положително развитие за развиването на Велико Търново като съвременно селище, освен като стара столица на България. През 1958 г. Плиска и Преслав са обявени за национални историко-археологически резервати, но общо взето там има само забранителните режими, начините за съхраняване и опазване, без да се говори за някакво развиване и визия, свързано с историко-археологическия туризъм, което така е на днешен етап много важно за страната. От друга страна като проблем може да се посочи, че взаимоотношенията между държавата и общините в сферата на бюджета се осъществява на базата на единните разходи, стандарти и критерии, които са общи за всички общини и по никакъв начин няма нещо, което да е специално и свързано с трансферите за градовете и общините стари столици. Законодателството от друга страна не предвижда и компенсация на общинските бюджети за тези общини във връзка с нереализирани местни приходи. Тук бих могла да дам един пример с Плиска. Той е един от най-големите и бляскави градове за времето си в Европа на площ от 23 кв. км. Само за сравнение ще посоча, че Константинопол тогава е на площ около 17 000 кв. км. а стария град е на площ 500 дка, а от него са проучени едва 10%, ако можем да приемем от правна точка 1958 г., когато е обявен за национален резерват. Значи за 60 год. е проучен 10%. Кога ще достигнем 100% се пита? От друга страна в Плиска се случват най-важните събития за държавността на България- създаване на българската държава, приемането на християнството за официална религия, Просвещението с приемането на учениците и разпространяването на азбуката по света. Знаем че над 300 млн. по света пишат на кирилица. Другото което се коментира в закона е един от основните акценти, че трябва да се обърне специално внимание на урбанизираните територии, чието състояние и визия са също предпоставка за привличане на туристи. Освен това превръщането на тези общини и градове в привлекателно място за живеене също е много важно. И най-важното според мен е възпитанието на младите хора в национално самочувствие и гордост, че са българи.

Водещ: Днес кметът на Плиска сподели, че градът има потенциал, това е ясно, но в същото време има и огромни инфраструктурни проблеми за решаване. Какво точно се крие зад формулировката „инфраструктурни проблеми“?

Милена Недева: Проблемите са свързани основно с проблемите във ВИК инфраструктурата – стари, амортизирани водопроводи, липса на канализация, лоша улична мрежа. Липса на тротоари. Това е в основната си част проблемът. Общо взето за всички населени места в нашата община. Но в закона, пак казвам, че има специална регламентация, която урежда и урбанизираните територии, а не само национално историко-археологическите резервати.

Водещ:  Защото урбанизацията е част от развитието на туризма в крайна сметка.

Милена Недева: Да, точно така.

Водещ: Какво точно ще регламентира проектозакона? Финансиране от една страна, от друга страна може би някакъв специален статут на тези градове?

Милена Недева: Това също, но не в тази формулировка като специален статут, защото такъв термин и начин има в Закона за културното наследство, а тук говорим за нещо различно. Но така най-общо казано за уреждане на обществените отношения, като има ясно разписани задължения, права и отговорности и една обща визия в дългосрочен план за развитие и тук примерно споделям един проблем, който съществува към момента. Историческите резервати са изключително публична държавна собственост, а прилежащата територия в най-честия си вариант е общинска собственост. Това създава противоречия, затруднения в стопанисването и в нейното развиване. И другото основно нещо, залегнало в този закон, е възможността за регулярно целево финансиране. Пак казвам, че такава опитност назад в годините има и ползите от това са видими.

Водещ: Тоест това ще бъде закон, който няма да третира общината или града по общия принцип – брой население, а подхождайки към него като град стара столица, който има нужда от допълнителни разходи, за да утвърди това, което е наследил.

Милена Недева: Точно така. Тук забравяме за регламентацията, единни разходни стандарти, брой жители, площи и т.н. Тук говорим само за тези градове – стари велики столици на България.

Водещ: Как законът ще допринесе и в какъв период от време за развитието на туризма или по-скоро за неговото по-бързо развитие, защото така или иначе, това са градове, които и сега развиват туризъм.

Милена Недева: От една страна е увеличаването на потока от туристи. Той няма как да бъде увеличен, ако ние нямаме подходящата изградена инфраструктура, която да ги приеме. Това е задължително да се случи и към този момент туристопотокът се увеличава, но не в достатъчна степен. Това, което за мен е много важно – това е нашето възпитание на децата на хората, които идват след нас. Защото  „ …и ние сме дали нещо на света“, както казваше Иван Вазов –  и има с какво да се гордеем, че сме българи. Трябва да учим децата да знаят, да помнят, а видят и да продължат да развиват и съхраняват това, което имаме.

Водещ: Днес председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов изрази надежда, че един такъв закон много по-силно, много по-аргументирано би се прилагал, ако той бъде подкрепен от всички парламентарни групи или поне от по-голямата част от тях. Имате ли очакване, че наистина един такъв закон ще срещне разбиране в опозиционните партии?

Милена Недева: Да, имам такова разбиране. Днес беше декларирана ясна политическа воля, каквато досега не е имало, защото ние по този път вървим от 2012 г. Аз очаквам, че Законът за великите стари столици ще бъде подкрепен много широко в Народното събрание, тъй като той касае България, касае нашата история, касае всички нас, нашите деца. Няма цвят, няма политически партии. Затова очаквам да има голяма подкрепа.

Водещ: На какъв етап е подготовката на закона и в обозримо бъдеще ли виждате неговото приемане?

Милена Недева: Аз не бих могла да се ангажирам със срокове. Изготвен е проектозаконът, изготвени са мотиви, но той все пак ще бъде прегледан в някоя от комисиите преди да бъде внесен официално внесен за разглеждане по законовия ред, който е за приемане на нови закони. Така че не мога да се ангажирам с време, но очаквам, че това ще се случи в най-близки срокове, най-скоро във времето.

Водещ: Не знам до колко този закон сте обсъждали с ваши колеги кметове, но се питам дали той няма да породи своеобразна ревност от страна на други общини – всяка със своите претенции за културно наследство, което притежава.

Милена Недева: Да, така е, но столици стари, велики са три в България. Така че тук място за ревност няма.

Росица АНГЕЛОВА