Милка Христова: Столична община би могла да учреди финансов фонд, от който да финансира обучението на млади специалисти

Милка Христова, заместник-председателят на СОС от БСП, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: На фона на нестихващите сигнали срещу качеството на здравеопазването у нас и недостигът на средства, със заместник-председателя от Столичния общински съвет от групата на  БСП Милка Христова в следващите минути ще коментираме столичното здравеопазване и визията за неговото развитие. Нека да започнем разговора ни най-напред от общата ви оценка: в какво състояние са общинските болници в София от гледна точка на финанси към момента?

Милка Христова: На фона на огромните проблеми, с които се сблъскват общинските лечебни заведения в страната, оценката която може да се направи за столичното общинско здравеопазване е, че то не е в такава тежка финансова ситуация. Но неговото развитие е съпроводено с изключително големи проблеми. Ако позволите, бих споменала някои от тях, които според мен са проблеми изобщо на общинското здравеопазване в страната. На първо място, ще посоча неадекватната държавна политика по отношение на общинското здравеопазване, нещо повече – ще заявя, че няма такава. Общинското здравеопазване е неглежирано и това е една от причините да се намира в такова състояние. Тази тенденция особено се засили при предходното управление, особено министър Петър Москов, когато бяха наложени лимити и рестрикции, които засегнаха най-вече общинските лечебни заведения, довели до неизплащане от НЗОК на извършени дейности от общинските болници и ДКЦ-та. Тук бих искала да отворя скоба – докато частните лечебни заведения проявяват селекция и подбор на пациентите, то в общинските лечебни заведения и ДКЦ-та не може и не бива да се извършва подобен подбор. Там много често се лекуват и здравно-неосигурени пациенти и всички тези разноски не се поемат от НЗОК, а са за сметка на финансите на общинските лечебни заведения. Друг проблем, който съпътства общинското здравеопазване, това е липсата на здравна карта, особено в София, която доведе до непрекъснато и безразборно откриване на частни лечебни заведения, които в голямата си част, това е особено нагледно в София, като обръч обхванаха нашите лечебни заведения и то както пациенти, така и като кадри. Проблем е и застаряващият сграден фонд и медицинско оборудване, което стои в основата на качествената здравна услуга, която трябва да се прилага и към която напоследък гражданите и в София, и в страната, имат толкова много претенции. И не на последно място, проблемът с кадрите. Факт е, че както в по-голямата част от държавните лечебни заведения, така и в нашите структури, хората, които работят – средният персонал, висшият персонал, са над и около пенсионна възраст. Не откривам топлата вода, но тези кадрови неблагополучия до голяма степен се дължат и на неадекватното заплащане, на грижата към младите специалисти и по отношение на тяхната специализация. Какъв е изводът? Специално за столичното общинско здравеопазване, моето мнение е, че Столична община е длъжник на този вид политика, която трябва да развива. Години наред поставяме въпроса, че финансирането в рамките на 1%, което се осигурява от общинския бюджет, е крайно недостатъчно. Аз си позволявах преди години да правя един доста, може би шокиращ, но верен нагледен пример, че навремето за ремонта на „Лъвов мост“ изразходвахме около 15 милиона, а толкова милиони са заделени в общинския бюджет за общинското здравеопазване. Искрено се надявам, че в следващия бюджет за 2018-та година лично аз и моята група ще работим в тази насока, общинското здравеопазване да се превърне в приоритет. Засега такъв приоритет е общинското образование. Казвам го неслучайно дотолкова, доколкото и последните социологически проучвания показват, че здравеопазването се превръща в проблем № 1 за голяма част от гражданите както по отношение на достъпността, така и по отношение на качеството на услугата. Всички тези недопустими ексцесии с бити лекари и потрошени линейки, те са по-скоро следствие от ситуацията, а не първопричина.

Водещ: Госпожо Христова, очертахте изключително много проблеми в началото на разговора ни. Казвате, че здравеопазването трябва да стане приоритет така, както и образованието. Но и сред тази приоритетност би трябвало да има водещи принципи, които най-напред да поставят основите на всички тези промени, които би трябвало да се случат.

Милка Христова: Разбира се. Приоритетно като начало, според мен, трябва да се разработи общинска здравна карта в София, която да ни даде местата и лечебните заведения, които задължително трябва да продължат да функционират, тъй като не всички общински лечебни заведения в момента са с добра финансово-кадрова ситуация и материална база, за да могат да продължат. Неслучайно на последните няколко сесии някои от тях бяха обявени в ликвидация. Следващият проблем, според мен, е засилването на Диагностично-консултативните центрове. В последните години беше направено немалко за общинските лечебни заведения, но доболничната помощ не се намира на достатъчно високо ниво, а тя е всъщност входът към здравеопазването. Там се гарантира профилактиката на здравето на населението. Ако ние не подсилим общинските ДКЦ-та, а обръщаме внимание единствено и само на болниците, то тогава на практика ние изпускаме основен етап от лечението на гражданите. Друг основен проблем, според мен, който трябва да бъде решен, и който трябва да бъде приоритет на столичното здравеопазване, това е профилактиката и детското здравеопазване. Не е тайна, че не във всяко училище има разкрит лекарски кабинет и не във всяко училище има този кабинет и работи лекар. Това е огромен дефект, огромно отстъпление, тъй като ние помним време, в което за обслужването на децата това беше задължително. Според мен столицата, ръководството на столична община е в дълг и към стоматологичните услуги, предоставени на децата и то най-вече в областта и на територията на училищните заведения. Тук искам да направя и едно предложение, което ние анонсираме за решаване на кадровия проблем на столичното здравеопазване. Смятам, че Столична община има финансов ресурс и би могла да учреди финансов фонд, от който по реда на договорни отношения да финансира обучението на млади специалисти, в т.ч. лекари и медицински сестри, които след това по силата на разпределението, ако щете, това е една форма, която в миналото съществуваше, или по линията на дългосрочни договори биха могли за определен период от време да работят в нашите лечебни заведения. И още нещо бих искала да кажа, трябва на всяка цена да направим така, че да обновим здравния фонд, да обновим апаратурата в нашите лечебни заведения. Имаме добър пример, с който бих могла да се похваля. В Столична община от няколко години работи фонд за репродуктивно здраве, от който се финансират двойки, които имат репродуктивни проблеми. Освен това гражданите знаят, че от няколко години се организират и кампании за профилактика на рака на млечната жлеза. Това са положителни примери. Те показват, че когато има желание и действително здравето бъде поставено на необходимото място и се гледа на него с необходимото внимание и отговорност, Столична община има нужния ресурс да направи много повече от това, което в момента се прави.

Водещ: Както казват лекарите, най-доброто здравеопазване е не това, което лекува болестта, а това което не я допуска – профилактиката, за която и вие говорите.

Милка Христова: Точно така. Затова разказвам, че общинските ДКЦ-та са незаменимо звено. Ако имаме алтернативни частни болници, то ДКЦ-та там, където работят джипитата, там където се получават направленията, там където е първият досег на всеки със системата на здравеопазването, трябва да бъдат най-добре оборудвани. Факт е, че голям процент от ресурса, финансовият ресурс на Здравната каса се харчи за заболявания, които излишно се санкционират. Т.е. има заболявания, които ДКЦ-то успешно може да лекува, ако разполага с нужната апаратура и кадри и не е необходимо пациентът да преседява в болницата, понякога и фиктивно, което води до разпиляване на публичен ресурс. Така е в целия свят. Там, където действително здравеопазването се гледа като на основен сектор в държавата и местна политика.

Водещ: А от друга страна пък нямаме достатъчно средства, които да заделим за профилактика на нов вид заболявания, които са свързани да речем с гръбначните изкривявания при най-малките, при децата.

Милка Христова: Това е  наистина огромен проблем, който за съжаление в момента може би се неглежира и не се отчита новата среда, в която растат децата. Не вярвам да изненадам някого, ако кажа, че волните детски игри навремето, когато и ние играехме дори и на улицата, са заменени с едно безкрайно седене в стаите и пред мониторите, всичко това води по мнение на лекарите до много проблеми с двигателната система, със затлъстяването на децата, включително и до гръбначни изкривявания. Искам  да обърна внимание, че наченки на подобни проблеми се наблюдават дори и в детските градини. Също надявам се, че няма да изненадам никого, ако кажа, че в детските заведения почти няма лекари, които да наблюдават здравето на децата, а ако има такива, те отговарят за няколко лечебни заведения. Ако не обърнем внимание на профилактиката на децата още в ранна детска възраст, рискуваме тази огромна фактически група от нашето население, която е уязвима и която зависи изцяло от вниманието и грижите на възрастните. Така че от тази гледна точка действително профилактиката на подрастващите трябва да бъде в основата на общинското здравеопазване. Затова: повече пари за децата, повече внимание към лекарите. И тук бих искала да отворя и средната скоба, а именно да изкажа и моята, и на всичките ми надявам се колеги, огромна благодарност и към ръководителите на общинските лечебни заведения, и към лекарите, и към сестрите, които работят в тях. Работят много пъти в сложни условия, но успяват да осигурят много прилична и много качествена услуга за столичани.

Водещ: Здравеопазването би трябвало да е тема, която да обединява политиците, независимо с каква политическа линия следват и с коя бюлетина са станали такива. В СОС има ли разбиране, има ли единомислие нея?

Милка Христова: Надявам се да не прозвучи много голословно и самохвално, но мисля че в Постоянната комисия по здравеопазване и социална политика сме успели да постигнем това надпартийно поведение. Точно водени от това, че здравеопазването няма цвят и всички сме пациенти, всички сме клиенти на този сектор. Ние не гледаме на здравеопазването като на място, където трябва да се надмогваме и на което трябва да пречим. Надявам се, че работата в комисията преди всичко е поле за предлагане на по-добри идеи и на по-добри предложения. Аз лично не съм участвала в подобни политически борби и действително смятам, че в тази комисия целите са ни общи. Разбира се, имаме и своите различия по отношение на някои от аспектите, но пак казвам, тези различия са водени само и единствено да се постигне по-добро развитие на сектора.

Росица Ангелова