Министър Красимир Вълчев: Възпроизводството на неграмотността и липсата на предучилищно образование водят до дефицити във владеенето на езика при някои първокласници

Снимка: Министерски съвет

Възпроизводството на неграмотността, ниска образованост на родителите и непосещаване на детска градина преди първи клас, са сред основните причини да има деца в училище, които не владеят добре български език. В последните десетилетия има увеличен процент на броя на децата от семейства, в които майчиният език не е български. Увеличен е и процентът на децата на родители, които са с по-ниско образование. Това коментира във Варна министърът на образованието Красимир Вълчев, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. Той призна, че от ведомството отчитат завишен дял на родителите с по-ниско ниво на образованието и това се дължи на възпроизводството на неграмотността и доскорошната неспособност на системата на образованието ефективно да интегрира тези деца. „Ходя из страната и там, където са се справили с предишното поколение деца, които сега са родители, няма проблеми. Но има много училища, в които родителите са отпаднали рано от образователната система, оженили са се рано и това е довело до възпроизводство на неграмотността“, обясни министърът. Според него, за малчуганите, които не са отпаднали от детската градина има по-голям шанс да продължат образованието си и училището да компенсира дефицита с незнание на български език. В това отношение, по думите му, много важно е да има мотивирани учители. От трета страна, държавата с всичките си институции, предприема мерки за това децата да ходят редовно на училище. „След като въведохме съвместния механизъм той показа резултат по отношение на първоначалното записване. За пръв път можем да кажем голяма част от децата къде са, но много по-трудно е да ги накараме да ходят ежедневно на училище. Имаме много наблюдения, че голяма част от децата ходят в чужбина или пътуват с родителите си в страната. А за 40-50 дни не става образование. Резултатът става чрез натрупване. Този принцип важи за системата на образованието и за тези, които са натрупали дефицити“, посочи още Красимир Вълчев.  Той припомни и, че затова са взети мерки за спиране на помощи, като добави, че е важно и кметовете също да налагат наказания по Закона за предучилищното и училищното образование. „Но системата работи с повече деца и ние не можем да си позволим тя да бъде изключваща. Едно време, преди повече от 30 години е била такава. Нашата трябва да е включваща и всяко дете да бъде мотивирано да учи. Ранните бракове са голям проблем. Имали сме разговори с Прокуратурата. Има  и положителни процеси – на модернизация в ромските общности, заради включване в трудовите модели на живот, пътуване в чужбина, те искат децата им да учат, вдига се възрастта в браковете, вдига се общият брой години в училище, но това все още е крайно недостатъчно и неравномерно за различните общности“, посочи още министърът. Той допълни, че е учителите също да отговорят на очакванията на обществото. „Важно е да не забравяме и останалите деца. Най-често говорим за проблемните. Но за останалите трябва да направим така, че да провокираме интереса за учене, да направим образованието по-свързващо, интердисциплинарно. Ясно е, че вбъдеще децата ще научават много повече извън училище и към това се преформулират образователните системи в цяла Европа. Ние малко закъсняхме с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, но това даде старт на голяма част от промените, но по-трудно е да ги направим ефективни“, обобщи министър Вълчев.

Диана СТОЕВА