Министър Красимир Вълчев: Когато се отнася за учебник, авторите трябва да се съобразяват с учебната програма, в която да са намерили проекция целите на образователната система

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за дневния информационен блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“ .

 

Водещ: Търсим гледните точки в дебата за по-добро образование. От известно време насам се изговори много за учебниците по история за 10 клас и тоталитарния режим. Министерство на образованието и науката спря процедурата по одобряване на новите учебници по история, заради спорно представените уроци. Какви мерки още ще се предприемат? Ще се подобри ли технологията на оценяване на учебниците, абсолютна ли е свободата, която авторите имат при разработването на тези ценни носители на знания? Тези въпроси отправяме към образователния министър Красимир Вълчев. Добър ден.

Красимир Вълчев: Добър ден.

Водещ: Министър Вълчев, на фона на случващото се, на напрежението по отношение на съдържанието на учебниците, се повдигат редица въпроси за ролята на историята ни днес. Нека слушателите на радио „Фокус“ да чуят мнението на министерството и вашето за това с какво изучаването на история в училище допринася за развитието на подрастващите като личности, като граждани на България и Европа? Коя е основната й мисия?

Красимир Вълчев: Цел на образователната система винаги е била освен да обучава и да възпитава, да дава знания и да формира отношение към света. Ние всички живеем в общност, ред, изграден на базата на споделени виждания, норми. Този ред е базиран на ценности на българската нация, на правната ни система. Базовите институции, които го формират, формални и неформални, са човешките права и свободи, българската идентичност и самосъзнание, правовата държава, гражданското общество, институциите на демокрацията. Всичко това ние го обобщаваме може би в два термина – възпитание в национално самосъзнание и национална принадлежност, и възпитание по отношение на цивилизационния избор, който сме направили. Историята трябва да формира отношение към този избор и към тези ценности, въз основа на които ние живеем заедно. Респективно, ако в минали периоди, които се изучават в учебните програми по история, има институции, които противоречат на този избор, това трябва да бъде казано, те трябва да бъдат осъдени или да бъде изразено негативно отношение.

Водещ: Как трябва да се промени процедурата по одобряване именно на учебниците?

Красимир Вълчев: Процедурата е максимално либерална. Явно се е търсило това – да бъде такава. Всички учители по съответния предмет оценяват учебниците, но отделно преди това има оценители, които дават своите бележки. Но, както виждаме, като резултат, учебници, които имат съвсем различен прочит по отношение на един период, могат да бъдат одобрени само с технически грешки. Формално погледнато те отговарят на изискванията, всичко е нормално. Очевидно заданието, което е направено с учебната програма, не е достатъчно дефинирано. Освен определени понятия, трябва да се включи отношение, когато говорим конкретно за учебния предмет История и цивилизации. Защото отношението към базовите институции на режима е това, което формира отношението ни днес като граждани. От една страна, очевидно трябва да разчитаме и на оценители, които да са повече, от друга – да бъдат хора, които са водещи специалисти, изявени фигури в обществения живот във връзка със съответния предмет. Оценителите, предоставени ни от висшите училища, са в повечето случаи асистенти, които не смеят очевидно да напишат критично мнение към авторите, които пък могат да им бъдат рецензенти.

Водещ: Тогава в оценителите или в авторите откривате повечето пропуски?

Красимир Вълчев: В случая бележките ни са към авторите, защото те са тези, които са написали учебниците. Но крайната отговорност я нося аз. Като министър трябва да приема тези учебници, въпреки процедурата, която трябва да ми помогне и която да ми даде увереност. Виждам, че има редица дискусии, полемика, което означава, че тази процедура сама по себе си не е гарантирала в достатъчна степен целите на учебната програма и тя има нужда от усъвършенстване. Другите, които носят отговорност, са издателите и техните главни редактори. Затова ние проведохме среща именно с тях и обяснихме нашата позиция. Да, авторите е нормално да не са съгласни. Те не са съгласни помежду си, както виждате. Самите учебници са много различни, има разнообразни мнения на автори и различни преподаватели по история.

Водещ: Предстоят ли разговори с издатели или с автори оттук нататък?

Красимир Вълчев: Да, ние ще направим още една среща с издателствата. Може би не с всички, защото част от тях откликнаха. Това, което можем да кажем към днешна дата, е, че от пет учебника, за три имаме увереност, че ще бъдат спазени целите и духа на учебната програма, а не само формално да бъдат изредени понятията, и да се подмени отношението, което трябва да се изрази чрез учебната програма. Със серия от техники – да се подменят тематичните пропорции, да се постави прекален акцент върху едни факти, да се понижи върху друг, да се преекспонират някои личности от стария режим, други важни факти да се премълчат или откровено да се изопачат, да се играе със статистически данни, с фотоилюстрации – все неща, които вчера, а и преди това група историци са видели, като проф. Знеполски, доцент Груев, доцент Даниел Вачков, Момчил Методиев и т.н.

Водещ: По ваша заповед издателствата ще трябва да нанесат поправки в учебниците си още преди отпечатването им. Но стигаме до това – каква е академичната свобода при изготвяне на учебници? Абсолютна ли е тази, която авторите имат при разработването им?

Красимир Вълчев: Не, те нямат абсолютна свобода. Когато става въпрос за учебник, трябва да се съобразяват с учебната програма, в която от своя страна следва да са намерили проекция целите на образователната система – именно това да създадем отношение към света, към нормите на обществото, в което сме избрали да живеем. Ако решат да оправдаят националсоциализма или религиозния екстремизъм, пак ли са свободни авторите? Имат ли академична свобода учените да утвърждават антихуманни и антидемократични идеологии, бих попитал? Има ли академичната свобода право да създаде условия да ни бъдат отнети други човешки свободи? Имат ли правото да подменят цивилизационния избор, който сме направили? Ако оставим на академичната свобода правото да реабилитира, нормализира отношението към осъдени тоталитарни режими, можем да създадем условия те да се възпроизведат отново.

Водещ: Тема с продължение, предстоят разговори. Благодаря Ви за това участие в ефира на Радио „Фокус“.

Милослава АНГЕЛОВА