Министър Красимир Каракачанов: В България няма реална интеграционна политика за циганите

Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Вие казахте, че полицията си е свършила работата в Габрово, но гражданският гняв остава. Свикахте извънредно заседание в Министерския съвет. Какви превантивни мерки обсъдихте?

Красимир Каракачанов: Гняв има в обществото, защото подобни битови престъпления, извършени от подобни представители на маргиналните общности в България, са ежедневие на различни места в България. Всеки ден по медиите има подобни случаи – пребит възрастен човек, пенсионер и така нататък. Мерките могат да бъдат само комплексни. Този проблем, който е занемаряван близо 30 години, няма как да бъде решен само от полицията. Полицията се намесва тогава, когато стане престъпление и тя действа и реагира адекватно. Само че нали си представяте, че няма как полицията да действа едновременно навсякъде с големи сили, тъй като ето при този случай в Габрово примерно бяха изпратени подкрепления от съседни области. За да се реши проблемът с така наречения цигански въпрос, циганската престъпност и подобни прояви на насилие от страна на някои представители на тази общност, е необходимо да има ясна, целенасочена, но твърда държавна политика. Не случайно аз съм внесъл една концепция за решаване на циганския въпрос в Министерския съвет. Трябва да се започне от образованието, защото можете да видите за какви хора става дума. Вижте ги тези последните трима извършители – те си приличат всичките. И тези, които вчера преди няколко дни извършиха побоя в Габрово, и онези двамата други в село Войводиново, и онези в село Мечка, плевенско, или в Буковлък, също плевенско – те са едни и същи. Те са едни и същи – неграмотни хора, без образование, които не могат да четат и да пишат, поради тази причина не могат  да си намерят нормална работа, загубили са всякакво желание да се интегрират в обществото, не работят, живеят на социални помощи и са склонни към агресия.

Водещ: Вие казахте, че е нужна ясна държавна програма, която да разреши проблема с циганите. Какво трябва да включва подобен метод или план за действие в посока минимизиране на напрежението в обществото?

Красимир Каракачанов: Това е постоянна и трудна работа в няколко направления. Първо – през образованието. Не може нашето образование да продължава да вади хора, които уж са завършили някакво образование – 7,8 клас, а в същото време да не са посещавали училище. Това затваряне на очите, че има едни хора, които не ходят на училище, а те всъщност не ходят, но получават дипломи, след което се сдобиват с шофьорски книжки, това трябва да приключи. Който ходи на училище и показва резултати, преминава от клас в клас и завършва. Който не ходи на училище, просто не е на училище. Второ – социалната система. Тя е буквално глупава. Имаш 400 000 трудоспособни хора в работоспособна възраст, които не желаят да работят и се водят трайно безработни. В бюрата по труда им предлагат работа за 500-600 лева, да, не са много, но са много повече от социалната помощ. Само че те отказват да работят, защото предпочитат да живеят на социални помощи, на фалшиви ТЕЛК-ове и от детски. Когато му предложиш на един подобен „трайно“ безработен работа и той откаже първия път, когато откаже и втория път, му спираш социалните помощи.

Водещ: Като автор на концепцията за интеграция на несоциализираните цигани, която предизвика разнопосочни мнения сред обществото ни, смятате ли, че има как подобни инциденти да не се допускат?

Красимир Каракачанов: Какво значи разнопосочни мнения? Има една група, която е малка, това са предимно така наречените цигански неправителствени организации и някои други измислени псевдо правозащитни организации. Те са малката част от обществото. Останалата част от обществото вижда проблема и подкрепа тази концепция. Имаме два варианта – или да направим нещо, макар и да звучи по-смело, по-дръзко и радикално, или да не направим нищо. Ще ми кажете ли третият вариант кой е? Аз не се сещам за трети вариант. Или продължаваме по същия начин като досега – едни хора не учат, не работят, смятат, че могат да не плащат ток, смятат, че могат да строят незаконни бордеи, смятат, че могат да бият, могат да грабят. Това е единият вариант, който го наблюдаваме 30 години и другият вариант е да вземем мерки и това да спре. Трети вариант няма. Който, каквото иска нека да си говори. Че имаше критики, имаше. От кого? От няколко цигански организации, които бяха похарчили близо 1 милиард български лева по различни програми за интеграция – европейски и от националния бюджет. И ефектът е нула. Точно тези мен не ме интересуват. Мен ме интересува нормалният човек, който е потърпевш от една подобна безобразна действителност. Това е големият проблем.

Водещ: Лидерът на АБВ Румен Петков коментира пред нашата медия, че тези от рода на „да ги изгоним веднага“ не решават въпроса. Според него част от омразата се насажда от ваши сподвижници, дори и от вас самият?

Красимир Каракачанов: Румен Петков може да си говори каквото си поиска. Той беше министър на вътрешните работи. Ако погледнем, нивото на циганската престъпност по неговото време, не е било по-малко. А така е хубава да приказваме общи приказки. Кое се нагнетява? Фактите, които говорят? Той все пак е, ако не ме лъже паметта, от Плевен. Би следвало да познава криминогенната ситуация и циганския проблем в самата Плевенска област. За какво ми говори? Честно казано не го разбирам. Естествено, че когато дойде време за избори, трябва да се правиш на интересен. Но това си е негова работа. Това не е моя работа.

Водещ: Според вашия колега Томислав Дончев общественото мнение е избухнало и заради начина, по който се коментират интеграционните политики. Какво е вашето мнение?

Красимир Каракачанов: Нека някой да ме убеди, че има реална интеграционна политика. Това е моето мнение. Според мен реална интеграционна политика няма в България. И ще ви кажа защо. Защото целият модел беше сбъркан. Моделът би следвало да бъде това население през училището, през създаване на грамотност, през създаване на трудови навици, през възпитание да го интегрираш. Но можеш да го интегрираш, когато то осъзнае, че има и права, но има и задължения, че на чуждия живот и  на чуждата собственост не може да се посяга безразборно, че не можеш да не плащаш ток, да се возиш без билет в рейса, да бивш пенсионер или магазинер. Това означава интеграцията – това население да се осъзнае, че е част от обществото. А в обществото има закони и правила, които се спазват. За съжаление обаче моделът беше обърнат. 30 години се опитваха да ни обясняват, че интеграцията е мнозинството от населението да свикне с безобразията на малцинството и да търпи това, което се случва. Това не е интеграция, извинявайте. Ако някой ме убеди, че това е интеграция, аз съм готов да си запаля дипломата на площада. Това не е интеграция. Да принуждаваш обществото със заклинания и с празни приказки за ромско включване и така нататък, че всъщност ние трябва да търпим безобразията. Това не е интеграция. Търпимост има и следва да има, и толерантност, и разбиране, когато ти виждаш, че тази група от населението полага усилие по някакъв начин да се интегрира и да направи нещо полезно за себе си и за останалите. А когато виждаш, че тези хора не желаят да го направят и смятат, че могат да правят каквото си искат, това не е интеграция. Така че интеграция мога да ви кажа с една дума – интеграция няма. Всичко беше един голям балон, който се пука. И не виждам защо трябва да продължаваме да си заравяме главата в пясъка и да говорим кой бил виновен. Виновно е обществото, което 30 години си затваряше очите и мълчеше, и преглъщаше и чакаше нещо да се случи с магическа пръчка. В този живо нищо не се случва с магическа пръчка. И в никой друг живот не се случва.

Водещ: Г-н Каракачанов, вие разкритикувахте местната власт за случая в Габрово, която според вас трябва по-добре да си върши работата. След това кметът Таня Христова разпореди незабавно да бъдат съборени общинските сгради в града, предвидени за премахване, в които съществува опасност от самонастаняване. Какво друго според вас е необходимо да прави местната управа за недопускане на подобна ескалация?

Красимир Каракачанов: Първо аз казах много ясно и категорично, че нямам предвид конкретния случай в Габрово. А по принцип местната власт и най-вече кметовете на населените места, които трябва да си изпълняват задълженията. Нямах предвид случая в Габрово. Както виждате, като се случи случката в Габрово, значи може местната власт да премахва изоставени постройки, в  които се самонастаняват някакви хора произволно.

Водещ: Имаме една хубава българска поговорка: „След дъжд качулка“.

Красимир Каракачанов: Аз имах предвид нещо друго. Нали се сещате, че в един град, колкото и да е голям той – 20, 30, 50 000 души, пък ако щете дори един град като София, а да не говорим за малките населени места, един кмет много лесно вижда и разбира, когато в този град се появят групи от хора, които не са местни хора. В едно по-малко населено място, особено в едно село, когато се появят 20-30-50 души и окупират някоя поляна и започнат да строят бордеи това се вижда. Няма как да не го видиш. Тук е мястото на местната власт. Когато се появят такива хора, които започват да строят незаконно или се самонастаняват в изоставени постройки, местната власт трябва да информира полиция, да предприеме мерки през пожарна, енерго, ДНСК и така нататък, за да спре незаконният строеж или тези хора, които обитават подобни постройки, да бъдат извадени оттам. Аз нямам нищо против, който и да е български гражданин, откъдето иска да живее на друго място в другия край на държавата, но нека да го прави по законен начин. Когато един нормален човек се премести от едно населено място на друго, какво прави? Отива или си наема квартира и живее нормално, плаща ток, наем и така нататък, или си купува имот и си строи някакво жилище, а не прави незаконни бордеи и гета. Тук е ролята на местната власт. Нека да не споменавам, че немалко от кметовете особено по малките населени места, по селата, си докарват подобни нови съграждани и ги регистрират за изборите. Всички знаем за какво става дума. Няма как проблемът да бъде разрешен само от една институция. Нито местната власт може сама да реши проблема, нито Министерство на образованието само може да ги образова, нито МВР може да предотврати подобни неща, ако действа всеки самостоятелно. Ако обаче има стройна държавна политика, в която всяка институция си е на мястото, нещата изглеждат по различен начин. Това имах предвид, когато казах, че и местната власт трябва да се заеме сериозно с проблема, защото обикновено започват събаряния на нелегални постройки или изгонване на самонастанилите се, когато се обърне каруцата или когато се случи подобен инцидент. Това имах предвид и го казах не в смисъл на случая в Габрово. Случаят в Габрово е повече криминален, защото тримата извършители на този побой, двама от тях имат присъди – единият условна, а на другия му е издадена буквално в съвсем скоро време. И тримата имат регистрации за извършени нарушения и криминални престъпления. Тук не говорех в конкретния случай за Габрово, а говорех по принцип. Няма как един кмет да не вижда какво се случва в неговото населено място. Особено в малките населени места. В едно село с 500 или 1 000 души население, като се появят 50 души новодомци и се настанят на общинската поляна, не ги ли виждаме? Виждаме ги. Защо мълчим?

Водещ: Така е, да.

Красимир Каракачанов: Който иска да се мести от едно населено място в друго, нека да го прави какво става в цивилизования свят. Отиваш, взимаш си квартира, купуваш си жилище или си строиш. Живееш нормално – според законите и правилата. Всичко останало са общи приказки.

Водещ: Г-н Каракачанов ще продължим да следим тази тема. Бих искала обаче да ви питам и още нещо в друга посока. Днес отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. Прието беше решение от Министерски съвет за откриване на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в град Долна Митрополия като национален образователен център за подготовка на високопрофесионални кадри за военновъздушните сили на България. Какви са новите хоризонти пред авиационното образование у нас?

Красимир Каракачанов: На практика с решението онзи ден на Министерски съвет в сряда се взе решение за възстановяване на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Една традиция в авиацията, която България има преди повече от 100 години. България е една от първите страни, които създават свои висши авиационни школи. Въпреки превратностите на времето, България има своите традиции в авиацията. Всъщност, това, което решихме на Министерски съвет по предложение на Министерството на отбраната, е да възстановим Висшето военновъздушно училище, защото това е една справедливост.

Водещ: Какви възможности ще се създадат? Това предвещава ли сериозни приходи за страната ни?

Красимир Каракачанов: Това означава следното нещо: първо, издигаме статута на висшето авиационно образование – от факултет става университет, тоест висше учебно заведение (ВУЗ). Второ, има възможност да се обучават освен кадри за военната ни авиация, да се обучават и кадри за гражданската авиация. Авиационната професия е сериозна професия. Тя дава възможност на младите хора за много добра професионална реализация и добро плащане. Защо трябва нашите пилоти да ходят да учат в чужбина или да карат курсове като могат да завършат ВУЗ и да им осигурим възможност на младите хора на България да учат в България, да получат образование в летателната техника и да могат да си намират добра работа и да работят срещу добро възнаграждение. Освен кадри за бойната авиация, за военновъздушния флот на България, ние ще дадем възможност на много млади хора, които желаят, а ще има такива не само български граждани, а и желаещи от чужбина, които да получат образование и такава професия. За справка ще ви дам варненското Висше военноморско училище. Във Варненското военноморско училище се обучават както за военни моряци, така и за цивилния флот. И имаме студенти от десетки държави, не само от България, не само от Балканите. Ще ви дам един пример – повече гърци учат във Военното училище във Варна, отколкото в морските училища в Гърция. Това показва, че ние сме създали възможност за Военноморското училище във Варна хората да получават едно високо като ниво образование и затова го търсят. Целта ни е да създадем нещо подобно и в Долна Митрополия, възстановявайки Военновъздушното училище, да направим едно Висше военновъздушно училище, което да подготвя кадри и да дава възможности. Това е.

Водещ: Едно от предложенията на България при закупуването на изтребителите е от американската страна да се направи център за обучение на пилоти. Обмисляте ли обсъждането на предложението?

Красимир Каракачанов: Това е нещо съвсем различно и това няма нищо общо с Висшето военновъздушно училище. Те могат само да се допълват, защото центърът за обучение на пилоти, което ние предлагаме на американската страна, става въпрос за обучение на бойни пилоти, тоест на военни пилоти. И идеята – моята идея – е отново да бъде в Долна Митрополия, тъй като създавайки Военновъздушното училище, там има и необходимите условия, а и необходимата летателна техника този център за обучение на бойните ни пилоти също да бъде там. Така че това само допълва идеята за Висше военновъздушно училище.

Водещ: Г-н Каракачанов, какво се случва с офертите за изтребителите?

Красимир Каракачанов: Офертите отдавна приключиха. Сега водим преговорите и се надявам до края на май – началото на юни да имаме яснота по въпроса какви ще бъдат условията, за да преценим дали продължаваме към подписване на договор, или продължаваме преговорите.

Водещ: Можем ли да очакваме сделка до края на годината?

Красимир Каракачанов: До края на годината съм убеден, че можем да очакваме сключване на договор. Всичко е въпрос на завършване на процедурата по сключването на този договор.

Водещ: Нова модерна техника. С въпрос от една дума обаче – кога?

Красимир Каракачанов: Това, което ние сме поставили като условие, и това, което беше потвърдено, че ще се случи, е до 3 години след подписването на договора. Ако примерно подпишем договора на 1 октомври, 3 години след това най-късно ще получим и осемте нови бойни изтребителя.

Йоланда ПЕЛОВА