Министър Нено Димов: Ще създадем общи групи със Северна Македония, които да помагат на западната ни съседка след отварянето на преговорите за членство в ЕС

България и Северна Македония подписаха споразумение за сътрудничество в областта на опазването на околната среда и водите. Разговаряме в предаването „Екологичен резонанс” на Радио „Фокус” с министъра на околната среда и водите Нено Димов

 

Водещ: Министър Димов, какво включва споразумението, което подписахте със Северна Македония?

Нено Димов: Това е едно рамково споразумение за сътрудничество между България и Република Северна Македония в областта на околната среда. Имайки предвид, всички се надяваме, че Северна Македония ще бъде поканена за преговори за членство в Европейския съюз през следващите два месеца, ние сключихме това споразумение, за да може и в рамковото законодателство, и в секторните законодателства България да помогне на Македония по преговорния процес. Тъй като ние сме минали по този път преди около 20 години – 1997-2001 година периода, в който България започна да подготвя своите глави. 2001 година беше отворена през пролетта глава „Околна среда“, след което протекоха и преговорите, така че ние сме минали по този път и може да помогнем на нашите приятели от Северна Македония с опита, който сме натрупали през тези години и като страна кандидат- членка, и като страна членка в момента.

Водещ: Да разбираме, че споразумението е стъпка на Северна Македония към голямото европейско семейство. Какво посъветвахте министър Садулла Дураки?

Нено Димов: Поговорихме доста за перипетиите, през които ние сме минали. Това, което го посъветвах на първо място, е много съсредоточено да внимава върху интереса, който има Македония, защото неслучайно в Българското председателство на Съвета на ЕС – Западните Балкани бяха на фокус и бяха основна тема, която и до ден днешен продължава да е изключително важна тема. Участието на Република Северна Македония в Европейския съюз е стратегически интерес, както и останалите западнобалкански държави за България. Специално в областта на околната среда е важно те да изходят от опита, който имат централно- и източноевропейските страни, защото ние навремето се възползвахме от опита на западните държави, но той се оказа твърде неприложим за нашата историческа даденост, която споделяме на практика и с Република Северна Македония, така че може би много по-полезни биха им били държавите от Централна и Източна Европа, които са членки в Европейския съюз в момента, в частност предложих услугите на България и за хоризонталното законодателство , и за специалните закони, които се приемат, защото ние наистина натрупахме много опит през последните 20 години.

Водещ: Да, както казвате, България вече извървя пътя, по който предстои Северна Македония да поеме тепърва. Какви грешки, съответно позитиви бихте отличили в тези ключови сфери, свързани с околната среда за България?

Нено Димов: Може би едно от важните неща, които споделих с колегата, е да се внимава много за сроковете, които се поемат, защото вие си спомняте, когато България стана член, беше договорила определени срокове, в които да изпълни определени стъпки, най-вече в изграждането на инфраструктура, депа за отпадъци, пречиствателни станции и прочие, но се оказа, че тези срокове, колкото и да ни се струват далечни в началото, далеч не са толкова дълги. А пък парите, които дава Европейския съюз, са в рамките на срокове, след което ангажиментът остава, но финансирането трябва да бъде национално. Например, знаете, че ние в момента трябва да имаме национално финансиране за закриването на старите излезли от употреба депа за битови отпадъци. На практика ние сме просрочили и държавата ни беше осъдена и тя успя да затвори в осъдителният срок, договореният срок всичките  стари депа. Сега има нов срок, за да ги рекултивира. Така че, това можехме да го избегнем и да имаме по-малка тежест, ако бяхме договорили по-дълъг срок. Посъветвах го да не мисли, че срок от 5 или 7 години, който изглежда дълъг, наистина е толкова дълъг. И да се съобрази с възможностите си и за усвояване на средства, и за процедурите, които ще има, защото това като че ли го нямаме, не го калкулираме достатъчно добре в началото и в един момент се оказва, че сроковете са свършили, а работата все още тепърва предстои. Така че, това е един много сериозен елемент в посоката, в която посъветвах колегата, и му казах, че ние може много да помогнем в тази сфера. Перспектива е и насочването и приоритизирането на инвестициите, които се правят, защото трябва да се постига максимален ефект. За съжаление в България имаше един период, в който се инвестираше примерно в пречиствателни станции на по-малки населени места, които трябва да бъдат направени, но ефектът върху изгражданите е по-голям, когато инвестирате в по-голямо населено място, защото просто там живеят повече хора. Така че, са важни приоритетите. Сега в момента България изпълнява програмата за над 10 000 еквивалент жители. От тази година даваме възможност по Предприетото за управление на дейности по околна среда и между 2000 и 10 000, тоест ние вече сме влезли в някакво приоритиззиране. Добре е да им го подскажем това от самото начало, а не да минат стъпките, които ние сме сбъркали и после са се изправяли.

Водещ: Но все пак кои бяха позитивите? Вие сте го предупредили за какво да внимава, но кои позитиви бихме отличили?

Нено Димов: Позитивите са безспорни. Аз не мисля, че има държава член на Европейския съюз, особено от Централна и Източна Европа, която да не оценява тези позитиви, започвайки със солидарността и с много сериозната финансова и институционална подкрепа, която Европейския съюз дава за реализирането на инфраструктурните проекти, за изграждането на административния капацитет. Това са дейности, които със собствените средства и усилия, биха били постигнати много, много по-трудно и много, много по-бавно. Така че, ако погледнем само инфраструктурата в сферата на опазването на околната среда, която е построена като депа за битови отпадъци, заводът в София, пречиствателните станции за отпадни води, инсталациите за компостиране и сепариране на отпадъци. Това, ако трябваше да бъде с национално финансиране, щеше да стане в пъти по-бавно, отколкото със солидарната помощ на Европейския съюз. Самото изграждане на капацитет – и административен, и икономически – тези средства, които идват в края на краищата и се движат в националната икономика и дават допълнителен стимул за икономически растеж. Това е безспорно огромен позитив.

Водещ: Опазването на чистота на въздуха е проблем и в двете държави. Заговори се за приемане на рамково законодателство. Какво ще ни кажете повече за него?

Нено Димов: Замърсяването на въздуха е в почти всички европейски държави сериозен проблем. На практика това, което си говорихме с колегите, е че при тях освен битовото отопление, което е проблем и в България, освен автомобилният транспорт, който е проблем и в България, все още и индустрията е сериозен замърсител. В България това е факт само за някои населени места. В по-голямата част това вече не е така. Средно за страната по сметки на Световната банка около 4-5% е замърсяването на фини прахови частици, което идва от индустрия, което е пренебрежимо малко, пак казвам –  с изключение на някои специфични градове. Те имат тепърва да започнат по този път за индустрията, но успоредно с това трябва да видят и битовото си отопление, което е сериозен проблем. Ние започваме тази година, де факто през последните месеци подписах с две от общините, за които оперативната програма дава пари за качеството на въздуха. Миналата седмица подписахме с г-жа Фандъкова за София. Това, което ние в момента правим, то също ще бъде натрупан опит, който може да предадем на нашите приятели от Северна Македония.

Водещ: Да. Първа стъпка от страна на България за предаване на опит. Кои ще бъдат следващите в сътрудничеството между България и Северна Македония в тази сфера?

Нено Димов: Всъщност най-първата стъпка, която ще бъде, ще изчакаме да минат изборите за президент в Македония – очаква се да са на 2 тура и 2-ят тур да бъде на 5 май. И веднага след 5 май ще има една експертна среща в България между експертни представители на Министерството на околната среда на Македония и респективно на Министерството на околната среда на България. Първите 3 посоки ще бъдат сферата на отпадъците, на водите и на биологичното разнообразие, в които ще се проведат разговори. Може би ще се проведе освен тази среща и още една или две, от които има нужда, след което отново ще се срещнем с колегата, за да видим на базата на тези работни срещи как да инициираме нашето сътрудничество така че, още при отварянето на преговорите с Европейския съюз през, дай боже, юни месец края да сме сформирали екипите, с които да можем да подпомагаме експертите на Република Северна Македония. Начертали сме такъв план – с хоризонт началото на юни месец да имаме общи групи, които да могат да помагат след отварянето на преговорите.

Йоланда ПЕЛОВА