Мирко Робов, археолог: В последните две години не е отпускано финансиране за проучване на югоизточния сектор на хълма Трапезица

Дълго време Трапезица беше само трева и камъни, но археолозите от Археологическия институт с музей към БАН започнаха мащабно проучване на хълма. В пиковите си лета те работиха на шест обекта, разкриваха погребения, архитектура, още църкви, без да има пари за консервация. След всички перипетии, хълмът вече е отворен за туристи, а 4,8 млн. лв. беше първата сериозна инвестиция, която общината успя да осигури. Проектът, с който бяха спечелени, се казва „Изграждане на подпорна стена, художествено осветление и туристическа инфраструктура за достъп до исторически резерват Трапезица във Велико Търново”, а средствата дойдоха по европейската оперативна програма „Регионално развитие”. Последният щедър донор е неправителствената организация на Азербайджан „Гейдар Алиев”, която дари 2,5 млн. лева. В интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново археологът доц.д-р Мирко Робов разкри какви са плановете му за новия археологически сезон и какво финансиране ще бъде отпуснато.

Фокус: Какви са плановете Ви за предстоящия археологически сезон?

Мирко Робов: Плановете ми са едни и същи. Всяка година подавам мотивирано искане за държавно финансиране за проучванията в югоизточния сектор на Трапезица. По неразбираеми за мен причини последните две години нямаше никакво финансиране. Неразбираемите причини са поради това, че там беше разкрит един много голям феодален комплекс, в който открихме костен завършек на архиерейски жезъл, най-вероятно епископски. Най-вероятно този затворен феодален комплекс е епископията на самата Трапезица. Съвсем малко остава да се приключат проучванията и той да бъде предаден за консервация, експониране и включване в посетителски маршрути. В последния археологически сезон зам.-министър Велислава Кръстева лично се застъпи и получихме пари, колкото последните 7-8 години не бяхме получавали. В края на сезона се попадна на един новооткрит храм със сложен план, с участие на варовикови колони във вътрешната реконструкция, бе разкрита олтарната част. Един новооткрит храм на Трапезица е събитие и причина да бъде отделено дори минимално финансиране, за да бъде той разкрит, проучен и предоставен за последващи експозиционни дейности.

Фокус: Към момента какво е неговото състояние? Извършена ли е консервация?

Мирко Робов: Консервиран е така, че проучванията да продължат и през следващата година, разбира се по предписания на лицензиран архитект как да се извърши тази консервация. Самите архитектурни останки не са високи. Те са на височина около метър. Опасност за тях определено няма, но сам по себе си обектът е изключително важен и е събитие откриването на поредния представителен храм, още повече в южната част на Трапезица, където са най-големите, най-значимите и най-богато оформени култови сгради на Трапезица.

Фокус: Вероятно, след неговото пълно разкриване, ще може да бъде включен в посетителки маршрут?

Мирко Робов: Това е важното, защото всички дейности вървят ръка за ръка – проучвания, консервационно-реставрационни дейности и тези алеи, които виждаме. Просто трябва да бъде разширена тази мрежа, като обхване цялостни посетителки маршрути, които да задоволяват посетителския интерес към Трапезица. Надявам се, че тази година нещата ще се променят и ще имаме едно ново отношение, което ще ни позволи да представим на обществеността и научните среди този новооткрит храм с пореден номер 21.

Фокус: Защо две години не са отпускани средства? Има ли официален отговор?

Мирко Робов: Официален отговор няма. Има едно замълчаване. По-миналата година Министерство на културата обяви Трапезица за приоритет и мащабите на този приоритет бяха 1 към 4 и 1 към 5, т.е. в посока намаляване спрямо предишната година, и 1 към 20 или 30 към това, което се отделяше в началото, когато бяха и най-мащабните дейности по Трапезица. Проведоха се мащабни проучвания на общо 5, след това на 6 сектора, съпътстващи консервационни дейности – издигната бе кулата над Южната порта, завършена беше цялостната инфраструктура, подходът към Трапезица от север, музейната сграда беше направена и обзаведена. Това бяха най-мащабните дейности. След това нещата позамряха, даже доста замряха. Проучвателският график е „две години има – две години няма“. Дано нещата от този сезон радикално се променят.

Фокус: За каква сума ще кандидатствате? Колко средства са Ви нужни, за да завършите това, което остава?

Мирко Робов: Аз мисля, че с около 15 хиляди лева, в които се включва всичко, самата църква ще бъде напълно завършена, може и за по-малко, ако не излязат неочаквани, важни, значими неща, които да оскъпят, но мисля, че ще се включим в тези рамки.

Фокус: Какъв е размерът на последните средства, които Ви отпуснаха?

Мирко Робов: 25 хиляди лева. Искаме много по-малко средства, тъй като онези 25 хиляди лева бяха при едно ниво на минималната работна заплата, сега тази минимална работна заплата се увеличи. Тоест с далеч по-малко надници ще положим усилия да завършим. Разбира се получаваме странична помощ, техника от местния бизнес, който има отношение, така че влизаме в рамките на този бюджет. Проблемът е Трапезица да не изпада от приоритетите на редовните археологически проучвания в България. В край на краищата говорим за столична археология, говорим за столично Търново, говорим за една от основните крепости на столично Търново, която е част от историческия пейзаж на града.

Фокус: Така Трапезица ще бъде включена не само в търновските туристически маршрути, но и на национално ниво, което би допринесло за развитието на този сектор.

Мирко Робов: Това е така, но Търново е уникален и с друго, което и при Плиска, и при Преслав го няма. Те са сравнително отдалечени от Шумен, докато столично Търново е част от  градската среда и е много важен елемент във формирането на историческия пейзаж на Търново.

Фокус: Кога се извършва кандидатстването за предстоящия сезон?

Мирко Робов: До края на март.

Фокус: Кога се очаква отговор?

Мирко Робов: Отговор можем да получим и в средата на лятото. Някога е в края на май, някога е юни, било е и през август, било е и през септември.

Надежда КРЪСТЕВА