Мирослав Георгиев: Битката на 24 август 1877 г. в околностите на  Горско Абланово и Кацелово е продължила 11 часа без прекъсване

Мирослав Георгиев, уредник в отдел „Опака” към Регионален исторически музей- Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В село Горско Абланово се организира тържествено честване на 140-тата годишнина от сражението при селото и при село Кацелово. Г-н Георгиев, защо тази битка се счита за една от най- важните и решителните за Русенския или Източен отряд?

 Мирослав Георгиев: Това сражение спира устрема на турската северна армия и я разколебава. За център на руската отбрана са избрани позициите при селата Абланово и Кацелово, заради това, че са най-близо до Бяла и един евентуален пробив би открил пътя на турците към Свищов, Шипка, и Плевен. Командването е поверено на генералите барон Дризен, Арнолди и Тимофеев. Руските войски разполагат със 72 оръдия и 18 000 човека. Посрещат атаките на почти цялата Разградска северна армия, командвана от Мехмед Али паша, с 84 оръдия и 39 500 човека. Сражението на 24-ти август започва в 7 часа сутринта и продължава 11 часа без прекъсване. Късно следобед настъпва критичният момент на боя. Останалите без резерви руски войски заели само една линия по върха на аблановските височини, а единственият им път за отстъпление е задръстен от каруци с ранени и с обоза. Когато турските вериги достигат на метри от руските окопи, генералите Тимофеев и Дризен излизат пред бойната линия и лично повеждат оределите защитници в контраатака на щик. Изпадайки в паника от мощния руски удар, турците побягват зад река Черни Лом. Към 18 часа боят е прекратен. В битката при Кацелово и Горско Абланово са убити 10 руски офицери и 258 войници, ранени – 46 офицери и 976 войници. Предприетата след сражението тактика по незабавно съсредоточение и оттегляне към р. Янтра е определена от знаменития пруски военначалник фелдмаршал Алфред фон Молтке- 1800-1891 г., като една от най-добрите стратегически операции на ХІХ век. След войната някои от руските части участвали в сражението при Абланово, получават почетни наградни знамена, които сега се съхраняват в Държавния исторически музей на Украйна. На тях стои надпис: ,,За Аблаву 24 август 1877. На командната височина над Абланово са погребани по- голямата част от загиналите руски войни. Именно на този връх днес се намира Паметник на българо- руската дружба. Издигнат е величествен мраморен паметник и точно на тази височина ще се проведе честването.
Фокус: Каква е организацията за честването?

Мирослав Георгиев: От 17.00 часа в събота, 26 август на Братската могила ще бъде отслужена панихида и заупокойна молитва в памет на загиналите руски войни, а от 18.00 часа на площада в селото ще се състои тържествен концерт, предвидена е празнична заря. Специален гост ще бъде Капанският ансамбъл. За честването очакваме гости от Руското консулство. Създадохме много добри контакти с Генералното консулство на Руската федерация в Русе. Вицеконсулът г-н Иван Пивоварчук посети селото преди около месец, а със съдействието на консулството преди няколко дни приключиха ремонтните дейности на паметника в Братската могила. Той беше укрепен, ремонт не е правен поне от 20 години.  Отделно от това преди около 20 дни по инициатива на местното кметство и хора от селото, беше организирано почистване на целия парк, и за един ден успяхме да почистим и да приведем парка във вид,  подходящ за отдаване на почит и слава към загиналите.

Фокус: Какво е отношението на местните хора към това събитие, към честването, достатъчно ли се знае за това сражение?

 Мирослав Георгиев: За съжаление, това сражение, макар и ключово остава в сянката на боевете при Шипка и Плевен. Не е широко популярно извън научните среди. Въобще ролята на Източния отряд, аз като историк си мисля, че е подценявана. Ние се опитваме да популяризираме тази битка и нейното значение за хода на войната, да привлечем и вниманието и на Русия и на руския народ, като правим постъпление да издирим наследници на руските офицери. Известни са ни само имената на офицери, които са загинали тук, в този район, да се свържем с тях и да ги поканим да посетят лобните места на техните деди. Местните жители има признателност към тези, които са дали живота си в това сражение. Населението е смесено, но винаги сме заедно- и при акциите по почистване на района, и при честванията. Сражението от 24 август 1877 година е най- яркият исторически момент от миналото на този край.

Фокус: Имате ли вече осъществени контакти с наследници?

Мирослав Георгиев: На този етап не. Оказа се, че този процес е много бавен. Съществуват много генеалогически дружества в Русия, в контакт сме с тях и сме изпратили един вид заявка и информация, че такива личности са погребани тук, а те са от дворянски фамилии. Вече има публикувана информация и се надявам скоро на резултати. Помощ ни оказва и Генералното консулство на Русия в Русе.

Фокус:Разкажете каква е историята на  Братската могила

Мирослав Георгиев: След падането на Плевен на 18 декември 1877 г. руското главно командване дава задача на Русенския отряд, вече носещ името Източен, да превземе Русе, Разград, Търговище и Омуртаг. Абланово е освободено окончателно в средата на януари 1878 г. Веднага след края на войната, в този район започва строеж на паметници. Средствата са отпуснати от руския император и от доброволни парични вноски на войници и офицери, участвали в боевете. Парцелите за строеж са осигурени безвъзмездно от местното население. Работата по паметниците е възложена на инженерните служби от руската армия. Строежът им приключва през 1879 г. На беломраморния паметник  на Братската могила има  надпис: ,,Братская могила: В память боя с турками 24 августа 1877 года при с. Аблава и Кацелово. Пало нижних чинов 33-ей пехотной дивизии: 129-го пехотного Бессарабского полка – 78; 130-го пехотного Херсонского полка – 38; 131-го пехотного Тираспольского полка – 27; 132-го пехотного Бендерского полка – 100. 33-ей артилерийской бригады: 12-го драгунского Стародубского полка – 3; 12-го уланского Белгородского полка – 2; 12-го гусарского Ахтырского полка – 3. Пало офицеров 33-х пехотной дивизии и 12-ой кавалерийской дивизии: 129-го пехотного Бессарабского полка – 4; 131-го пехотного Тираспольского полка – 2; 132-го пехотного Бендерского полка – 3. 33-ей артилерийской бригады – 2. 12-ой кавалерийской дивизии – 1“.

Фокус: Какъв заряд носи това място, какво е усещането когато си на тази заветна височина?

Мирослав Георгиев: Това са обикновени хора, дошли по силата на изпълнение на заповед, дошли в една славянска, братска държава и проливат кръвта си и оставят тук костите си. Това място е място за признателност, за преклонение, за почит. Този паметник е едно добро наследство на българо- руските отношения. Усещането на това място е за тишина, която бих сравнил с тишината при влизане в храм. Витае невидим, трудно доловим извън човешката душевност, за всеки един индивидуално, духът на героите, духът на битката. Усещането е за тишина и покой. Покой след изпълнен дълг, зареден с героизъм, след дело, донесло ни свободата. Днес ние сме свободни, носим своите имена, носим своята религия, култура и го дължим на тези хора герои. Да, ние честваме героизма на руските войници, но погледнато от друга страна, от човешка гледна точка тук са загинали и 1000 турски войници и мисля, че като хора трябва да имаме едно смирение пред всички загинали. Те са били изпратени тук да изпълнят своя дълг, своята мисия, всички те са нечии синове, и в този смисъл вече засягаме като цяло античовешкия, антихуманен момент на всяка война. Мисля, че на този ден не е грешно да имаме  и такива мисли. Честването на 140-тата годишнина на сражението от 24 август 1877 година носи послание освен за героизъм, саможертва, благодарност и слава на героите, но и друго- за мир, да има друг вид паметни места, да запазим мира. Това вече е свързано с днешното съвремие, време  на различни конфликти и напрежение, които ни вълнуват,

Фокус: Освен Братската могила има ли и други паметници в района, в чест на загиналите?

Мирослав Георгиев: Край Горско Абланово би трябвало да има 8 паметника, три от тях обаче са в село Голямо Градище, четири в Абланово, а един може би е разрушен или костите на убитите под два от паметниците са събрани на едно място. “. Недалеч от паметника на Братската могила, в лозята, има още два паметника. На единия е издълбан текста: ,,129-го пехотного Бессарабского полка подпоручик Никита Любинский пал в бою с турками 24 августа 1877 года при с. Аблава“, а на другия: ,,Братская могила. Здесь погребены тела нижних чинов, убитых в сражении 24-го августа 1877 года при д. Аблава: 4-го пехотного Копорского Его Величества Короля Саксонского полка – 3 унтер-офицера, 10 рядовых и 2-рой батареи 1-ой Артиллерийской бригады – 1 рядовой. Господи, упокой души воинов на поле брани за освобождение восточных християн живот свой положивших“. Четвъртият паметник е до река Черни Лом. Надписът му гласи: ,,Братская могила. Здесь погребены тела нижних чинов, убитых в сражении 24-го августа 1877 года при д. Аблава, 4-го пехотного Копорского Его Величества Короля Саксонского полка – 6 рядовых. Господи, упокой души воинов на поле брани за освобождение восточных християн живот свой положивших“. Върху запазените три руски паметника в християнските гробища на село Голямо Градище са издълбани следните надписи: ,,129 пехотного полка: подполковник Болеслав Манцевич Щитиков и 33 Артилерийской бригады поручик Мина Илашков пали в бою с турками 24 августа 1877 г. при с. Аблава“;  ,,132-го пехотного Бендерского полка Капитан Лев Узембло и поручик 31-го пехотного Тираспольского полка Иван Квашнин-Самарин пали в бою с турками 24-го августа 1877 года. Первый при с.Кацелево и второй при с. Аблава“; ,,Иван Петрович Квашнин-Самарин родился в 1851 году, скончался 1877 года, 26 лет кончил жизнь. От Штабс – Ротмистра 8-го гусарского Лубенского полка Сергея Петровича Квашнина-Самарина. Память милому моему брату Ивану Петровичу Квашнину-Самарину г-ну поручику 131-го пехотного Тираспольского полка, убитого в деле с турецкими войсками при Абланово 24-того августа 1877 года. Да будет воля твоя над ним Господня“. Прави впечатление, че името на един и същи офицер – поручик Квашнин-Самарин – е изписано върху два паметника. Под единия той е погребан, заедно с друг офицер, а вторият, както става ясно и от текста, е издигнат в негова памет от брат му – също участник в Освободителната война. Под Братската могила са погребани костите на 260 руски войни. Има предание, че този паметник е изкаран на височината като са използвани 16 чифта волове. Спомените са на турски фамилии, живели в Абланово. Паметникът е докаран на няколко части. Мраморът вероятно е изработен в Италия. Оградата, която стои и до днес, представляваща гранитни цилиндрични колове, забити в земята с масивна верига, са изработени в Унгария. Тези паметни места се поддържат от местното население.

Ивелина ИВАНОВА