Мирослав Георгиев: Сраженията на височините над Горско Абланово на 24 август 1877 г. са ключови за Източния отряд на руската армия и имат съществен принос за победния ход на войната

Мирослав Георгиев, уредник в отдел „Опака” към Регионален исторически музей- Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В чест на Национален празник – З-ти март, доброволци от село Горско Абланово почистиха Парка на освободителите и братската могила с руския паметник.  Г-н Георгиев в основата на инициативата бяхте вие и местното кметство. Разкажете повече за тази местност.

 Мирослав Георгиев:Паркът на освободителите и братската могила с Руския паметник са най-важната забележителност на село Горско Абланово. Те пазят спомен за сраженията на височините над селото, които имат  съществен принос за победния ход на Руско- турската война. В навечерието на 3 март почистихме района, като се включи и земеделската кооперация. Последната подобна родолюбива акция се е състояла преди 10 години. На 24 август 1877 годна, по време на Руско-турската война,  околностите на селото са арена на тежки сражения между Източния отряд и турската армия. Турската армия разположена в четириъгълника от крепости Русе- Силистра-Варна- Шумен, е една от най- силните и най- добре подготвените, с численост от 200 000 души. По време на сраженията по река Черни Лом на Източния отряд са разположени около 40 000 руски войници и офицери срещу 200 000 армия. На централната позиция на Източния отряд по това време на месец август е именно Абланово, на една височина на левия бряг на река Черни Лом. Войниците в този отряд, наречен по- късно Аблановски, наброяват 17 000 души. От отсрещната страна има 40 000-на турска армия. Тя е разположена в периметър от 20 км. по десния бряг на река Черни Лом. Сражението е водено през деня, времето е било горещо, турската армия преминава реката и атакува височините над сегашното село Горско Абланово. След много атаки и индивидуални битки между отделните войскови подразделения руската армия успява да отблъсне турските войски, благодарение най- вече на командира на Източния отряд или по скоро на Аблановския ген. Тимофеев, който с личния си пример повежда войската и успява да отблъсне атаката. През нощта руската армия остава на позиции, запалва много огньове, с което заблуждава турското разузнаване и турската войска, тя съответно остава на десния бряг на река Черни Лом, не посмява повече да премине на другия бряг и да влезе в сражение с руските войски. През нощта и рано сутринта руснаците се оттеглят и освобождават позициите. Този маньовър по- късно влиза в учебниците по военно дело на руските академии за обучение на войници и офицери, битката се изучава също и в английската армия. За съжаление, тя е останала незаслужено неизвестна и като цяло ролята на Източният отряд на руската армия за победния ход на Руско-турската война е незаслужено в сянката на сраженията на другите два отряда- при Плевен и Шипка, а всъщност ако тук, при Горско Абланово турската армия беше пробила защитата на малобройния руски отряд, тя би излязла в гръб на другите два отряда, които са при Плевен и при Шипка и изходът щеше да е съвсем различен. Но това не е широко популярно и затова нашата идея е да популяризираме тази битка и героите, дали живота си в нея да намерят своето достойно място в историята на България и на бойните действия на руската армия по това време.

Фокус:Каква е историята на Парка на освободителите, който е  изграден на мястото на сражението?

Мирослав Георгиев: Изграждането на Парка започва през 1974 година и продължава три години, до 1977 година. Но преди това, на височината, на върха, на който са ставали самите сражения през 1879 г. от инженерни части на руската армия, с помощта на местното население е построен  Руски паметник – братска могила, под която са положени телата на 263 убити руски войници и офицери. В района на селото, в близост до този паметник има още други три паметника на руски войници и офицери, така общо над 270 души са загиналите при тази битка. Руският паметник братска могила е много интересен. По време на строежа му, местното население в Абланово е основно мюсюлманско. Има запазени много интересни снимки, които са от руските архиви и които станаха известни преди няколко години, с много добро качество са. На тях се вижда строежът на паметника, с местното население около него, което е било ангажирано. Има запазени спомени, че с четири чифта волове са били изнасяни тези огромни каменни блокове, запазени и до днес. С млади хора от селото, по инициатива на хората от Горско Абланово, заедно с музея в Търговище, с кметството и с помощта на земеделската кооперация в селото, организирахме почистване на паметника и на района на Парка на освободителите, който беше доста позанемарен. Сега мястото изглежда далеч по- добре, а в местността през 80-те години е изградена и хижа „Трети март“, която е реновирана. На територията на Парка все още личат окопите, все още местните хора намират осколки от снаряди, оловни куршуми от времето на сраженията. Трябва да отбележа, че в инициативите за поддържане на паметника участва цялото население. То е съставено от българи и мюсюлмани. В селото освен турци, които са наследници на местното население, заварено след Освобождението, след 1890 година започват да се заселват християнски семейства от района на Балкана, балканджии, както и от района на Беленско,Русенско, т.нар. хърцои и днес населението е смесено, но сплотено. Аблановчани имат репутация на напредничави хора открай време със строежа на читалище, на потребителна кооперация, на училище. За съжаление днес нещата са по-различни от преди 20-30 години и в селото училището е закрито, а населението наброява около 460 души.

Фокус:Какви идеи имате за популяризиране на сраженията при Горско Абланово на 24 август 1877 година?

Мирослав Георгиев: Нашето желание е да привлечем въобще интерес към самото населено място. Има нужда от инвестиции. В селото вече има няколко семейства англичани. Що се отнася до сраженията, от които през тази година се навършва кръгла годишнина, имаме желание да се свържем с наследници на загинали в тях войници и офицери. Някои от участниците, от загиналите в тези битки офицери са представители на  руски дворянски фамилии. В момента издирваме техни наследници с идеята да ги поканим да участват в тържественото честване на годишнината от събитията, които планираме през месец август. С помощта на контактите си с руски музеи и архиви събираме информация.

Фокус:Какво е отношението на местните хора към днешния празник, към делото на далите живота си за свободата на родината?

Мирослав Георгиев: Тук има традиция Руският паметник- братска могила да се посещава по различни поводи, най- вече във връзка с честванията на 3 март. В годините на подем 30-те, 40-те, 50-те години селото е наброявало около 1000 души. Организирали са се туристически походи, традиционно в седмицата преди Националния празник, и сега бе организиран такъв поход. Краеведи, които днес не са сред нас, са събирали материали, отпечатвани са книжки, брошури за сраженията. В селото има няколко музейни сбирки, които се поддържат от кметството. Една от тях е посветена на сражението от 24 август 1877 година. Пазят се писма на наследници на загинали и участници в битката. Паметта е запазена и у младото поколение. Родители, баби и дядовци предават патриотичния дух и на своите наследници и това е видно от участниците, които се включиха в почистването на Парка на освободителите, имаше много млади хора. Що се отнася до английските семейства, не всички от тях пребивават в селото целогодишно, но особено интересно е едно младо семейство, мъжът е бивш военен от английската армия и той проявява жив интерес към тези сражения и участва в нашите инициативи. Ние често, по различни поводи правим възстановки на стари обичаи като Трифон Зарезан, като Свети Дух, това е много почитан празник в селото и се прави задружно.

Ивелина ИВАНОВА