Мирослав Йорданов, директор на МАИР „Боженци“: В община Габрово фолклорът, традициите, занаятите и традиционната архитектура са в основата на туристическия продукт

Мирослав Йорданов, директор на МАИР „Боженци“, в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Какво разказва историята за възникването на село Боженци и каква е легендата, свързана с това село?

Мирослав Йорданов: Според легендата селото е основано от търновската болярка Божана. При превземането на средновековната българска столица от османските турци в края на 14 век, Божана, заедно със семейството си, тръгва към планината в търсене на убежище и безопасност. Така открива малка рекичка, скрита в горите на Стара планина и основава селото, което и до днес носи нейното име. Иначе първите исторически данни за селото се съдържат в турски данъчни документи от 1750 година. В тях се споменава колибарското селище Боженци, състоящо се от 24 къщи. Около 100 години по-късно, в средата на 19 век, къщите вече са 120, а жителите – около 500. Това е и времето с най-голям разцвет на селото. След Освобождението нови сгради почти не се строят, селището започва постепенно да се обезлюдява. И когато тук през 1962 година идва комисия от тогавашния Институт за паметниците на културата, заварва едно село, изглеждащо така, както е изглеждало преди един век – със запазени калдъръмени улици, жилищни, стопански, обществени сгради. Това е и причината да бъде обявено за архитектурен исторически резерват и впоследствие цялостно реставрирано.

Водещ: Колко къщи са запазени към момента в резервата и какво е характерно за възрожденската къща в Боженци?

Мирослав Йорданов: Запазените къщи в селото са около 120, като най-старите са от края на 18 век, а най-новите – от началото на 20-ти. Боженската къща е представител на т.нар. в науката балканска тревненска къща. В общия случай тя е отворена, двуетажна, като до втория етаж води външна дървена стълба. Първият етаж е от каменни зидове и е служил за обор или за други стопански нужди. Вторият етаж е дървена паянтова конструкция, а стените са отпред измазани с бяла глина и белосани. Покривът е от каменни плочи винаги. Самата къща има квадратен план и е разделена кръстовидно на четири части, като има открита част, наричана пруст, чардак, сундурма; помещение с огнище, което винаги се нарича в’къщи; соба – стая, която е използвана за спалня и за посрещане на гости и складово помещение, наричано одая. Важно правило е било строежът на нова къща да започне в ранна пролет, за да може при настъпване на зимата къщата да бъде вече готова.

Водещ: Кои се музейните обекти в рамките на резервата? Каква част от възрожденския бит и живот представят днес на посетителите?

Мирослав Йорданов: Музеят на архитектурно-исторически резерват „Боженци“ е специализиран етнографски музей и представя чрез експозициите си архитектурата, историята, бита и културата на местното население от края на 18 до началото на 20 век. Музейните обекти са 6. Първият е „Къща-музей Дончо Попов“, която е построена през 1824 година. На първия етаж са експонирани транспортни средства и земеделски оръдия на труда, на втория и третия подредбата разкрива чрез оригинални предмети всекидневния живот на обитателите. Собственикът на къщата е Дончо Попов и е бил един от най-заможните търговци в Боженци. Вторият обект е „Къща-музей Баба Райна“. Това е една от най-старите сгради в селото. Построена е в края на 18 век, помни се, че е строена по времето на Френската революция. На втория етаж е разположена етнографска експозиция, включваща местната народна носия и предмети от бита, разположени в естествената си среда. Третият обект е работилница за пречистване на восък, т.нар. менгема, и това е единствената запазена в България. Строена е 1815 година. Сградата е автентична и съхранява оригиналното съоръжение. Експозицията представя процеса на преработване на вощина до получаване на чист восък. Миналата година заснехме кратък филм, който след обработка ще пускаме на посетителите, и ще могат да виждат целия процес. Четвъртият обект е „Старото школо“ – това е архитектурен образец на обществена сграда от 19 век. На първия етаж е разположена изложбена зала, в която се редуват гостуващи изложби с различни тематики от музеите в страната, а на втория етаж има семинарна зала, която разполага с всичко необходимо – столове, маси, съвременни технологии и е пространство за семинари, тиймбилдинги, конференции и други. Петият обект е „Ново школо“ – това е една от най-новите сгради в селото, строена е през 1930 година с дарителски средства за нуждите на местната прогимназия. На втория етаж е разположена експозиция, която разказва историята на селото, поминъка и културния живот на хората. Основен акцент в нея заема характерният за региона в миналото накит за глава сокай. Последният обект е „Килийно училище“, което е строено 1841 година заедно с църквата „Св. пророк Илия“ и експозицията в него представя чрез информационни табла и предмети килийното образование в Боженци и региона.

Водещ: Знаем, че доста събития и инициативи правите през годината. Кои са най-интересните, включени в културния календар? Ще ни кажете ли няколко думи за европейските дни на художествените занаяти, които предстоят?

Мирослав Йорданов: Музеят е организатор и домакин на концерти, възстановки, театрални представления, фото и художествени пленери, демонстрация на занаяти. Новото тази година е, че за пръв път, заедно с организацията Арте Урбана, ще проведем международен камп за драматургично писане. Целта е да се съберат за 10 дни в Боженци творци, пишещи за кино, театър и други сценични изкуства, които да натрупат и обменят опит в лекции и уъркшопи, водени от утвърдени от утвърдени специалисти. Иначе най-близкото събитие е на 1 и 2 април, когато за трета поредна година музеят ще се включи в Европейските дни на художествени занаяти. В духа на мотото на събитието – „Да изковем връзки“, тази година стари и нови занаяти ще оживеят заедно в Боженци. Събитието ще е безплатно за посетителите. И няколко думи за участниците да кажа. Първите участници са майсторите от „Орнаменто“, които ръчно изработват плочки и предават на всяко място уникалност и личен почерк, защото всяка една плочка е уникална. За пръв път те ще представят демонстрация на направа на такива плочки пред посетители и самите посетители ще имат възможност да опитат и да разглеждат разнообразието от готови изделия. Вторият ни участник са единствените майстори в България на стъклени играчки и украшения за елха. Както си спомняте може би и вие, в миналото всички бяха стъклени, но постепенно ги изместиха пластмасовите серийни изделия. И макар извън сезона, искаме да покажем майсторството при работата със стъкло и как се случва магията на играчките. Традиционните занаяти ще бъдат представени от грънчаря Румен Георгиев от Троян. Всички познаваме и ползваме готовата керамика, но малко от нас са сядали на грънчарското колело. Аз от личен опит мога да ви кажа, че да седнеш и да направиш от парче глина готови изделия е много приятно изживяване. Работата на грънчарско колело е подходяща и за възрастни, и за деца. Четвъртата ни участничка и най-младата, тя е едва на 20 години, ще ни демонстрира кошничарство със съвременни екологични материали. Ванеса Вълова ще ни покаже как един замиращ занаят може да заживее нов живот със съвременни материали и модерен дизайн. Всъщност, ако слушателите ви се разходят до Боженци на 1 и 2 април, ще прекарат един различен и изпълнен с много хармония и естетика ден.

Водещ: Със сигурност и тази инициатива, и другите, които изброихте, привличат посетители. Освен това резерват „Боженци“ е част и от официалния интерактивен гид на България „I love Bulgaria“. Повишава ли се като цяло интересът към селото, отбелязва ли се ръст на туристите и как може още повече да се развие рекламата и да се популяризира това наистина уникално място?

Мирослав Йорданов: Всъщност Боженци е част от „I love Bulgaria“ едва от една седмица и тепърва ще видим до каква степен това ще повиши интереса към него. В последните години устойчиво се повишава ръстът на туристите, които посещават селото, с около 10% на година. Амбициите ни са това да продължи и занапред. Каналите, по които се рекламираме, са много и разнообразни. Издаваме брошури на български и на английски, дипляни, плакати, социалните мрежи много ползваме, имаме сайт, чрез който също се рекламираме и дори миналата година поставихме два билборда на изходите на Габрово. Относно посоката за развитие, една от тях е да създадем мрежа от медийни партньори, които да популяризират организираните от музея събития и даже използвам случая да ви предложа на вас за в бъдеще да направим едно такова партньорство.

Водещ: Господин Йорданов, каква трябва да бъде според вас правилната реклама на България за привличане на чуждестранни туристи? Изобщо как може да се развие културно-историческият туризъм – фолклорът, традициите, занаятите, за които говорихме, как могат да бъдат част от цялостния туристически продукт, който предлагаме?

Мирослав Йорданов: Най-силната реклама според мен е емоционалната реклама – тази, която хората предават пряко помежду си. И затова е много важно чуждестранните туристи да останат доволни от видяното и преживяното в България, да отнесат със себе си доброто впечатление и да го споделят. Това мисля, че е най-добрата реклама. В същото време има много неща, които всички работещи в сферата на туризма и държавата трябва да положат усилия да променят, за да се развива културно-историческият, а и туризмът като цяло. Това са неща като култура на обслужване, коректност на предлаганата информация, изграждане на по-добра и безопасна пътна инфраструктура до културните и природни забележителности, насочващи табели и най-вече контрол от страна на отговорните институции. Относно фолклора, традициите и занаятите, горд съм да кажа, че в община Габрово фолклорът, традициите, занаятите, бих добавил и традиционната архитектура, са в основата на туристическия продукт, а Етнографският музей на открито „Етър“ и „Боженци“ привличат най-много български и чуждестранни туристи.

Албена ИВАНОВА