Михаил Константинов: Създаваме си адски главоболия с преференциите, а ефектът от тях е нулев

Михаил Константинов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“

 

Водещ: Дни след първия тур на местните избори става ясно, че невалидните бюлетини са 300 хиляди. От къде се взеха? Задаваме въпросът на проф.

Михаил Константинов: Трябва да ги разделим недействителните гласове по вид. Защото се оказа, че има огромна разлика. Ще бъда кратък. За кметове недействителните гласове са около 4%, което е абсолютно в европейската норма. За общински съветници недействителните гласове са 15%, даже над 15. Което е недопустимо много, това е ненормално висок процент. А и причината е много проста. Човек вижда пред себе си една много голяма бюлетина с две групи числа – от ляво и от дясно. Ние знаем, че от ляво стоят имената на партиите и на независимите кандидати, а отзад са числата от 101 нататък за преференции. Хората не знаят, че трябва задължително да отбележат едно число от лявото множество и чак тогава да се занимават с преференции. Те обаче отбелязват някаква преференция и мислят, че са си свършили работата. Обикновено слагат преференция, която да съответства на номера на тяхната партия. Примерно ако е 20та партия, се отбелязва 120 и мислят, че са свършили нещо. Свършили са това,  че гласът им е недействителен. Просто българите не могат да се справят с бюлетина, на която има две различни множества от числа.

Водещ: Проф. Константинов, преди вота това не трябваше ли да бъде обяснено по-подробно?

Михаил Константинов: То се обясняваше непрекъснато, но има хора, на които това им е далеч от тях. Аз не искам да обвинявам хората и да се отнасям пренебрежително към тях, но един възрастен човек това може да не го запомни. Той си знае, че трябва да гласува за номер на любимата си партия. Вижда, че от дясно стоят едни кръгчета и отбелязва там в кръгчето примерно. И повече не пипа. Защото знае, че ако пипне още някакъв номер ще си направи гласа недействителен – така си мисли. И става грешката. Да не говорим пък, че ако на някой сте му купили гласа, той изобщо съвсем не му е до това да попълва коректно бюлетината.

Водещ: А възможно ли е чувалите с бюлетини да бъдат отворени, за да се направи проверка, за каквато вече настояват от някои партии?

Михаил Константинов: Целта на съхраняването на тези чували с бюлетини е именно това, ако има съдебно решение – да се отвори съответния чувал. Не забравяйте, че вече комисиите са се произнесли, от този момент нататък по-нататъшни действия по оспорване на изборния резултат могат да са само по решение на административните съдилища. Да, може, може да се отвори. Аз даже бих препоръчал независимо от това дали ще стане или не това, като отминат изборите с експериментална, да речем научна цел, да се отворят тези секции, в които има голям процент недействителни гласове, за да се потвърди това, за което аз ви говоря. Но то се потвърждава и от нашите хора по места. Те казват, че са виждали такива бюлетини, в които просто няма отбелязана партия. Има отбелязана преференция. И ясно ви е за какво става въпрос – недействителен глас.

Водещ: Имат ли влияние тези 300 хил. недействителни бюлетини върху крайните резултати на вота?

Михаил Константинов: Изобщо това никой не може да го каже. Ако те са се разпределили равномерно между отделните партии и коалиции, няма да имат никакво значение. Ние не знаем за кого са имали намерение да гласуват съответните избиратели. Във всеки случай е крайно нежелателно, бих казал недопустимо, в един от видовете избори да има такъв процент недействително гласове. 15% е африкански процент, дано не ми се обиждат колегите от Африка.

Водещ: За първи път ли имаме толкова висок процент недействителни бюлетини?

Михаил Константинов: Сега ще ви разкрия една тайна, която малко хора си я спомнят. Имаше една година и то по време на управлението на демократичните сили, в която недействителни гласове стигнаха 30%. 30% стигнаха и ще ви кажа защо. В списъка с партиите, за които можеше да се гласува, нямаше номера. Сега знаете, че има първи номер, втори номер, седми номер и така нататък, човек може да си запомни номера. Там нямаше номера. Защото решиха, че трябва да гласуват само грамотните и те действително гласуваха, неграмотните изобщо не успяха да гласуват. Така че виждали сме и по-страшно нещо – 30% недействителни. Аз тогава бях член на СИК и трябва да ви кажа – имаше пълен потрес, като видяхме резултата. Ще ви кажа приблизително и числата – от около 3 млн. гласували имаше 1 млн. недействителни гласове. Пак повтарям – само за съветници. Иначе за кметове те си помнеха, кой как се казва. Но просто човек влиза в тъмната стаичка и гледа име на някаква партия – че той не го знае така. Той си знае мойте са еди-кои са, а там някакво име на партия и той просто се обърква човекът. И стигнаха 33% недействителните бюлетини. Мисля, че годината беше 1999 без да съм 100% сигурен, но май че тогава беше.

Водещ: Сега поне са 300 хил., т.е. една трета от тогава.

Михаил Константинов: Да. Сега са по-малко. Вижте, важен е процентът. Защото ние провеждаме четири вида избори и трябва за всеки вид да се гледа по отделно. Три вида кметски и за общински съвет. Пак ще повторя – и за трите вида кметски избора са практически по 4% за всеки от тях недействителни. В горната граница на европейската норма. Но 15% не е европейска норма. Аз ви казах как става, аз мога да се обзаложа с който искате – ако отворим чувалите, това ще констатираме. Това го казват пак повтарям – хора, които са участвали в обработката на резултатите и го казват. Имаше много хора отбелязали само преференция без никаква партия. Какъв да бъде гласът освен недействителен?

Водещ: Как минаха тези избори?

Михаил Константинов: Тези избори минаха удивително добре. На пръв поглед това противоречи с това, което казахме сега. Но не е така. Значи първо обработката на резултатите беше много стегната и бърза. Не се случи катастрофата с „Арена Армеец“. Нещо повече – хората още на другия ден в понеделник по обяд си отидоха вкъщи. Тоест прекараха най-много една нощ, а не три нощи както беше преди 4 години. Заслуга за това има изборната администрация, следват секционните комисии, общинските комисии и ЦИК. И разбира се служителите на „Информационно обслужване“ за пореден път перфектно си свършиха работата. Имайте предвид, че трябваше да се обработят огромен брой числа, милиони числа. И сега тук искам да продължа тази тема, защото тя има едно неочаквано проявление. Половината едва ли не от всички числа, които ние обработваме – това са преференциите. Тоест ние си създаваме адска работа с тези преференции. И при изкарването на данните на компютрите, и при съставянето на секционните протоколи – просто преференциите са кошмара на изборната администрация. И нека да видим какъв е ефектът от тези преференции, след като влагаме такъв огромен ресурс. Ами в София е нулев ефекта. Нито един няма разместване. Ние знаем, че пет партии вкараха общински съветници, има един независим. От тези пет партии нито една листа не беше разместена. Нито една. Подобно нещо стана и в други големи общини. Сега, има малки общини, където се получиха размествания и те подлежат на допълнителен анализ. Но има един много друг интересен феномен – някой път разместват листата, но не променяха състава на хората, които отиват в съвета. Примерно партията вкарва трима души с преференции, третия сте го направили втори и какво от това? То и без преференции пак първите трима отиваха. Ще ви дам за пример преференциите при европейските избори, които се проведоха през май през тази година. В листата на БСП господин Станишев от пето място отиде на второ място с преференции. Е да де, ама листата на БСП имаше пет избрани кандидати, така че той си отива все едно със или без преференции. Имаше само една преференция действаща – господин Слабаков, който успя да се класира на второ място в листата на НДСВ и стана депутат. Тоест при европейските избори имаше една промяна. При тези местни избори големите общини… ето София например – никаква промяна нямаше. Така че трябва да се замислим за следното – има ли смисъл от тези преференции при това положение, трябва ли да свалим още преференциалния праг? Но да влагаме огромен ресурс, 50% от ресурса за обработка на резултатите, ние го влагаме с точно нулев резултат. Мога да ви кажа и още числа. Има 5 хиляди /…/ нещо такова беше общия брой, но не гарантирам за бройката, защото ме хващате в движение. И примерно 900 размествания в листите. Да кажем 18 на сто. Да де, ама много от тези размествания нищо не разместват всъщност. Третия го правите втори и какво от това? Има един анализ, който ние ще направим и ще го представим на обществеността – да видим колко са реалните размествания. Тоест кога някой отзад в листата се е класирал напред и изместил някой от предните. Това е истинското действие на преференцията. Това е засега моя кратък коментар върху преференциите.

Водещ: Но именно заради тези преференции се появиха и тези 300 хил. недействителни бюлетини, не ли?

Михаил Константинов: Да, те се появиха, защото хората виждаха още едно множество с числа. Ако грубо казано на бюлетината ги нямаше тези преференции, избирателите щат нещат щяха да си отбележат любимата партия. Защото те помнят номерът на партията, нали разбирате. Номерът го помнят и те си го пишат, те са си го записали даже на листче някои от тях. Да, но като влезе вътре се шашка човека – гледа тука числа, там числа, отбелязва едно число, което знае, че трябва да го отбележи и повече не пипа. Ама е отбелязал в грешната графа, в грешното множество от числа.

Водещ: Да. И бюлетината е недействителна.

Михаил Константинов: И гласът е недействителен. Аз предпочитам да говоря за действителни и недействителни гласове.

Водещ: Да.

Михаил Константинов: Защото бюлетината е всъщност материалния носител на гласа.

Водещ: Не се брои.

Михаил Константинов: Това е законовият термин в кодекса – глас, действителен и недействителен.

Водещ: Какво очаквате от втория тур, проф. Константинов, от балотажа?

Михаил Константинов: Първо аз мога да коментирам само в техническо отношение на нещата.

Водещ: Да, техническо, не говорим политическо.

Михаил Константинов: Да, никаква политика няма да коментирам. Очаквам резултатите да бъдат буквално светкавично обработени. Вие знаете екзит пола ще излезе към 20.00 ч., преди 20.00 ч. ще излезе текущия екзит пол по всички медии в нарушение на закона. А пък ние ще обработим резултатите до към полунощ някъде. Тоест грубо казано общинските комисии ще дадат резултатите си буквално няколко часа след приключване на изборния ден. Който не го мързи да стои на компютъра ще види точния резултат някъде към 1-2 след полунощ.

Водещ: Колко точно са балотажите в страната, защото по този въпрос се чуват различни числа?

Михаил Константинов: Вижте, ако ме бяхте питали малко по-рано, щях да се обадя на моите хора да ми кажат. Аз просто в момента пътувам и нямам достъп до нашите данни. Но достатъчно са. Вие знаете, че много балотажи има в градовете с районни отделения. Например София е с много районни балотажи. Освен големият балотаж, който е за кмет на община, има за районен кмет. Мисля, че даже от 24 избора само един или двама ги избраха на първия тур.

Водещ: Двама.

Михаил Константинов: Двама, ето значи правилно помня. Това означава, че много повече от половината отиват на балотаж. Говорим за районните. Но дори там където има и избор на кмет на кметство, защото такива има примерно София, като няма избори за общински съветници всичко става светкавично. Самите избиратели много бързо ще гласуват. Резултатите ние ще ги обработим буквално докато си пият кафето хората. Или по-скоро там чаша вино след изборите.

Цоня Събчева