Мишо Гръблев, Академия за меки умения: Личните ни права, които често пъти не познаваме, са също част от нашите „меки“ умения

снимка: Академия за меки умения - Пловдив

Проектът „Академия за меки умения” цели да обедини различните тематични кръгове, лектори и системи на преподаване, които са в сферата на неформалното образование, за да може повече българи да имат информация за най-модерните образователни тенденции и да имат реален избор и шанс за желаното развитие. В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив Мишо Гръблев, един от лекторите в Академия за меки умения, разкрива трудно ли е да познаваме правата си, за ги защитаваме и да боравим с тях, включително и тези, свързани с личните данни. Проблемът на века – кой ще има достъп до нашите лични данни, как ще ги използва и как ние може да влияем?

Фокус: Г-н Гръблев, какви цели си поставя Академия за меки умения? Как възникна идеята за съществуването й?
Мишо Гръблев: Всъщност, в основата на Академията за меки умения има една мисъл, една идея – защо да не поканим професионалисти, които да разкажат как са го направили? Постепенно, проучвайки какви са възможностите, какви хора може да поканим, се оказа, че повечето професионалисти, успели да се реализират в своята област, на практика са развили много добре своите „меки“ или „гъвкави“ умения, така наречените soft skills. Така се зароди идеята, заедно с Вера Вулджева и с други колеги, които каним в рамките на платформата Академия за меки умения, да помогнем на хората, които искат да развият своите „меки“ или „гъвкави“ умения. Едно начинание, което извън България вече е с дългогодишна традиция, може би десетилетна, но тук все още има хора, изненадващи се от  израза „меки умения“. Всъщност, „меки умения“ са нашите лични качества, най-грубо казано. Ако трябва да дам пример, това са презентационни умения, организационни умения, умения за работа в екип. Всичко това са умения, които, за съжаление, образователната система няма как да развива. Тя просто няма време, нито на средно ниво, нито на ниво висше училище, а в крайна сметка, когато човек иска да се реализира, се оказва че работодателите изискват най-вече точно такива „меки умения“.
Фокус: Вече преминаха няколко безплатни лекции в Академия за меки умения. Какви са впечатленията ви до момента, как реагират присъстващите?
Мишо Гръблев: Много благодаря на хората, които ми се довериха, които дойдоха да видят и да чуят какво сме им приготвили. Всеки семинар е специално подготвен, със сериозна практическа част. Много се радвам, че интересът е доста голям. Имаме въпроси за това как ще продължим. В момента са летните месеци, така че говорим от септември месец нататък. Имаме идеи, разбира се. Това, което забелязах е именно желанието на присъстващите да подобрят своите умения в такъв план, че те имат своето образование, но искат да имат и да могат нещо повече, нещо по-различно. Утре, когато кандидатстваме за работно място или искаме да се реализираме някъде, се оказва че и другите кандидати имат нашето образование. Е, нещо трябва да направи разликата. „Меките умения“ правят тази разлика.
Фокус: Тоест, може да твърдим, че младите са амбицирани да се развиват?
Мишо Гръблев: Безспорно. Освен това ми направи впечатление, че те харесват новите начини на преподаване – такива, каквито са залегнали в нашата концепция – с много повече практика, с демонстрации, с така нареченото case study – обучение чрез казуси, чрез истории. Всичко това страшно много се харесва, обучението остава като спомен, като памет. Същевременно, не представлява някаква трудност – не става въпрос за прочитане на нови 2, 5 или 10 книги – нещо, което е препоръчително, но в забързаното ежедневие често пъти нямаме достатъчно време да правим постоянно.
Фокус: Вашите лекции в Академия за меки умения са свързани с Общия регламент относно защитата на данните или GDPR. Нека да кажем какво предстои като семинар и с няколко думи да обърнем внимание на този Общ регламент, защото имам чувството, че много хора не го разбират.
Мишо Гръблев: Едно изречение, за да обясня, каква е връзката между Академията за меки умения и правата, свързани с личните данни. Личното ми убеждение е, че правата, които ние често пъти не познаваме, са също част от нашите „гъвкави“ умения, независимо дали имаме юридическо образование или не. Именно поради тази причина един от семинарите е посветен на правата ни, свързани с личните данни. Оказа се, че новият регламент често се представя от медиите като една тежест, като нещо, което ще затрудни институциите и фирмите. Наистина понякога може и така да се окаже, ако някоя институция или фирма не е подготвена. Но всъщност този регламент ни дава нови права. Той реално дава възможност на нас обикновените хора, обикновените европейци, обикновените българи, да защитим във всеки един момент своите лични данни. Нещо, което виждаме, че се превръща в големия проблем, може би проблема на века – кой ще има достъп до нашите лични данни, как ще ги използва и как ние може да влияем. Точно на това е посветено на нашето обучение в събота – на така наречения Общ регламент за защита на личните данни. Разказваме какви са нашите права, как може да се защитим и, разбира се, ако работим в институция, фирма или НПО, как може да направим работата с личните данни законна и наистина да уверяваме нашите клиенти и партньори, че личните им данни са достатъчно добре защитени. Много се радвам, че в тази лекция ме подкрепя д-р Пеньо Георгиев, който пък е специалист по киберсигурност. Така че, доста ще разширим полето на темите в Академия за меки умения през този съботен следобед. Радвам се, че благодарение на Община Пловдив и проекта, спечелил конкурс за финансиране от „Пловдив за младите“, прави възможно курса да бъде безплатен. Наистина добра новина за пловдивчани.
Фокус: Защо наистина има пролука в знанията ни за законите по принцип, говорим конкретно и за Закона за защита на личните данни?
Мишо Гръблев: Това е голям проблем. Аз лично винаги съм се опитвал да работя в тази посока и да давам информация на всички около мен. Сега се радвам, че в малко по-различна роля – на лектор, мога да допринеса за по-голямата информираност. Непознаването на законите пак е пропуск още от ниво средно образование. Няма часове, в които да се обяснят нашите основни права. Получаваме лична карта и ставаме на 18 години, след което започваме да подписваме договори за кредитни карти, ставаме поръчители, поемаме всякакви ангажименти, без да сме наясно в какво точно се забъркваме, грубо казано. Така че, ние не познаваме правата си, включително избирателните ни права. Между другото, това създава и доста проблеми като цяло на демократичния процес в България. Не познаваме и правата си относно личните данни. Аз не мога да помогна във всички проблеми, които изредих. Това което мога да направя – в случая за личните данни, аз наистина се старая да го правя и ще го направя тази събота.
Фокус: Има ли някаква рецепта за това как сами да развиваме това „меко умение“ – да познаваме правата си?
Мишо Гръблев: Да, всъщност има такава рецепта. Оказа се, че голяма част от законите не са толкова големи, не са толкова дълги. Например, когато се говори в общественото пространство за даден закон, малко хора го прочитат, а всъщност се оказва, че законът понякога може да е 10 странички. Регламентът за личните данни, извън неговата уводна част, която наистина е десетки страници, реално е около 20 странички. Ето един съвет към всички – просто проверете дали наистина този закон, който ви интересува, е толкова дълъг и досаден и дали сами нямате време да се запознаете с него. Тогава всеки ще се убеди, че всъщност да защитаваш правата си и най-малкото да ги познаваш, никак не е трудно.
Фокус: Може би много хора ги спира начина, по който са написани законите, да речем неразбираем и труднодостъпен?
Мишо Гръблев: Да, това между другото е проблем на българската правна система. Аз се сблъсках с него, понеже завърших право преди 2 години. Наистина като млад студент много се бунтувах срещу това, питах се защо така сложно са го написали. В крайна сметка, правната мисъл в България се развива вече повече от 150 години. Ние трябва да уважаваме тези резултати. Наистина днешните закони са резултат на развитието на правната идея в България през последните 150 години. Може би, малко повече трябва да уважаваме действително нашето минало и малко по-спокойно да приемаме някои трудности. Например, ние казваме, че не разбираме законите, което за нас означава че законите са лоши. А дали пък ние всъщност не трябва да проявим малко повече старание, за да ги разберем? Законите ни не са толкова лоши и никак не са на чак толкова ниско ниво, както за съжаление често пъти се коментира в обществените среди.
Фокус: Нека да поканим нашите читатели на следващите семинари.
Мишо Гръблев:  Уважаеми читатели, възползвайте се от това, което предлага Академия за меки умения тази събота, с вход безплатен. Най-напред Вера Вулджева започва от 13.30 часа с нейния уникален и неповторим сегмент, наречен „Специални събития“. Той е изпълнен с много примери, може да се каже, че това е един уъркшоп за това как да организираме събития. От 14.00 часа, в друга зала, започваме пък семинара, посветен на личните данни и GDPR – семинар, който е фокусиран, върху училища, образователни и въобще институции, както и към НПО. Така че, ако работите, ако сте в тези сфери или пък въобще искате да разберете повече за личните данни, заповядайте от 14.00 часа в събота. Всичко се случва в модерна обстановка в Младежки център-Пловдив на Гребната база, за което искам да благодаря на нашите домакини. Така че, заповядяйте, с вход свободен, още веднъж да повторя. Със сигурност ще бъде полезно.
Тони МИХАЙЛОВ