Мишо Йорданов, военен историк: Районът на Военното училище в Шумен е и район на затвора в миналото

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Мишо Йорданов, военен историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Паметник в парка на Военното училище в Шумен привлича любопитството с плочата, на която са изписани имената на Георги Раковски, Панайот Волов, Петър Енчев, Тоодор Джабаров, Спиридон Панев, като възрожденци, лежали в Шуменския затвор. Г-н Йорданов, откога има сведения за затвор в Шумен?

Мишо Йорданов: Такива сведения има още от началото на 19 век. Затворът е построен в района на старите турски казарми. На мястото на сегашния военен факултер „Артилерия, ПВО и КИС“, е била изградена пехотната казарма. Тя е заемала мястото от сегашния Военен клуб до „Херсон“. Имало е и други казарми, но са избрали строежът на затвора да е в тази казарма, тъй като е имало по- голяма възможност за охрана, освен това в този район не са се допускали други освен военните. Затворът, като тъмница, като зандан е известен с отбиването на някакви присъди в него на много възрожденци, вкючително и родоначалникът на българското национално- освободително движение Георги Стойков Раковски.   Той попада в този затвор по време на Кримската война, 1853-56 година, когато е бил назначен като преводач в турската главна квартира, която се намирала в Шумен по онова време. Раковски създава тук тайно общество, което да събира сведения за разположението на турските, на френските, на английските войски, които са били на територията на България тогава и да ги предават на русите. Разкрит е като организатор на това тайно общество, арестуван е и лежи в този затвор. Оттук е изпратен към Цариград, като по време на пътя успява да избяга, след това се завръща  в България с една чета и т.н. Имаме сведения, че по време на престоя му в Шумен, на Раковски е помагал или е контактувал Сакъд паша, т.нар. Чайковски паша, който е бил командир на Казашкия алай, Казак алая в турската армия. Сведенията са доста спорни- дали с негова помощ е организирано бягството на Раковски или той сам е успял да избяга.

Фокус: Паметната плоча на обелиска свидетелства, че през 1875 година в Шуменския затвор са били Волов, Енчев, Джабаров и Панев. Как са се озовали там?

Мишо Йорданов: Да, в Шуменския затвор през 1875 година са били арестувани и са били въдворени  Панайот Волов, бъдещият апостол на Четвърти революционен окръг, Петър Енчев, който е бил помощник на Волов, секретар, член на революционния комитет в Шумен, един небезизвестен революционер, Тодор Джабаров, също известен шуменец, търговец, участник в революционното движение, след това е бил депутат във Великото Народно събрание, един от хората, които предлагат София за столица на новата българска държава. Спиридон Панев също. Но не са само те, които лежат в затвора. Четиримата попадат там във връзка с един скандал, който нашумява по Френската сватба през 1875 година, и който остава в историята като  „шуменската афера“ или  „Френската сватба в Шумен“. Белгийски инженер, който иска да се ожени за личната шуменска мома Василка Константинова, предизвиква острата реакция на шуменските младежи. Дори има подозрения, че самият Волов е бил кандидат на тази лична мома. Но, тази афера е  свързана повече с пропагандата на една революция в България. Подготвяло се е вече въстание. Лошото е, че тази афера се случва когато се подготвя Старозагорското въстание и с арестуването на тези младежи за тази афера и с въдворяването им в затвора се нанася удар върху революционната организация в Шумен. Те престояват в шуменския затвор не повече от месец и са изпратени в Русе. Участниците в тази свада са над 14 души, разделени на две групи – подстрекатели и извършители.  Подстрекателите са Панайот Волов, Петър Енчев, Джабаров, Доси Кърджиев и много други, търговци, учители, все авторитетни и уважавани хора. Васил и Димитър Попкуцарови, също известна фамилия, и те са били задържани и са лежали в шуменския затвор. Това е до 1875-76 година. Петър Енчев и Тодор Джабаров доживяват Освобождението, Волов се удавя по време на въстанието, когато прави опит да премине Янтра при Бяла. След Освобождението затворът продължава да действа,  включително до 1946-47 година сградата остава на същото място. До 1944 година в него лежат и антифашисти. На паметната плоча на обелиска са изписани повече имена на антифашисти, които са лежали в затвора. Там са обесени Мара Тасева, доста известни дейци на съпротивителното движение в Шуменския край. След като през 1951 година в района на казармите на Инжерения полк са настанени курсантите на Артилерийското училище, започва да се мисли затворът да се премести. Строи се нов затвор. Сградата вече е в района на ДШП „Вела Пискова“ и тогава започва събарянето на стария затвор. На негово място се изгражда парк, паркът на Военното училище. През 1962 година под ръководството на тогавашния началник на Военното училище ген. майор Тодор Желев започва да се строи обелискът на мястото на затвора. Да остане някакъв знак за памет, да се знае, че на това място е имало затвор, в него са лежали и възрожденци, и антифашисти. Защо да не кажем, че тук са излежавали присъди и осъдените за първата национална катастрофа членове на правителството на Стоян Данев, на Гешов. Министри лежат в нашия затвор, след отмяна на присъдите им те са били освободени, но година са лежали. Старият затвор е бил с много дебели стени. Генерал Нешо Нешев, който е бивш началник на училището, след това на академията, говори, че по негово време са били събаряни старите сгради на затвора, като са оставяни около 50 см от стените да стърчат над земята, за да мине по линия на капитален ремонт, а не като сторителство на нова сграда. И до днес има остатъци от стените на този затвор. Ако минете през лятното кино в парка на Военното училище, ще видите една стена, която е остатък от този затвор, но е направена като екран на лятното кино. Така че, не бива да се забравя, че районът на Военното училище, е и район на затвора, От този затвор има и политически затворници. 9 септември 1944 година оттам излизат и политическите затворници.

Ивелина ИВАНОВА