Мишо Йорданов: Животът на генерал Марин Куцаров трябва да бъде пример за всеки български патриот днес

Мишо Йорданов, военен историк, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-н Йорданов, какъв празник е за шуменци Гергьовден като имаме предвид, че  тук е един от основните гарнизони на бъларската армия?

Мишо Йорданов: Шуменци са свикнали да честват този ден, да виждат своята армия на този ден и да изразяват своята признателност към тази армия. Като център на голям гарнизон, в който са дислоцирани три полка, а това не е малко за един град, с право Шумен е наричан военен град. В книгата си „Моята главна улица“,  краеведът Недко Попов, на когото благодарим безкрайно, че възстановява спомена за стария Шумен, той  споделя спомените си за честването на 6 май, празникът на войската. С голямо майсторство Недко Попов описва как дни преди 6 май вълнението е обхванало целия град –  как ще протече вечерната проверка на 5 май, как ще мине самият парад, защото е бил наистина като представление, като военно шоу. На 5 май, казва Недко Попов, на площада са се строявали войските, а гражданството е излизало пременено като за празник. Строени са представителните роти на полковете, които са били дислоцирани в Шумен. Изкарани са били противовъздушните прожектори на отделения, които са били също тук. Имало е голям екран и всички са се чудили защо е бил поставен. Когато започнала вечерната провека на този екран са се проектирали образите на героите, четени по време на проверката. Това е създавало е една по друга обстановка, по- мистична, по- приказна- прожекторите са шарили върху събралото се гражданство, образите на героите, докато се четат имената им,  всичко това е  имало голямо въздействие както върху гражданството, така и върху войската. Апогеят на вечерната проверка е била продължителната заря. На следващия ден рано сутринта улиците на Шумен отново са се изпълвали с граждани, за да наблюдават парада на полковете, дислоцирани в Шумен. Той е бил толкова впечатляващ, че година след това се е говорело за него. Според Недко Попов, впечатление са правели ескадроните, които са представлявали 10-ти конен полк в Шумен. Били са подредени по цвят на конете- първи ескадрон е бил с алести коне, втори- с черни, трети- бели. Конете били майсторски сресани, задниците им били направени като квардрати, толкова майсторски са били разчесани, валтрапите са правели силно впечатление на хората, сплетените опашки, конниците, които са ги яздили са били с красиви униформи. След кавалеристите, са следвали пехотинците, след тях артилеристите, които са изкарвали  и техника, която и днес, на съвременните паради продължава да е по- интересната част.  В спомените си Недко Попов казва, че цялата главна улица е била изпълнена с народ, а честването на 6 май се е превръщало в голямо събиите за Шумен. Днес градът отново е голям гарнизон и е редно да споменем, че в този гарнизон, освен полкове, освен дивизия, която се е прославила във войните за национално освобождение и обединение е имало и много личности, които са допринесли за превръщането и в наистина легендарна армия, в институция, която е била един от стълбовете на държавата тогава. На 6 май не може да не споменем, защото ще останем в дълг към тези хора, шуменските генералски пагони– ген. Андрей Блъсков, ген. Илия Димитриев, ген. Иван Атанасов Русев, ген. Петър Радушков Марков, ген. Церковски, макар и да не е родом от Шумен, е погребан тук и животът му е свързан повече с шуменци, бил е командир на една от бригадите на 4-та Преславска дивизия, която е участвала в щурма на Одрин и е бил първият комендант на Одринската крепост след нейното презвемане. Не можем да не споменем ген. Марин Тодоров Куцаров, един от спасителите на знамето на 19-ти полк по време на Първата световна война. Ген. Марко Андреев, това е човекът, който е бил и командир на Първа бригада от 7-ма пехотна дивизия по време на Първата световна война, началник щаб на Втора дивизия, командир на 32-ри полк, Александър Тодоров Марков е бил командир на Трети армейски конен полк, ген. Стефан Петров, брат на Рачо Петров е бил командир на шуменският доброволчески отряд, взел участие в защитата на Видинската крепост, ген.Иван Стефанов Халачев, инспектор на пехотата през Втората световна война, през Първата световна война е бил началник на отдел в щаба на армията, началник на Трета военно- инспекционна област, ген. Александър Тодоров Пенев, офицер, който е бил началник на канцеларията на министъра на войната, бил е командир на Пета пехотна дивизия, също с голям принос за славата и бойните успехи на тази дивизия. Ген. Христо Лазаров Козаров, който шуменци малко познават, той е бил командир на 27-ма Пехотна дивизия по време на Втората световна война, още през 1944 година той преминава в запаса, имаме и доктор генерал- Борис Димитров Бояджиев. Бил е старши лекар в Пети артилерийски полк, старши лекар в Десети конен полк, старши лекар в Седма пехотна дружина, след това става главен лекар на шуменската първостепенна дивизионна болница, ген. Петър Димитров Каров също е един от командирите на 12-та Пехотна дивизия, ген. Рачо Петров, ген. Сава Панайот Савов, по време на Първата световна война стига до командир на армия и министър на войната, ген. Иван Николов Вапцаров, първият лекар, удостоен с генералско звание, също шуменец. Не веднъж сме говорили за ген. Константин Каварналиев, за неговия подвиг през Междусъюзническата война. Той загива на бойното поле, с малкото останали негови сили води неравна битка срещу три гръцки дивизии. Ген. Димо Василев Кърджиев, малко го познаваме, но този генерал  е командвал по време на Балканската война и Междусъюзническата война Втора бригада от 8-ва Пехотна дивизия, бил е командир на 29-ти Ямболски полк. Да не забравяме генералите, офицерите, полковниците, участвали във Втората световна война, защото като че ли в словата си на 6 май произнасяме думи на признателност повече към генералите, участвали в Сръбско-българската, Първата световна война, Балканските войни, но забравяме онези, които са воювали също за независимостта, за суверенитета на държавата във Втората световна война, която също се води война за национално освобождение и обединение. Сред тях е ген. Петър Хадживанов, който  е бил началник щаб на Първа българска армия по време на Втората световна война, бил е началник щаб на ген. Владимир Стойчев, Владимир Бакалов, ген. Атанас Добрев, човекът, който щурмува Тутракан със 7-ми Преславски полк, а в края на войната като командир на Първа бригада от Първа Софийска дивизия, да не забравяме полковник Иван Тодоров Атанасов, командир на 63-ти пехотен полк, подполковник Вичков Васил Минев, командир на Втори противовъздушен полк, полковник Васил Николов Василев, командир на Втори армейски инженерен полк, полковник Крум Стойков Георгиев, командир на 103 пехотен полк, в шуменския Музей на гарнизона имаме негова униформа, подполковник Тотьо Димитров Данов, командир на 4-ти пехотен полк, полк. Илия Ангелов Иванов, командир на 8-ми Приморски полк, полковник Инджев Симеон Янков, полковник Маринов Коста Стоянов, командир на Първи инженерен полк, полковник Георги Величков Попов, командир на Първи армейски артилерийски полк, подполковник Васил Савов Чалъков, началник щаб на 24-та пехотна дивизия, полковник Антон Бончев Щерев, инспектор на интендантската служба, също участник във Втората световна война. Това са имена, които заслужават да бъдат помнени, заслужават да бъдат прочитани, да бъдат слагани в пантеоните на безсмъртието, по паметниците, които изграждаме или възстановяваме.

Фокус: Тази година се навършват 100 години от подвига на подполковник Марин Куцаров и завръщането на спасеното от заложничество знаме на 19-пехотен Шуменски полк през Първата световна война. Да припомним тази история на проявен героизъм, която трябва да знаем и да разказваме.

Мишо Йорданов: 19-пехотен Шуменски полк е останал в заложничество след пробива при Добро поле през 1918 година. Тук трябва да споменем, че се допускат доста грешки в броя на полковете, които остават в заложничество- има информация, че са 14, на друго място четем 16, на трето – 18. Истината е, че в заложничество остават 19 полка. Обръщам внимание на този детайл, защото ми се струва  несправедливо четири или пет полка да ги оставим неспоменати като заложници, защото техният личен състав, страданията на тези хора, мъките и лишенията, които са преживели в заложничество, не заслужават такава забрава и такова отношение. 19 полка остават в заложничество, по- голямата част от тях успяват да спасят бойните си знамена, в това число и 19-пехотен Шуменски полк. Това знаме е спасено лично от подполковник тогава, а впоследствие генерал Марин Куцаров. Когато полкът влиза в заложничество, когато войниците са обезоръжени, а офицерите са длъжни да предадат не своето лично оръжие, а знамената на полковете на своите охранители от Съглашението, тогава Марин Куцаров взема решение да не предаде знамето, да го скрие, а демонстративно пред строя на полка да изгори знаме, което е в калъф. Само че в калъфа подполковник Куцаров увива свои стари ризи. И така командирът строява военната част, съобщава решението, че един полк без оръжие може да съществува, но без знаме вече не е полк и затова предпочита да го изгори, вмество да го предаде  и хвърля „знамето”, увито в кожения калъф, в буйните огнени пламъци. То изгаря като демонстрация, като свидетелство пред другите и никой от охранителите на заложниците не се съмнява, че е така. Ген. Куцаров зашива запазеното бойно знаме в хастара на куртката си и където и да отиде- при свои или при чужди, знамето е винаги с него и той лично го охранява. В края на заложничеството Марин Куцаров се разболява и го освобождават. През май 1819 година се завръща първо в Шумен, тук, където е неговият полк- 19-ти пехотен Шуменски полк, с вече новоназначен мирновременен командир. 19-ти полк по време на войната от Четвърта Преславска дивизия преминава под командването на ген. Кантарджиев в сборната дивизия. Ген. Кантарджиев е човекът, който след пробива при Добро поле остава началник, най- старшият офицер сред онези, които са в заложничество и е отговарящ пред нашия генерален щаб за заложниците, които са в земите на Македония, в лагерите на Съглашението, затова и неговите спомени трябва да се четат. Когато Марин Куцаров се връща в Шумен той среща хладно отношение на командира на дивизията и скоро разбира причината- тук всички смятат, че той е изгорил бойното знаме и затова командирът на дивизията го посреща и гърбом му задава въпросът дали не е могъл да намери един патрон в цевта на пистолета си, за да избяга от позора, който е нанесъл на полка си. Тогава Куцаров изважда знамето и го развява пред всички. Комадирът прегърнал Куцаров, двамата излезли пред военния клуб, където ги чакали войниците от полка. Радостни, те вдигнали подполковник Куцаров на ръце и го носили така през целия център на града. Честта на полка е спасена, а Куцаров става пример за честност и доблест. Случката се разчува и  предизвиква голяма еуфория и неописуема радост. На следващия ден героят пристига в Разград, където предава спасеното бойно знаме на мирновременния командир на 19-ти полк, а на площад „Независимост“ е организирано тържествено посрещане. Животът на генерал Куцаров трябва да бъде пример за всеки български патриот днес. Днес спасеното знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей в София. Години след спасяването му е наградено със знак за спасяване на бойно знаме, с гривна, на която това е записано. И още веднъж ще кажа, че Шумен е военен град, шуменци са свикнали със своите военни, особен колорит придава Шуменският факултет на НВУ, затова е много важно традициите по честването на 6 май да продължава. На Гергьовден военните паметници ще бъдат обкичени с цветя, независимо, че на 9 май отново ще засвидетелстваме тази почит и преклонение пред паметта на героите.

Ивелина ИВАНОВА