Младен Николов, ветеран от Втората световна война: Незабравими ще останат спомените ми за боевете за овладяване на кота 923 в сръбско

Полковникът от запаса Младен Николов, участвал в антифашистката борба като партизанин в плевенския партизански отряд „Васил Левски“, 11-та военна оперативна плевенска зона, след това доброволец на фронта през първата фаза на Отечествената война, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна по повод годишнината от началото на Втората световна война през 1939 година. На 1 септември през 1939 година с нападението на Германия над Полша е поставено началото на Втората световна война. Втората световна война се води в периода 1 септември 1939 година – 2 септември 1945 година. В нея участват 61 държави, 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 държави

Фокус: Г-н Николов, бихте ли се представили за нашите слушатели и читатели?

Младен Николов: Казвам се Младен Николов, на 93 години съм, полковник от запаса. Роден съм през 1924 година в плевенския край. Участник съм в антифашистката борба като партизанин в плевенския партизански отряд „Васил Левски“, 11-та военна оперативна плевенска зона, след това доброволец на фронта през първата фаза на Отечествената война. Живея във Варна от 1951 година.

Фокус: Къде Ви завари 9-ти септември?

Младен Николов: Преди да започна разказа си, бих искал да дам едно определение на войната. Войната е организирана въоръжена борба между държави или обществени групировки за постигане на определени икономически или политически интереси, териториални, етнически, религиозни и други. Войната е продължение на политиката с други средства, тоест спорните въпроси между отделните държави да се решават не по мирен път,  а по пътя на войната. Втората световна война започна на 1 септември 1939 година, причините-преразпределение на вече поделения свят и богатства, завладяване на нови територии, държави, техните земи, земни и подземни богатства. 9 септември ме завари в Плевен, бях партизанин. Там организираха доброволческа партизанска рота, в която се включиха над 80 души – партизани, политзатворници, концлагеристи и други.  10-12 дни имахме обучение, след което ротата стана част от 4-ти пехотен плевенски полк – трета дружина. Изпращането стана в края на септември, началото на октомври на старата гара в Плевен. Беше изключително вълнуващо събитие, цялата гара  и влаковата композиция бяха окичени със знамена и портрети на Сталин и хиляди хора дойдоха да ни изпратят на фронта със сълзи на радост и надежда, че ще се върнем победители и живи. Пътувахме три дни до гарата в Пирот, след това продължихме до реката. Бях заедно с още един доброволец, другар от моето село, заедно учихме, станахме партизани и бяхме заедно на фронта. Водехме военни действия заедно с полка и дружината за овладяване на редица населени места в Сърбия, защото военните действия главно бяха в Сърбия – Ниш, Прокупле, Нови пазар, Рашка, но за мен, като участник във Втората световна война и като доброволец, незабравими ще останат спомените ми за боевете за овладяване на кота 923 – връх, зает от германците. Целта беше завземане на този връв, за да се открие път на нашата армия към Прищина и по този начин да се прегради пътя на изтеглящата се от Южна Македония немска армия – дивизията на принц Ойген.

Фокус: Разкажете ни за тези боеве?

Младен Николов: Овладяването на котата бе през втората половина на месец ноември. Дъжд, кал, студ, дъждът премина в сняг. На изходните позиции за атака на котата пристигнахме по обяд, започнахме да се окопаваме и готвим за атака. Двамата, с моя приятел Савко, изкопахме окоп, дълъг около 1, 70 метра, сложихме клони, платнище и пръст, влязохме да спим, но не се спи. Снегът продължаваше да вали, изкопаната пръст ставаше на кал, дрехите ни мокри, вода тече от тях. Когато беше даден отбой, двамата станахме, а навън снежна буря и вятър, пронизващ до кости. Крачолите бяха като кюнци, излязохме от окопа, имаше и други станали, пристъпвайки от крак на крак дочакахме сутринта, за да започне изпълнението на задачата – да се овладее силно укрепения връх и по този начин да се осигури оперативен простор на нашите войски за овладяването на град Прищина и излизането на полка на Косово поле. Помня последната атака на котата, немците ни обстрелваха със силен артилерийски огън, всичко беше истински ад, сред този ад някои от войниците от трета дружина не издържаха  и побягнаха назад. Командирът на ротата с партизанско име Румен беше ранен, беше убит и помощник-командира на ротата. Тогава временният командир на ротата с партизанско име Камен, по-късно генерал-полковник Цоцо Николов Цоцов се изправи пред ротата и с пълен глас извика: „В атака! Напред другари партизани!“. Като един станахме и се хвърлихме в атака към върха. Нашият пример беше последван и от други войници. Последва мощно българско „Ура!“ и за кратко време котата беше превзета. Заповедта беше изпълнена и се откри оперативен простор на нашите войски за овладяването на град Прищина и излизането на полка на Косово поле. От 80 души в ротата останаха около 40, другите бяха убити или ранени. След превземането на върха ротата продължи пътя си до град Рашка. Това беше в началото на месец декември. По това време правителството на Отечествения фронт се събира, военен министър беше Дамян Велчев. Издават едно 4-то министерско постановление, с което офицерите и подофицерите от армията, които са извършвали убийства срещу партизани, да бъдат оневинени, ако участват във войната. Това възмути войниците не само от нашата рота, но и от целия полк. Проведе се митинг с искане постановлението да бъде отменено, по-късно беше отменено. След това със заповед се прехвърлихме в  Нови пазар, но укрепените немци се бяха оттеглили и с това бойните действия на нашата рота завършиха. Предстоеше връщането обратно в България, което се случи на 10 януари. Отново бяхме посрещнати тържествено, с песни, сълзи от радост, че се връщаме, но и от болка и мъка за загиналите. От моето село само двама бяхме доброволци, завърнахме се живи и здрави, защото не ни улучи куршум, мина или снаряд. Бихме се достойно, не жалехме сили и здраве, дори живота си. Знаехме, че може да не се върнем живи, но пред нас стоеше дългът, затова  и тръгнахме с желание на фронта. Бяхме доброволци, без мобилизационна заповед, водеше ни само желанието да дадем още каквото можем за победата над врага и освобождение на скъпата ни родина от немските поробители. Не се посрамихме.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА