Момчил Неков: Промените за авторското право бяха подкрепени в ЕП или защото не бяха добре обяснени, или заради прекалено големи лобистки интереси

Група на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП

Момчил Неков, член на Европейския парламент от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Европейският парламент гласува промени в Директивата за авторското право, с аргумента да се засилят правата на издалите и създателите на съдържание спрямо големите интернет платформи, които ползват тяхното съдържание. Финалното решение по въпроса, обаче, ще бъде взето през пролетта на следващата година след преговори между Европейския парламент и страните-членки, които също трябва да одобрят законодателството. Как ще повлияят промените на динамиката в отношенията между технологичните гиганти, като „Фейсбук“ и „Гугъл“ от една страна и техните клиенти от друга, защо някои от текстовете бяха наречени спорни, разговаряме с евродепутата Момчил Неков от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Добър вечер, г-н Неков.

Момчил Неков: Добър вечер. Още от самото начало искам да ви кажа – дали е така?

Водещ: Дали е така? Ще ни обясните. На сесията в Страсбург бе одобрена новата версия на проекта за Директивата за авторското право. Той бе отхвърлен на 5 юли. Каква е промяната?

Момчил Неков: Козметична е промяната. Точно поради тази причина сме против, защото тук целта е да се изградят филтри, които да преценяват дали информациите, които ние качваме, е авторско право или не е авторско право. От тази гледна точка искам да ви дам няколко основни насоки като примери. Смятам, че би било много интересно за нашите слушатели. В глобалния дигитален свят подобни решения биха поставили много сериозни проблеми пред всички, които участват по един или друг начин в интернет пространството. Филтрирането ще бъде технологично и не винаги ще има коректна преценка, дали това е правилно. Тук говорим и за хумор, и за сатира – тези неща няма как да преценява една машина. Искам да ви дам пример: ако решите да заснемете клип от свой личен празник и да го пуснете в социална платформа, обаче в клипа звучи музика от заведението, в което се намирате, за която музика заведението веднъж е платило авторски права, тоест, заведението има право да я пуска, но алгоритъмът решава, че музиката, която звучи, е обект на авторско право, което вие ползвате неправомерно, и изтрива клипа ви, съответно вие бивате цензурирана и не може да общувате пълноценно в онлайн пространството заради някакъв програмен код. Тоест, решенията ще се взимат машинално и ще бъдем ощетени. Това е едно от нещата точно за този филтър, за който ви говоря, с най-прости думи – потребителят ще е под постоянен контрол, и хора, и организации биха могли да се възползват от данните, които се получават чрез това непрекъснато следене. Тоест, във всеки момент данните от подобно филтриране могат да служат за политическа цензура и спекулации. Всички помним скорошния скандал с „Кеймбридж Аналитика“ и „Фейсбук“ и как данни от платформата бяха използвани неправомерно с политически цели и манипулации. И тук може да се спекулира с информация, набиране на база неправомерно и неясно нерегламентиране на авторското право. Това е чл. 13, който е най-спорният член. И това, което днес подкрепиха моите колеги, беше точно в тази насока, която е грешна. Явно не им беше достатъчно добре обяснено или лобистките интереси бяха прекалено големи.

Водещ: С какво толкова са опасни чл. 11 и чл. 13?

Момчил Неков: За чл. 13 ви казах – опасен е с точно това, че за всяко нещо, което е елемент на авторско право, на потребителите се говори, че няма да бъдат засегнати, но ако те искат да качат нещо във „Фейсбук“, а „Фейсбук“ няма лиценз с определения автор, творец на определено издание – дали ще бъде клип или снимка или нещо подобно, това означава, че продукта не може да бъде качен, защото „Фейсбук“ няма авторско право, не е платил за авторското право на самия творец. А тук основното е, че тези предложения за авторските права са направени, за да може големите платформи от тях да събират средства и едва ли не да се плаща на авторите.

Водещ: Е как ще стане това? По какъв механизъм?

Момчил Неков: Правилно е да разберете, че тук никой не говори дали авторите продължават да получават справедливо пропорционално пари за труда си – естествено. Въпросът е, че тук авторските права и продуцентите, които ги представляват, въобще не са засегнати. Тук по-скоро става въпрос за правата на потребителите. И аз като представител на българските граждани съм заинтересован точно по тази тема – без да накърняваме правата на авторите. Имаше много по-добри поправки, които бяха в насока да няма филтри. А самият държател на правата да бъде уведомяван и той вече ако има нещо против, да има директна линия и веднага, ако има съмнение за авторско право, да бъде уведомяван авторът и вече той преценява, дали трябва да се вземат някакви мерки или не.

Водещ: Моля ви за още малко уточнения с примери. Художник иска да качи в профила си в социална мрежа снимки на свои картини. Той обаче няма договор с нея и ако няма никакъв друг договор за авторски права, мрежата може ли да не му позволи той да си качи в профила картините?

Момчил Неков: Не. Означава, че ако примерно той качи определена картина, и този филтър, тази машина, която има специален алгоритъм, прецени, че тази картина прилича на друга картина, която е сходна, това означава, че той няма да може да си качи съдържанието в интернет пространството и да си продава картините през интернет, защото тази картина прилича на друга картина. И по този начин на него му е цензурирано правото да използва неутралното интернет пространство. Тук говорим точно за това ограничаване. Затова ви дадох примера и с „Кеймбридж Аналитика“. Затова ви дадох пример и с музиката от заведението, защото заради нея може така да стане, че от ваше празненство да не успеете да си качите видеоклип. Друг пример е, че може да се следи и да се филтрира на базата на омраза на словото, сатира, хумор и други неща, които иначе се използват във  всекидневието. Даже колкото е по-забавен, по-интелигентен човек, той използва все повече такъв език, на хумор, сатира, гротеска – различен начин на изразяване, което машината не може да сметне дали е авторско право или не е, дали е език на омразата или не. Ето ви и още един пример: за свободата да използваме панорамни снимки. Да кажем, ако застанете пред Айфеловата кула, която примерно е обект на авторско право, или пред Колизеума, или пред Атомиума в Брюксел, това означава, че вие може да се снимате, но не може да качите снимката в интернет пространството, защото Атомиума, или Колизеума, или Айфеловата кула са обект на авторско право. Затова говорим.

Водещ: Г-н Неков, артистите, журналистите, авторите как ще получават своите възнаграждения? Как и тяхната интелектуална собственост няма да се употребява неправомерно, например, според приетата днес директива?

Момчил Неков: Всички авторски права трябва да са лицензирани. Но по този начин малките и средни платформи, примерно Vbox7 или други такива платформи за видеосподеляне, или сайтове, ще се четат много по-малко. Имаме пример от Германия или от Испания, където реално е въведено това ограничение в националното законодателство, и то доведе до тотален провал. В Испания са спрели да ползват „Гугъл Нюз“ за новини на испански и са започнали да използват „Гугъл Нюз Мексико“, защото там няма такива авторски права. Точно за това ви говоря, че това води до оттегляне на играчи от пазара или въобще до спад в посещаемостта на сайтовете, което ще доведе и до спад на статиите, които се качват в онлайн пространството. А отделно, че чл. 11, който също е спорен, той ограничава правото на разследващата журналистика да може да използва материали и да ги цитира за определени разследвания.

Водещ: Как се забранява това?

Момчил Неков: Аз подкрепих текст, който не беше приет, беше за изключване примерно на хиперлинковете. Хиперлинковете са: примерно някой прави мониторинг на новините, това означава, че сега, ако излизат заглавията и отдолу линкът, вече заглавията няма да може да излизат, ще могат да излизат само линковете отдолу. Дадох ви достатъчно примери как се ограничава свободата на словото, как тази информация може да бъде събирана и използвана от недоброжелатели, как може да се ограничава политическо говорене, хумора, сатирата, иронията, за да не можем да използваме неутралното иначе интернет пространство. А в същото време големите платформи да плащат, а малките да не  могат да съществуват – защото големите –  като „Фейсбук“, „Ютуб“ – имат милиардна индустрия, за сметка на малките платформи, които ще фалират. Тоест, реално с нещо, което е уж да ограничи големите, ще се получи, че ние ще убием малките и ще дадем още по-голям пазарен дял на големите.

Водещ: Ще бъде даден този пазарен дял на големите платформи, но как те ще плащат на авторите, това е много под въпрос? И как авторите ще си събират парите, също? Защото ще трябва да се дават банкови сметки, навлиза се в съвсем друга тема.

Момчил Неков: Да, това е една съвсем друга тема. Тя засяга вече творците и продуцентите, които представляват творците към тези платформи. Тук въобще не я обсъждаме. Обсъждаме как едно съдържание ще бъде блокиране, ще бъде спирано и как едни филтри ще определят нашето поведение в интернет пространството. И повярвайте ми, това наистина ще се усети сериозно след няколко години след като мине периода, както казахте, през пролетта да се вземе решение, след това трябва да се гласува в държавите-членки. Единственото, което се надявам по тази тема, е да има освобождаване на интернет пространството от машини, които следят такива алгоритми за какво качваме и какво не качваме. Защото машините не са още толкова интелигентни да преценяват, кое трябва да бъде спирано и кое е обект на авторско право.

Водещ: Как ще се реши този труден юридически казус?

Момчил Неков: Точно това ви казвам, че той не е решен. Затова аз гласувах против, защото не са защитени, пак го повтарям, правата на гражданите, на потребителите в интернет пространството. На този етап, дори имаше по-добри поправки, които не бяха подкрепени, затова съм гласувал против това предложение.

Водещ: Любопитно е, как това ще се приложи в държава като България, но времето ще покаже. Ползвам възможността, че сте наш гост да ви помоля и за коментар – как ви прозвуча традиционната реч на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер относно състоянието на Европейския съюз, която е и последна за неговия мандат?

Момчил Неков: Смятам, че тази реч беше сравнително беше неутрална. От миналата година беше много по-амбициозна. Тук в случая това, което мога да кажа, че той насочи поглед не толкова върху вътрешноевропейските проблеми, колкото към Брекзит, Западните Балкани, връзките с Африка, нуждата от това Европейският съюз да е по-силен и по-обединен на глобалната сцена. И в тази насока бяха повече от коментарите му. Няколко неща, които каза, на мен силно ми направиха впечатление: той започна с това, че в рамките на 5 години една Комисия не може да постигне много, само за такъв отрязък от време – 5 години. Аз тук искам да дам няколко примери. Върху България още има задължението за визи за САЩ за българските граждани. Има 5 държави от Европейския съюз, за които САЩ налага визи. И Европейската комисия, записано е в договора за функциониране, трябва да наложи реципрочни визи за граждани на САЩ за целия Европейски съюз. Това е солидарност. Питам,  защо не се направи това в рамките на тези 5 години, след като е нарушено европейското законодателство. И в същото време, когато от САЩ се обявиха за квоти и ставки за алуминий и стомана, се направиха моментално совалки, за да може този проблем да бъде решен.

Водещ: Е, Люксембург е страна производител на стомана с една от най-силните металургични индустрии в ЕС, така че е обяснимо. Председателят Юнкер е от Люксембург. Интересите на Германия също са силно засегнати

Момчил Неков: Значи за Германия може, а в случая за България не може, особено когато говорим за текстове в членове от договора за функциониране на Европейския съюз. В същото време председателят Юнкер говори и за споразумение за свободна търговия със 70 страни, с тези, които чрез търговски споразумения няма квоти, няма мита. Тоест, има безмитна търговия с тях. Тук въпросът е, кой плаща цената на тези споразумения – малките и средни европейски производители и преработватели ли? Те плащат цената, защото от една страна не могат да достигнат тези пазари, а в същото време получават повече конкуренция на вътрешноевропейския пазар. Ако говорим за някой малък производител, който има преработвателен цех, тоест, произвежда млечни продукти, сирене и кашкавал, той няма такова голямо количество, за да го изнесе, примерно, за Нова Зеландия, за Австралия или за Канада, докато в същото време мултинационални компании от тези трети страни, те вече имат представителство тук, и това означава, че когато паднат тези допълнителни квоти, мита и акцизи, те още повече могат да завладяват европейския пазар за сметка на нашите малки и средни предприятия.

Водещ: Пазарната конкуренция тогава, когато не е регламентирана качествено може да убие, вместо да помогне.

Момчил Неков: И на друго искам да обърна внимание: Манфред Вебер, този, който е председател на ЕНП в Европейския парламент, направи много политическо изказване. Бях учуден, как може да направи такова изказване при условие, че той е кандидатът на ЕНП за комисар, а както се очаква, примерно ЕНП е първа, това означава, че той ще е следващият председател на Европейската комисия. И да спомене в словото си, че призовава България и Хърватия да бъдат част от европейското Шенгенско пространство, а в същото време да не каже нищо за Румъния, и то два пъти тенденциозно. Демонстрира много ниска политическа класа, защото правителството в Румъния е управлявано от социалисти, а в България и Хърватия от Борисов и от Пленкович. Тоест, виждате как тънката партийна нишка се появява в изявите на човек, който претендира да бъде председател на Европейската комисия, и то в много динамични години, когато както се изрази днес и Юнкер, има вече смяна на ерата в този свят и реално процесите са изключително динамични.

Цоня Събчева