Монка Николова, ОДК – Варна: Родителската свръхамбиция може да навреди на детето

снимка: pixabay.com

Директорът на Общинския детски комплекс Монка Николова, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Госпожо Николова, в края на миналата седмица във Варна се проведе научно-практически семинар, организиран от Общинския детски комплекс. На него бяха обсъдени взаимните очаквания и споделената отговорност между учители и родители. Защо направихте срещата и защо на партньорството между родители и учители трябва да обръща повече внимание при работата с деца?

Монка Николова: Това е десетият пореден научно-практически семинар, организиран от Общинския детски комплекс. В тези десет години винаги сме търсили тема, която да е близка до това, което ние правим. В годините сме обсъждали теми като „Общинският детски комплекс като превантивен център срещу негативните влияния в обществото“, „Ролята на високите технологии върху нравственото и емоционалното развитие на децата“, „Хейтърство и емпатия“. Няма да ги изброявам всичките. Тази година избрахме тази тема, защото всички смятат, че при нас няма проблеми, тъй като децата са подбрани. Но, аз в годините отбелязвам, че ако в българското училище обикновено родителите се срещат с ръководството или с учителите по повод негативно поведение на детето, или лоши взаимоотношения сред децата, или лоши оценки, тук се получава същият проблем, само че – с обратен знак. При силно мотивираните родители, при много амбициозните родители, когато децата не могат да покрият очакванията, може да се получи и силно конфронтиране между родител и учител. Или пък пасивност от страна на родителя, който решава, че детето му е недооценено. Моделите на поведение са едни и същи и в училище, и в Детския комплекс, но в различна посока спрямо детето. Ние пуснахме анкета сред родителите. 568 от тях са я попълнили. От една страна много ни радва, че ни дават висока оценка по отношение на качеството на работа, по отношение на постиженията, възпитанието и знанията, които се получават в Общинския детски комплекс. Но има едни „червени лампички“, които светят и ние трябва много добре да обърнем внимание точно на това, което искат да ни кажат родителите с обратен знак. Защото положителният знак е хубаво нещо. Но човек от хубавото трудно се учи. Човек се учи, когато има проблем. При нас трудно можем да кажем, че е проблем, по-скоро е различно разбиране от страна на родителя и учителя, какво значи даровито, талантливо дете. Защото, ако родителят си мисли, че прави услуга на детето си, когато иска то да бъде солист, да речем, но детето няма тези възможности, то ще се изложи. Или няма да се чувства комфортно, или публиката няма да го приеме, или журито няма да го оцени. Ами дали това не е по-зле за детето? Значи, трябва да има реална преценка и родителят трябва да се довери на учителя, че той най-добре може да усети, когато това дете е готово да бъде на сцена, за конкурс. Знаете, като всяка учебна институция –  кой не ни контролира?! То е Регионално управление, Община, НОИ, НАП и още много контролни органи. Но когато имаме оценката на родителите, всякакъв друг контрол не ни плаши.

Фокус: Как моделът на добро партньорство между учители и родители може да се пренесе и в училище? От много време се коментира агресията сред учениците и начините за справяне с нея. Как чрез партньорството между родители и учители може да се реши този сложен проблем?

Монка Николова: Като всяко едно учебно заведение, и ние имаме политики за превенция на агресията сред децата. Имаме Координационен съвет, механизъм – ако се случи нещо такова. Аз спокойно мога да кажа, че при нас такава открита агресия трудно можем да отчетем. Но не ни е чужда агресията сред децата във виртуалното пространство, например. Не знам дали точната дума е агресия. По-скоро – при тази огромна конкуренция, която съществува, се появява естествената човешка завист, която е заложена във всеки един човек. Колкото и да възпитаваме едно дете, това е заложено в човешката природа. Има хора, които умело умеят да прикриват злобата и завистта, да я преборват по някакъв начин, но дълбоко в себе си всеки си казва:“Защо не съм такъв добър художник?“, „Защо не мога да пея?“. Същото се появява и при децата. Болезнената амбиция сред родители и деца понякога води до скрито агресивно поведение сред децата и ние го наблюдаваме. Затова тук много говорим между нас, че не трябва да даваме преднина на едни и същи деца. Има конкурси на висока летва – там нека да отидат най-добрите. Но, когато има формати на местна почва, трябва да се даде възможност да се изявят всички, да се почувстват значими. Тук педагогиката е много трудна. Много е трудно правилно да се действа в тези взаимоотношения. И затова избрахме тази тема. Защото ние не можем без родителите в Общинския детски комплекс. Те, ако искат ще доведат детето си, ако искат – няма да го направят.  В училище то е длъжно да отиде. Бие звънецът и то трябва да влезе в час. При нас няма звънец, има единствено и само оценка на родителите и те трябва да изберат това място с цел именно тази превенция, за която Вие ме попитахте. Защото ние сме наблюдавали, че тук са „спасените“ деца. Когато са ангажирани, когато има какво да правят, нямат време да мислят за други неща. При дете, оставено без занимания, без ангажименти, енергията започва да избива някъде другаде. И се радвам, че Министерството на образованието и науката прозря колко важна е ролята на извънкласните дейности. И от няколко години знаете колко проекти се направиха в училищата, за да може колкото може повече деца да са ангажирани с извънкласни занимания. Но вярно е, че тук нивото на работа е друго. Има Детска опера, Детски балет  – неща, които няма как да се постигнат в рамките на едно училище. Още повече, че тук са се събрали деца, които искат да правят точно това.

Диана СТОЕВА