Мъжка фолклорна група „Божура“ ще представи Средец на международен фестивал в Румъния

Фокус: Г-н Налбантов, мъжка фолклорна група „Божура“ – град Средец  се е превърнала в емблема за общината, разкажете ни повече за нея?

Лазар Налбантов: Мъжка фолклорна група „Божура“-град Средец има над 30-годишна история. Тя е сред първите странджански мъжки фолклорни групи. Традиционно сме свикнали да виждаме повече женски битови групи, но в Странджа преди около 30 години се появява мъжка фолклорна група от град Средец с много красиви, стилни гласове. Съставът е представител предимно на тронската етнографска група в средецкия край, но изпълняват и много странджански и тракийски народни песни. През 30-годишната си история на съществуване, в групата има приемственост при отстъпването от по-старите членове на по-младите. Днес групата е съставена от 10 членове млади и малко по-възрастни мъже, с ръководител един от доайените на групата Иван Червенков. Групата е наложена и много успешно представя в различни фолклорни формати странджанската народна песен. Сега им предстои поредното представяне в Румъния.

Фокус: Какво участие им предстои в Румъния?

Лазар Налбантов: Преди около месец получиха покана да участват в международния фолклорен фестивал „Зимни панаири“ -Румъния, който ще се проведе в дните 16,17 и 18 декември. Фестивалът се организира от Международната фолклорна асоциация, а групата от Средец ще се представи главно с обредни песни и обичая „Коледуване“. Съвсем логично е, защото сме в Коледните празници. Ще се представят елементи от обряда, наричания на коледния кравай, отделни песни за членовете на семейството, за имотите и животните – тематично подбрани песни. Мъжката фолклорна група от Средец ще е облечена в коледарски костюм – традиционната странджанска носия украсена с пуканки, чемшир, с нашивки. Коледарите ще ходят и с ямурлуци и геги, като ще покажат и някои интересни персонажи от традиционната българска култура. Освен водача-станиника, който им нарича обредния хляб, те са придружени и от магаре. То е натоварено с две дисаги, в които се слагат дарените от стопаните продукти на коледарите.  Когато изпеят повечето от песните, магарето започва да цвили, да пада, дават му да пие червено вино за да се съвземе и да му напълнят дисагите. Като цяло коледният обичай е подчинен на основните за България стереотипи на коледуване, но има и своите регионални характеристики. Коледуването представя основно тронската етнографска група. В община Средец са представени четирите основни етнографски групи на Странджа – рупци, тронки, загорци и загърци, но най-много и като села и като население представителите на тронките. Те са много интересни, имат много богата носия и много богат и разнообразен песенен фолклор. И песните всъщност ще бъдат от тази област.

Фокус: Това участие с представянето на обичая „коледуване“ първо ли ще бъде за МФГ „Божура“?

Лазар Налбантов: Няма да е първо. Групата е участвала в различни фестивали, повечето в съседните страни. Успешно се е представяла в Гърция, Турция, като Румъния ще посетят за първи път. Отделно групата е обиколила надлъж и на шир България. Имала е много концерти, представяла се е на Националния събор за народно творчество в Копривщица, също на националния събор на народното творчество „Странджа пее“ в Граматиково, на Роженския събор, има осъществени студийни записи в златния фонд на българското радио, има самостоятелни концерти, търсена е и в отделните самостоятелни концерти на странджански изпълнители като Янка Рупкина, калинка Сгурова, Милка Андреева, Ваня Дженезова.  Мъжка фолклорна група „Божура“ е един от еталоните на мъжко групово пеене. Тя е с най-внушаващо присъствие сред останалите мъжки групи от Странджа.

Фокус: За мъжка група има много красиво име – „Божура“. От къде идва името на състава?

Лазар Налбантов: Да, тя носи красиво име, което всъщност е емблемата на община Средец – божура. Това цвете вирее в полите на Странджа. Освен това имаме и такава местност – Божура. В края на месец май всяка година там се провежда традиционният национален странджанско –тракийски събор за млади изпълнители.

Павлина КУЦАРОВА