Надежда Иванова: Чрез филма „Оставихме лошото настрана“ ние обърнахме внимание на човешкото лице на историята

Надежда Иванова, културолог и научен ръководител на екипа от ученици, направили филм за последствията от Крайовския договор през очите на две деца, в интервю за Радио „Фокус

Фокус: Обикновено подобни инициативи възникват около празници, дати и събития, които честваме, но аз си мисля, че стойността на подобни начинания – да се направи исторически филм, разказващ за Добруджа и част от нейната история, излиза извън контекста на конкретния повод?

Надежда Иванова: Да така е. Ние всъщност направихме този филм с децата по повод един конкурс, който беше обявен от Фондация „Ценности“. Знаете, че всяка година те оправят такова предизвикателство към младите хора и към тяхната способност да изследват света около себе си. Тази година темата беше „Детството в историята“, тема много благодатна и интересна и когато няколко деца от училището ми заявиха желание затова, че искат да участват и че за тях темата е интересна, ние мислехме много върху какво да се фокусираме и с моя помощ и с мое убеждение, успях да ги накарам да пишем и да създадем продукт, в който да говорим не за историята такава, каквато е в енциклопедията, не за нещата, които можем да открием в интернет и в Гугъл, а да обърнем внимание на човешкото лице на историята. Защото много често един исторически факт, какъвто е в случая подписването на Крайовския договор, оставя своята дълбока следа върху хората. Най-чувствителни към промените, историческите събития, към решенията на политици и дипломациа са всъщност децата. Те възприемат случващото се много сензитивно, по един необикновен начин и в техните представи това, което е решение, взето на масата на преговорите, е всъщност промяна за цял един живот, то остава белег в съзнанието им завинаги. Опитали сме се в този кратък видео материал, съзнавайки че не сме за Оскар, нито за някаква друга филмова награда, тъй като децата имат още много какво да учат, а и те самите не са нито сценаристи, нито режисьори. Опитали сме да покажем това събитие през погледа на две деца – деца от двете страни на границата. Момченце, което живее в Северна Добруджа и което разбира, че неговите родители имат само няколко часа, за да съберат най-ценното и да напуснат, с всичките негови страхове, надежди, опасения, с безнадежността на това да оставиш любимото си куче, дом, познати места. И момиченце, което живее тук в Южна Добруджа, в Добрич и което с трепет очаква новите си дружки, знае от родителите си, че българите ще дойдат, че те трябва да ги посрещнат с цветя, да извезат кърпички, да ги накарат да се чувстват уютно, като у дома си, в родината си. През трепетите на тези две деца и през техните лични истории направихме този филм. Разбира се поводът беше конкретно историческо събитие, но аз смятам, че едно такова обглеждане на историята, един такъв ракурс, който ние дадохме в тези 20 минути, излиза извън чествания и времевия интервал, свързан с официално откривания или празнувания на някакво събитие.

Фокус: Няма да питам за посланието на филма, тъй като всеки от публиката ще си го преживее я интерпретира по свой начин Много ми е интересно как успяхте да вдъхновите младите хора за това начинание. Много често се твърди, че те трудно се привличат към подобни културни занимания?

Надежда Иванова: Напротив. Напротив, аз мисля ,че това е по-лесният вариант, тъй като ако учителят се изправи със стандартната формална работа и формално водене на урока, той има доста по-големи шансове за неуспех. Обаче, ако се опитаме една тема да я преживеем емоционално, да накараме децата да направят нещо, те първо я запомнят по-добре и после тази емоция остава у тях като един доста по-дългосрочен урок, отколкото написаният в точки и подточки в учебника. Аз си мисля, че ако въобще трябва да говорим за ролята на съвременния учител, няма как да не споменем, че съвременният учител, поне според мен, не е даскалът от Възраждането, не е човекът, който гради своя авторитет на базата на това, че знае колко е дълга река Нил или че за да отидеш до Йерусалим ти трябват няколко месеца път с гемия. Съвременният учител би следвало да е авторитет по друга причина. Според мен той трябва да задава културни модели на поведение, той трябва да държи много на съпреживените биографии, той трябва да е човекът, който провокира, отваря врати, ако щете дори задава ония тънки нишки, които дават цялата картина, задават в пълнота образа на това, което децата учат или което искаме да ги накараме да научат. За мен има много, много какво да се желае по отношение на неформалните методи на обучение, дори и във формалното училище, дори във формалната образователна среда. Тъй като това е първо начин, по който децата активно се включват и после те самите желаят да научат, да бъдат част от процес. Затова за мен такива инициативи са нещо естествено, зависи как ще ги представи учителят, зависи как ще мотивира децата. А всъщност за тях това се оказа доста забавно. Те влязоха в роли, намериха стари костюми, намерихме една стара изоставена къща. Лицето й беше добруджанската къща, а гърбът беше изоставената къща от Северна Добруджа. Така че в един и същ двор успяхме да заснемем всички сцени. Добри хора ни дадоха куче, което беше много приятелски настроено към нас и което ние кръстихме Караман, както е в спомените на главния герой.  Истината е, че това беше преживяване, и самите снимки на видеото бяха преживяване, което децата ще си спомнят. Разбира се обрахме градинките на няколко къщи, но пък и хората, които ни посрещнаха и ни отвориха домовете и сърцата си, също бяха благодарни, за тях това също беше събитие. Хубави са тези инициативи, затова защото в творческия процес, в процеса на работата децата осмислят нещата. Този филм върви не само със снимки, но и с адаптиран към него текст и той е много важен, защото той подлежеше няколко пъти на редакция. Това беше текст, който авторите на филма осмисляха, който те пренаписваха няколко пъти, за да могат да са максимално точни и за да могат да изразят това, което чувстват. Поставяйки се на мястото на другия човек, ти най-добре съпреживяваш.

Фокус: Обмисляте ли възможности да бъде популяризиран филмът, да стигне до по-широка публика?

Надежда Иванова: Да, ние направихме вече официално представяне на филма. Надявахме се по-широка общественост да дойде и да изгледа това видео. Мисля си, че е добре този филм да се гледа отново, не защото той е перфектен културен продукт, защото той е един друг поглед, който създава една неповторима емоция. Достъпен е в социалните мрежи, на страницата на ЧПГ „Райко Цончев“ и в почти всички Фейсбук групи на Добрич.

Фокус: Благодаря за този разговор!

Жулиета НИКОЛОВА