Надя Сотирова, къща музей „Панчо Владигеров”: Ние сме своеобразен център на честванията за 120-годишнината от рождението на Маестрото, тъй като съхраняваме завещаното от него наследство

Надя Сотирова, директор на къща музей „Панчо Владигеров“ в София в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ по случай 120-годишнината от рождението на Маестро Панчо Владигеров – български композитор, музикант и педагог от световна величина

 

Водещ: С какво къщата музей „Панчо Владигеров” ще участва в отбелязването на 120-годишнината от раждането на Маестрото?

Надя Сотирова: Ние се превръщаме в своеобразен център на честванията, защото при нас е съхранено цялото веществено наследство, завещано ни от Панчо Владигеров – неговия изключително богат и уникален като съдържание архив, старателно събиран през целия му съзнателен живот. Нашата основна цел е да направим богатството на този архив достояние на по-широката публика и да напомним още веднъж за неговото място като една от най-представителните фигури на българската музикална култура, признат още приживе за Патриарх на българската музика, но и също така като човек, получил още в ранните си години много високо европейско и световно признание за своя талант като композитор и като изпълнител, а по-късно и като педагог, създал една цяла педагогическа школа в България. Основното, към което къщата музей пристъпи, е подготвянето на нова тематична художествено-документална изложба, чието мото е „Панчо Владигеров в европейския музикален калейдоскоп на XX век. Посоки, връзки, отражения“. Чрез интересните материали, съхранявани в нашия архив – ръкописи, програми, афиши, снимки, лична кореспонденция – искаме да покажем този изключително динамичен и наситен творчески живот, който Владигеров е поддържал, както и многобройните му десетилетни контакти с най-ярките, най-изявените представители на европейския и световен музикален елит. Особено интересни са материалите, свързани с най-ранните творчески изяви на Владигеров – още през 20-те и 30-те години на миналия век, когато той живее и работи активно в Германия. Там той попада в един особен кръг на композитори, музиканти и писатели. Там има изключителния шанс да се срещне със Стефан Цвайг, с известния австрийски поет Хуго фон Хофманстал, с Франц Верфел, с Артур Шницлер, с композитори като Рихард Щраус, диригентите Бруно Валтер, Исай Дубровен и още редица други големи имена, с които запазва много близки и творчески, а в по-късните години и лични приятелски контакти. Така че целта на нашата изложба е да покажем от една страна този калейдоскоп от образи, съпътстващи ежедневието на композитора, а от друга – тяхната оценка за неговия талант и отражението, което дават върху развитието на Владигеров като творец и музикант. Изложбата премиерно се представя на 21 март във фоайето на концертния комплекс “България” и ще гостува на Софийска филхармония до 31 март. Откриването на изложбата е част от програмата на Европейския музикален фестивал и е включена в календара на културните събития на Столична община. Изложбата ще бъде увертюра към юбилейния концерт на Софийска филхармония, посветен на 120-годишнината на Владигеров, чиято програма е изцяло от творби на Панчо Владигеров. Изложбата ще гостува и в Регионалния етнографски музей в Пловдив през месец април като част от програмата за “Пловдив – европейска столица на културата 2019”. През месец май ще бъдем в Шумен, а до края на календарната година се надявам да гостуваме и в Бургас, във Варна и в други български градове. Музеят е партньор по редица други проекти, като особено интересен е проектът на издателство Елм за създаване на компактдиск с част от транскриптите за две пиана от Панчо Владигеров, записани от неговия внук Панчо Владигеров-младши и проф. Димо Димов. Благодарение на този проект публиката ще може да се докосне освен до аудиозаписите – и до мултимедия, която ще визуализира чрез документи и архивни материали на музея един съпътстващ разказ за композитора, за историята на тези транскрипции, за произведенията и други любопитни факти, които допълват впечатлението от музикалните записи.

Водещ: В къщата музей „Панчо Владигеров“ в София може да бъде разгледана една огромна част от живота му – запазени кореспонденции с всички тези хора, които споменахте по-рано; голяма колекция от снимки, запаметени, запечатани на хартия моменти от неговия живот. Какво лично за Вас е най-ценно в тази разходка из къщата музей и кое място пък е най-любимо за посетителите ѝ?

Надя Сотирова: Толкова много години работя в този архив и откривам все повече любопитни неща. За посетителите особено интересен е оригиналният ръкопис на „Рапсодия Вардар“ – своеобразен акцент в нашата документална експозиция. Много любопитни са програмите и афишите от края на 20-те и 30-те години на миналия век, многото благотворителни концерти, които двамата близнаци – Панчо и Любен Владигерови – са изнасяли в България. Особено съкровено лично за мен място е кабинетът на Владигеров, в който е възстановена автентичната атмосфера благодарение на огромна колекция от над 230 фотографии, подарявани на Владигеров и старателно събирани и подредени именно от него по този начин. По стари снимки успяхме да възстановим таблото – както се реди пъзел. На рояла на композитора стои снимката на големия диригент Херберт фон Караян и още много други снимки с автографи, от които разбираме за много интересни срещи и контакти на Владигеров, както и за високата оценка, която той получава от тези популярни в света на изкуството личности. Ние се стараем да организираме много съпътстващи събития и специално искам да поканя вашите слушатели – на 24 март в музея ще се състои юбилейният концерт, с който се включваме в програмата за честванията. В него участие ще вземат цигуларите виртуози Йосиф Радионов и Ангел Станков, в съпровод на Зорница Радионова. Особено интересен за публиката ще бъде фактът, че освен че са много ревностни и изключително добри изпълнители на музиката на Владигеров, те са имали изключителния шанс и да контактуват с него и могат да разкажат както за емоцията от тези срещи, така и за това как е посрещана музиката на Панчо Владигеров по европейските музикални сцени, където те са я представяли.

Водещ: Успяваме ли всъщност да съхраним паметта за големите личности, прославили България в световен мащаб, какъвто е бил и самият Панчо Владигеров? Отдаваме ли им нужното уважение и почит?

Надя Сотирова: За моя радост има сериозно раздвижване в тази посока след дълги десетилетия на преход, когато с години като че ли всичко беше замряло и сякаш големите имена бяха позабравени и поизоставени. Тази година се обединиха усилията на много културни институти, редица авторитетни наши музиканти и културни дейци се включиха в инициативата за подготовка на националната програма по случай 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. Интересно беше за мен, че се присъединиха и обществени организации и образователни институции. Дори на самия 13 март Столична община чрез Центъра за градска мобилност пусна по електронните табла известието, че на този ден се отбелязва 120-годишнината от рождението на Владигеров, което за мен, признавам си, беше голяма изненада. С общи усилия се надявам имената на българските класици да се споменават все по-често и да имаме повече поводи за гордост с това, което са постигнали и са ни завещали.

Анна АНГЕЛОВА