Наталия Николова, РБ“Михалаки Георгиев“-Видин: Видинчанинът Кирил Минков носи първите морски победи на България

Снимка: РБ "Михалаки Георгиев" - Видин

Наталия Николова от отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“ на Радио „Фокус“

 

Радио „Фокус“: Каква е биографията на капитан-лейтенант Кирил Минков?

Капитан-лейтенант Кирил Минков е роден на 29 април 1888 г. във Видин. Баща му Кънчо става политически емигрант след Кримската война, защото е осъден задочно на смърт от турските власти. Успява да избяга в Сърбия, където постъпва в Първата българска легия на Георги С. Раковски. След разтурването на легията заминава за Черна гора, където с още 300 български доброволци взема участие в борбата срещу османските поробители. Участва и в четите на Джузепе Гарибалди.

Оженва се за черногорката Елисавета, която  му ражда петима синове, от които трима живеят дълго: Никола (роден 1870 г. в Черна гора), Атанас (1885 г. във Видин) и Кирил (1888 г. във Видин). Кънчо Минков участва в Руско-турската Освободителна война и се завръща в България, като се установява със семейството и трите си деца във Видин. Най-големият брат – Никола, се посвещава на военната кариера, участва в Балканската и Първата световна война, достига до звание полковник – командир на артилерийски полк. Другият брат – Атанас, става известен адвокат във Видин, съратник на Найчо Цанов и лидер на Радикал демократическата партия.Най-малкият – Кирил, решава да поеме по пътя на Никола, но избира да бъде морски офицер.

Радио „Фокус“: Какво образование получава Кирил Минков?

Кирил Минков учи до III клас (днес VII) във Видин, след което като син на поборник е приет във Военното училище в София. През 1905-1909 г. се обучава в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург. През 1911-1912  г. завършва следдипломен курс в Минния офицерски клас в град Кронщад, Русия.

Радио „Фокус“: Какво е участието на Кирил Минков в атаката на миноносеца „Дръзки“  срещу турския крайцер „Хамидие“?

Първата голяма изява на Кирил Минков в нашия военен флот е участието му като помощник-командир на миноносеца „Дръзки” в историческатаатака срещу турския крайцер „Хамидие” на 8 ноември 1912 г. Под командването на мичман I ранг Георги Купов „Дръзки” поразява „Хамидие” и записва първата ни морска победа, като безспорен принос за това има и мичман I ранг КирилМинков, изстрелял лично торпедото. За това свое дело той е удостоен с орден „За храброст”. Победоносната атака е описана от самия Минков в авторитетното руско списание „Морской сборник” (1913 г.) и в българското издание „Военни известия” (1914 г.).

Радио „Фокус“: Къде служи Кирил Минков по време на Първата световна война?

По време на Първата световна война лейтенант Кирил Минков е командир на Минната рота на Черноморския флот.На 15 октомври 1915 г. с мобилизирания портови буксир „Варна” той поставя минно заграждение пред Варна. Два дни по-късно ръководи поставянето на минно заграждение от 10 мини в Бургаския залив. На 2 януари 1916 г. той, заедно със своите подчинение, получава пристигналите от Германия морски мини, складира ги и започва подготовката им за поставяне. Едновременно с това участва и в преустройството на кораба „Борис” на Българското параходно дружество като минен заградител. На 13 януари 1916 г.  под ръководството на лейтенант Минков на „Борис” са натоварени първите 124 мини и при  съдействието на два водосамолета и на миноносците „Шумни”, „Строги” и „Смели” са поставени в осем минни банки южно от Варна.На 25 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” се натъква на това минно заграждение, взривява се, пречупва се на две и потъва. Това е втората българска морска победа на лейтенант Кирил Минков. На 15 март 1916 г. лейтенант Минков организира първото българско морско противоминно формирования – парният катер „Калиакра”, портовият влекач „Бургас” и няколко гребни лодки. Действията на море показват, че с тези сили и средства борбата с минната опасност не може да бъде ефективна.

Именно това кара щабът на флота да поиска наличните миночистачни катери, които пристигат през октомври и ноември 1916 г. Уви, много късно! Лейтенант Минков и седем негови подчинени вече са загинали в борбата с неприятелските мини… До деня на гибелта им – 26 септември 1916 г., всички минни заграждения пред нашите черноморски брегове са дело на смелия командир на Минната рота.

Радио „Фокус“: Как загива лейтенант Кирил Минков?

На 11 септември 1916 г. на руско минно заграждение, поставено в Батовския залив, се натъкват българските миноносци „Строги” и „Шумни”. Повредата на „Строги” е малка и той продължава да плава, но „Шумни” потъва с пречупен корпус. Това руско минно заграждение, което създава сериозни проблеми при ползването на северния проход на българските минни заграждения на Варненския залив, тревожи началника на флота полковник Константин Кирков и той се обръща за съдействие към германските съюзници, които отказват да участват преди да пристигнат специализираните им миночистачни катери. По време на  траленето под едната от моторните лодки избухва мина. Загиват геройски лейтенант Кирил Минков и още седем военни моряци в самоотвержена неравна борба с минната опасност с голи ръце… Тялото на загиналия морски офицер не е открито и морето става неговият гроб. А на брега във Варна остава почернена неговата годеница, която остава вярна на своята любов до края на живота си…

Оценка на подвига и саможертвата на лейтенант Минков, произведен посмъртно в по-горно звание капитан-лейтенант, е поставена още по време на Първата световна война – в българските ВМС да има кораб, който да носи неговото име. При покупката на четири малки преследвача на подводници от Франция през 1921 г. първият от тях е именуван „Капитан-лейтенант Минков”.

Анна ЛОЗАНОВА