Наталия Николова, Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин: Като един от най-старите градове в България и Европа Видин е бил съпричастен към културното израстване на държавата ни през всички епохи от нейното развитие

Наталия Николова, библиотекар в отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Добър ден, г-жо Николова. Кога започва развитието на Видинската книжовна школа

Наталия Николова: Разцвет на книжовния живот в България настъпва през 14 век и е съсредоточен в два центъра – Търновград и Бдин. Бдинската книжовна школа се развива като книжовен център от втората половина на 14 век с обособяването и укрепването на Видинското царство при цар Иван Срацимир. Бдинските книжовници доразвиват традициите на Евтимий Търновски. Въпреки че заимстват произведения от Търновската книжовна школа, те се изявяват и като самотни таланти. В книжовното средище са съставени Видинското четвероевангелие от 1348 година, което дава данни за наличието на книжовен живот в нашия край преди втората половина на 14 век, и Бдински сборник от 1360 година, поръчан от видинската царица Анна – съпруга на Иван Срацимир, съдържащ 13 жития и похвали на жени светици. Това са книжовни паметници с голяма художествена стойност. Регионалната библиотека притежава техни фототипни издания. Оригиналите се пазят в град Лондон, Великобритания, и в град Бент, Белгия. През този период се преписват също така богослужебни и други книги.

Фокус: А кои са представителите на Видинската книжовна школа и какво трябва да помним за тяхната дейност от онова време?

Наталия Николова: Най-видният представител на Бдинското книжовно средище е Йоасаф Бдински – духовник. Предполага се, че е ученик или духовен последовател на Евтимий Търновски, който по молба на видинския цар Иван Срацимир е ръкоположен в Константинопол за митрополит през 1392 година. Той написва „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“, което дава ценни исторически сведения за положението на българския народ в края на 14 век – падането на Търново и първите години на Турското владичество, както и за огромното влияние и авторитет на православието върху българския народ. Йоасаф Бдински е забележителен писател от епохата на Българското средновековие. В творчеството си той доразвива най-ценните страни от литературното дело на Евтимий Търновски. Затова книжовната му дейност представлява важен момент в развитието на книжовността през 14 век. Като един от най-старите градове в България и Европа Видин е бил съпричастен и към културното израстване на държавата ни през всичките епохи от нейното развитие. В далечното минало е станал административен търговски, военен и културен център. Видин става едно от средищата, в които се заражда новобългарската книжнина, която ще даде мощен тласък на просвещението през Възраждането и по-късно на следосвобожденското ни книжовно дело. За развитието на книжовността през Възраждането и след Освобождението черпим сведения от видинската книга на д-р Бърни Бончев от 1946 година. Според него е общоприето, че отец Паисий със своята „История“ поставя началото на българското пробуждане и се счита за родоначалник на нашата книжнина. Предпоставките за Българското възраждане Бончев вижда в просвещението на народа, в икономическото му възраждане и политическо влияние. До края на 17 век малко са били българите във Видин, които са знаели да пишат и четат и които са се занимавали с книжовна дейност. Например по същото време Йосиф Брадати пише така, че да могат и простите хора да разбират псалтирските тълкувания и каноническите четения. Така се създава цяла книжнина, написана на народни диалекти – т.нар. дамаскини. Още преди да завърши своята „История“ Паисий се е срещал с учения българин, както се изразява самият Бончев „видинец по произход“ Йован Раич – историк и богослов, професор в школата в Карловци, написал своята „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“, за да се консултира с него. Тази книга е написана на черковнославянски език. Издадена е през 1823 година в Будапеща и е най-старата книга, която притежава Регионалната библиотека във Видин. Не по-малко е било и влиянието на Доситей Обрадович върху Софроний Врачански, който е единствен съвременник на Паисий, познавал автобиографията на Обрадович и неговия превод на Езоповите басни – за написването на житието и видинските сборници. Софроний разбирал, че за умствения и нравствен напредък на народа са необходими не само проповеди, поучения и молитви, а и много различна книжнина. Така написва два обемисти сборника през времето на неговото тригодишно пребиваване във Видин – 1800-1802 година. Първият му сборник е “Поучения и словосказания на празников Господних“, съставен от негови проповеди, които е произнасял по села и градове. Вторият сборник е смесен с религиозно и с нравствено съдържание. Благодарение на своето географско гранично разположение в целия Видински край е имало учители от сръбски, хърватски и словенски произход, които допринесли много за по-бързото проясняване на националното чувство в България. Така например най-талантливият сръбски поет Сима Милутинович е бил учител във Видин през 1816 – 1817 година, а през 1826 година е напечатал първата българска приказка. Много учители българи получили образованието си в сръбските училища, в манастири или в Белградската велика школа. Такъв е Недялко Симич – българин от Зайчар, който е първият директор на Видинската гимназия – 1882 – 1883 година. Просвещението намира израз в националното самосъзнание и политическото положение във видинския край. Развиват се търговията и занаятите, гражданското еснафство се явява носител на Националното възраждане. През този период избухват масови въстания в Северозападна България. Така се стига до създаването на единна гражданска класа – силна, заможна и самостоятелна. Търговците и занаятчиите наред с учителите, книжовниците, духовниците и свещениците са най-ревностните крепители на българската книжовност през Възраждането. Те са и най-щедрите дарители за училища, църкви и манастири, по-късно за различни дружества и читалища. Започва да се развива периодичния печат и книгопечатането във Видин. През 1874 година излиза първият видински вестник „Ступан“, който е и първото българско издание на селскостопанска тематика, печатан в град Видин от 1874 до юни 1875 година. След това в Русе и Букурещ в печатницата на Любен Каравелов до 1876 година, когато спира да излиза поради настъпилите революционни събития. Издател и редактор е Димитър Хранов, а един от сътрудниците на вестника е Михалаки Георгиев. Вестникът е притежание на Регионалната библиотека. Д-р Бърни Бончев посочва, че непосредствено след Освобождението във Видин има около 13 000 жители. Процентът на грамотните бил твърде малък. Грамотни били търговците и еснафите.

Фокус: Кога започва съвременната история на Видин и кои са първите печатни издания в региона след Освобождението?

Наталия Николова: След Освобождението била открита първата книгопечатница във Видин от Коста Адамович – 1880 – 1887 година. Неговата печатница представлявала проста преса, в която можели да се печатат до 1000 екземпляра дневно. Нуждата от модерна печатница наложила набавянето на такава от Виена през 1883 година от няколко видни граждани начело с  Димитър Нишев, Найчо Цанов, Жельо Димитров и Александър Филипов. На тази печатница е печатан първият видински политически вестник „Свобода“. В същата печатница била отпечатана през 1884 година и първата издадена след освобождението във Видин книга „Историята на французский селянин. Част 1“ от Шовел. Преведена от Нишев, Митев и Ницев – тогава първи граждани на Видин. В същата печатница са отпечатали и книга, преведена от немски от Т. П. М., дадени са само инициалите на преводача. И другата книга също 1884 година е „Николай Василиевич Рукавишников – биографически очерк“ от Туличева. Превод от руски – Димитров. Тези трите книги също са притежание на Регионалната библиотека. От 1894 до 1901 година във Видин се печата в-к „Народен лист“. Библиотеката притежава броеве от 1898 до 1902 година. От 1895 до 1902 година излиза сп. „Медицинска беседа“. От 1902 година се издава списание „Здраве“. През 1939 година във Видин има 6 печатници. Много именити видински граждани, които са работили за Видин, свързали живота си с него и записали името си в неговата история, общественост и книжнина, не са родом от Видин. Но под влиянието на видинските условия, на книжовното поле се проявяват като видинци. Едни от тях са били състоятелни, други, макар и бедни, са се наложили със своя характер, чистота на нравите и особена настойчивост, но всички те са приемали присърце своето служебно и обществено положение и са работили за доброто на града и хората. Някои от тях са завещали своите книжовни трудове. Едни са писали статии или кореспонденции, други са редактирали или издавали вестници или списания, трети са писали книги, стихове, песни или са рисували картини. Между тях Филип Симидов, Коцев, Попов – окръжен управител, Димитър Благоев, Димитър Драмов – редактор на в-к, Димитър Балев, Найчо Цанов, Алекси Филипов, Тодор Хаджитошев – журналист, Христо Хайдутов, Никифор Недев, Димитър Сокачев, Илия Цанов, Александър Кръстев, Никола Петров и други. Тук трябва да споменем и нашия съгражданин Михалаки Георгиев – виден книжовник и общественик, учител, сътрудник на списанията „Читалище“, „Право“, „Ступан“ и други. Проследявайки развитието на книжовността във Видин и изхождайки от мисълта, че всяко печатно произведение има за цел да прокара известна мисъл, д-р Бърни Бончев изследва и духовните, и материални особености на видинските граждани, техния манталитет и тип физика, оригинална видинска психика, език и идеология и в заключение казва: „Изтъкнати и облъхнати от всичко онова, което представлява духовната и материална същина на Видин, всеки видински гражданин е плът и кръв, духовна еманация на Видин.“

Марияна ВАЛЕНТИНОВА