Наташа Павлова, Съюз на българските учители – Кюстендил: Учителстването не е просто професия, да бъдеш учител най – напред е призвание

Дългогодишният преподавател по български език и литература, председател на Съюза на българските учители в Кюстендил Наташа Павлова, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Госпожо Павлова, какъв заряд носи датата 24 май за вас?

Наташа Павлова: За мен 24 май е най – големият празник на българския дух, защото тук са поставени основите на славянската писменост, на българската писменост, започва развитието на културата и така държавата достига до златен век и днес за нас това е един от най – големите празници, най – вълнуващият за учители, ученици и техните родители. Заради завършването на първи клас, заради завършването на зрелостниците, заради празничните шествия, заради окичените портрети на двамата братя с цветя , тази атмосфера говори за силата на българския дух.

Фокус: Как се развива преподаването, самата система, какъв е вашият поглед?

Наташа Павлова: Нещата много са се променили от учениците на Кирил и Методий, като преминем през нашите възрожденци и стигнем до съвременните колеги. Убедена съм, че независимо от всички превратности на времето и съвременните колеги носят в себе си част от заряда, който са носели кирилометодиевите ученици и учителите от възраждането, защото учителят е една много по – различна порода. Учителстването не е просто професия, да бъдеш учител най – напред е призвание. Заради това казвам, че колегите, носейки факела на просвещението, носят в себе си част от тази искрица, които запалват най – напред в България учениците на Кирил и Методий, след това е поета и от българските учители през всички тези години, особено когато страната ни преживява изключително много трудни мигове на робство. Не мисля, че трябва да бъдат винени за няккави неща съвременните учители, много е трудно да бъдеш учител. Много се промениха нещата и е съсвсем естествено, защото ние вече не живеем в четиринайсти или деветнайсти век, а живеем в двадесет и първи век. Самите ученици не са същите, но аз си мисля, че всеки учител носи у себе си искрицата да дари някого, да му отвори очите, да му покаже как се пише, как се чете, къде да намери информация и така нататък. Независимо дали търсим информацията в старобългарските книги, преведени на български език произведения или в огромния океан на информация на „Гугъл”.

Фокус:  Това означава, че съвременният учител е поставен пред много по – големи предизвикателства, за да изпълнява своята мисия?

Наташа Павлова: Разбира се, предизвикателствата са много повече, ако за един учител от преди няколко века е било достатъчно да има няккави знания и да ги предава на няколко поредни класа, то съвременният учител не може да си позволи да бъде на такова ниво. Съвременният учител непрекъснато се учи, той се учи дори от своите ученици. Аз не съм съгласна с мнението, че в сферата на електронните технологии учителите изоставали, но често пъти и ние учителите има какво да научим от нашите ученици. Така че предизвикателствата пред учителя днес са много повече, много по – сериозни. И ние знаем, че кариерното израстване беше грижата на нашия синдикат и непрекъснато повишаване квалификацията на  колегите. Това е една грижа, която ще бъде все по – усещаща се, защото учителите все повече и повече трябва да повишават своята квалификация.

Фокус: Има ли интерес към учителската професия?

Наташа Павлова: Аз все мисля, че малко е позасилен интересът напоследък. Аз не мисля, че материалният стимул е основният стимул, който трябва да води колегите в тази професия. В училище предимно преподавателите са между 50 и 60 години по статистически данни. Някога, когато ние завършвахме педагогическите специалности, въобще не сме си мислили какво ще бъде нашето заплащане. Нашето заплащане също не  е било кой знае какво, но тогава някак си обществото уважаваше повече учителя. Не както през Възраждането да свали шапка когато мине покрай учител, но уважението беше по – голямо. Днес младите хора не чувстват точно това уважение, точно това оценяване на професията и аз се радвам, че напоследък едновременно с материалните стимули, с повишаване на работните заплати и то с предимство на младите хора, които сега тепърва влизат в системата на образованието, се засилва вече и този стремеж на учителя все повече и повече да заеме своето достойно място сред профсиите. Защото професията на учителя е сред основните професии. Ако го няма учителя, няма кой да създаде останалите професии.

Фокус: Какво е вашето пожелание към всички колеги?

Наташа Павлова: Най – напред желая на колегите да бъдат живи и здрави, да имат много, много голямо търпение и в навечерието на празнаика никога в тях да не угасва искрицата на самоусъвършенстване и желанието да дадеш на другите всичко, което знаеш и можеш като учител.

Венцеслав ИЛЧЕВ