Неизвестна досега дървена сграда с кръгъл план разкрива екипът на д-р Андрей Аладжов в Плиска

Гл.ас.д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей – БАН. пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Д-р Аладжов, отколко време сте вече на територията на резервата Плиска и какво проучвате тази година?

Д-р Андрей Аладжов: Работим вече десети ден, проучванията са на  същия терен, както и през миналата година, в района на Кръглата каменна площадка. Имаме вече и голяма изненада- вдигайки камъните на настилката в северната периферия се оказа, че под тях има следи от основи на дървена кръгла постройка. Най- вероятно тя е съществувала преди каменната настилка, но следва нейната дървена ограда, т.е. основите, представляващи кръгли и четвъртити ями за дървени колони, следват абсолютно диаметъра на каменната площадка. Това е неизвестна досега, нова дървена сграда, която е с кръгъл план. В Плиска има открити две сгради с кръгъл план и те се интерпретират като най- ранните дворци от времето на дървеното строителство тук. Надяваме се и нашата сграда да е от това време. Все още сме в началото на проучванията, дори още не сме изчерпили ямите, за да видим какво има в тях като материал. Продължаваме проучванията и по трасето на новия таен ходник с посока изток- запад, който се намира на север от каменната площадка. Там изкопът е много дълбок, тайният ходник е на 4 метра под повърхността и все още не сме достигнали неговото дъно. Продължаваме да доработваме и една зона, която през 2015 година нарекохме производствена зона. Тя е от втората половина на 10 век, когато Плиска вече не е столица. Там е наситено със съоръжения за производство на метал, на керамика- тухлени пещи най- вероятно за топене на метал, както и пещи за керамика. Това са  трите зони, върху които сме се съсредоточили тази година.

Фокус: Защо новата дървена кръгла сграда, на която се попаднали е важен резултат и може ли да се приеме, че мястото се обособява като нов център в Плиска?

Д-р Андрей Аладжов: Да, защото този дворец всъщност най- вероятно е свързан с тайния ходник, който излиза по средата на каменната площадка. Когато е направена площадката, ходникът е засипан, отгоре са наредени камъни и вероятно той не е бил в употреба,, когато е имало каменна настилка. Но ето, че ходникът се връзва с тази нова дървена сграда. Знаем, че ходниците винаги свързват дворците с нещо друго. В случая този, да го наречем дървен дворец, е бил свързан чрез тайния ходник с езическото капище, езическият храм в цитаделата на Плиска. Оформя се един комплекс- дворец, подземен ходник и в последствие каменната арена с дървената ограда. Наслагват се различни структури, различни постройки, но за нас е важно, че имаме нова постройка от най- ранния столичен период на Плиска, защото по- голямата част от проучванията тук разкриват сгради от следстоличния период. Просто по- късните периоди унищожават по-ранните и е рядкост да откриеш и да проучиш сграда от най- ранния столичен период на Плиска

Фокус:Как ще продължите разкопките само в открития сегмент или ще проследите целия контур?

Д-р Андрей Аладжов: Засега ние сме открили едната половина, т.е. единия сегмент от окръжността, но ако е със същата  реципрочност и от юг, т.е.  ако се интерполира, ще се окаже, че  постройката е около декар, с диаметър 35 метра. Това е доста голяма сграда. Засега продължаваме по контура, за да разкрием целия пласт с основите. След това ще проучим и тези основи, т.е. ямите, в които можем да открием находки, които да ни помогнат да датираме сградата. На по следващ етап ще я  възстановим графично, с геодезични измервания и отново ще върнем камъните, защото те са по- ценни като експозиционна стойност. Дървената сграда ще остане само като една графика, като постер.

Фокус: Имате ли вече лични очаквания за тази сграда?

Д-р Андрей Аладжов: Съвсем близо до тези основи на дървената сграда,  проучвахме също основите на трибуната на каменната площадка.  Те са на 1 метър от най- голямата яма на трибуните, където през 2012 година открихме златните стъклени пулове с човешките фигури. Надяваме се на подобна находка и в основите на тази сграда.  Но сме едва в началото, все още не сме започнали да изчерпваме стуктурите в дълбочина.

Фокус: А задачата по отношение на тайния ходник?

Д-р Андрей Аладжов: Опитваме се да намерим неговият източен изход. На запад знаем къде свършва. През пролетта проведохме  геофизични проучвания с „Лудвиг Болцман институт“, Виена и успяхме да установим къде свършва на запад ходникът- това е на около 300 метра западно от площадката, където според геофизиката са засечени очертания също на голяма сграда. Но все още резултатите от геофизиката не са обработени. Знаем, че трасето на ходника се задига на изток и се опитваме да изчислим къде точно свършва. Това е задачата ни за този ходник- да намерим и източния му изход.

Фокус: Ракажете малко повече за геофизичното изследване?

Д-р Андрей Аладжов: Тази пролет работихме съвместно с австрийския геофизичен институт „Лудвиг Болцман“. Използвахме два метода на сканиране- георадар и гео магнитометър. Те са мобилни, не се носят от човек, а се използва или проходима кола или АТВ. В случая използвахме АТВ. Тази пролет успяхме да покрием цялата площ на Вътрешния град на Плиска, където е възможно разбира се да се мине с машина. Резултатите са много добри. Оказа, че в Плиска просто няма празно пространство, наситена е изключително много със сгради- и дървени, и каменни. Имаме предположение, че две от сградите са езически храмове, защото като размери и ориентация повтарят тези на известните ни вече от Плиска, Преслав и Мадара. Все още обаче  резултатите от геофизиката  се филтрират. Изчистват се т.нар. на професионален език „шумове на горните пластове“,  където корените на растителността са проникнали или е имало някаква човешка дейност, като оран например, за да се изчисти картината на най- дълбоките пластове. Имаме уговорка около 20 август във Виена да приема официално резултатите от геофизичното проучване и тогава вече ще имаме пълна картина на Вътрешния град. Но просто няма празно пространство в Плиска и това е бъдещето за проучването и, защото тя е толкова огромна и няма как само с разкопки да се проучва.

Фокус: Винаги сме говорили, че Плиска е уникална, но има ли все пак в Европа или в света подобен открит и проучван археологически обект?

Д-р Андрей Аладжов: Има, но като размери наистина няма сходни обекти. Представете си 23 кв.км. Много пъти съм казвал, че за сравнение Константинопол е 7 кв.км., за съжаление той не може да се проучва, тъй като съвременният Истанбул е жив град. Но, да кажем столицата на Великоморавия Микулчице- тя е около 2 кв.км. проучени са около 50% от площта, но отново размерите са непоставими с Плиска. Надявам се с помощта на тези модерни методи, които позволяват да сканираме под повърхността, да разберем градоустройствената схема на Плиска и да набележим потенциални обекти за проучвания. Освен геофизиката, който е 5-годишен проект, отново с австрийския институт кандидатстваме за проект с облитане със самолет, който има лидар- електронен сканиращ лазер. Това също би ни помогнало да надникнем в дълбините на Плиска, не само с върха на лопатата. Имаме надежда, че ще спечелим проекта, тъй като Плиска е много перспективна като терен за прилагане на модерни методи на изследване. Равнинен релеф, без съвременни градове наоколо, такава огромна площ може да се изследва по всякакви начини, и всъщност самите изследователи са изкушени да прилагат и развива новите си методи и технологии и. Освен за нас като обект на историческо проучване, и за специалистите от Австрия Плиска е предизвикателство в технологично отношение .

Фокус: Колко време ще продължат разкопките?

Д-р Андрей Аладжов: Най- вероятно до 12-13 август, а може и повече зависи от времето. Финансирането е осигурено целево от Министерството на културата и е в размер на 20 000 лв. Работим с 12 работника, 3 археолози в екип и стажант от Свободния университет в Будапеща, който специализира именно ранно Средновековие.

Фокус: Имате ли затруднения дотук заради дъждовете?

Д-р Андрей Аладжов: За наша радост ние работим под новото покритие на арената и дъждът не ни притеснява. Дълбоките  изкопи за тайните ходници, които са навън се пълнят с вода, изчакваме 2-3 дни да изсъхнат, но през това време работим  под покритието, така че  сме привилигировани археолози.

Ивелина ИВАНОВА