Нели Куцкова: Крайно наложителна е идеята на президента да организира дискусия за ролята на прокуратурата и най-вече за всевластието на главния прокурор

снимка: pixabay.com

Нели Куцкова, съдия от Софийския апелативен съд, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Държавният глава подписа указ за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор. С този избор започва или завършва реформата в съдебната система? Въпросът ни е добър за начало на разговора с Нели Куцкова – съдия от Софийския апелативен съд.

Нели Куцкова: Много се надявам да не завършва, защото има още много да се прави по реформата в съдебната система, и по-специално в частта „Прокуратура“, тъй като по силата на нашата Конституция прокуратурата е част от съдебната система.

Водещ: Съдия Куцкова, заради липсата на отчетност на главния прокурор президентът обяви, че започва широк обществен дебат за промени в Конституцията, а новият главен прокурор се ангажира да развенчае мита за всевластния и безотчетен главен прокурор. Двете тези наподобяват шегата с до половин пълната и до половин празната чаша. Ако в средата е статуквото, може ли да се очакват промени? Какви и в каква посока?

Нели Куцкова: Аз мисля, че е задължително да има промени, и не само аз го мисля, и много по-умни хора от мен са го казвали. А друг е въпросът, че тези промени стават много трудно. Може би първо трябва да кажа, тъй като много се спори по този въпрос, искам да си кажа мнението относно това трябваше ли да подпише президентът указа или не, с предварителната уговорка, че никак не одобрявам г-н Гешев за главен прокурор и че не съм гласувала за президента Румен Радев, аз считам, че това беше единственото възможно законно, конституционносъобразно поведение на президента да подпише този указ и не може да се изисква от него той първо да сезира Конституционния съд, а после евентуално да преценява дали да подпише указа. С тази предварителна уговорка вече минавам с отговора на въпроса ви – мисля, че идеята на президента да организира дискусия по въпроса за ролята, мястото на прокуратурата и най-вече за всевластието – той не го каза така, той го каза за отчетността на главния прокурор – е крайно наложителна. Много отдавна тази дискусия се води, но в тесни професионални среди, от време навреме вие журналистите изнасяте някои тези и посоки, просто си каните събеседници, но досега никой не е организирал много сериозна общонационална дискусия. Защото има много хора, включително и университетски преподаватели, които имат какво да кажат по въпроса и вече са го казвали. Убедена съм, че се налагат промени в законодателството, специално и в Закона за съдебната власт по отношение на прокуратурата. Дори ще си позволя да цитирам по памет проф. Пенчо Пенев, който още преди години изложи доводи, че без да се налага Велико народно събрание, могат да се извършат такива промени, включително и като се съобрази едно старо Решение № 3/2003 – няма да отегчавам слушателите ви за това. Но в това решение по искане на тогавашния главен прокурор Филчев беше казано, че промяната в статута на прокуратурата трябва да се извършва от Велико народно събрание, защото това се отнасяло до формата на управление на държавата. Тоест, идеята на президента е изключително добра, не бих казала навременна, даже е закъсняла, но досега никой не се е заел с това, така че по-добре късно, отколкото никога. Не съм съгласна с г-н Гешев, че всевластието и безконтролността на главния прокурор е мит – в никакъв случай не е мит, то си е действащо законодателство. И вече оттук нататък зависи от личността на главния прокурор дали ще злоупотребява със своята огромна власт или няма да злоупотребява. Само че законите не се пишат с оглед конкретните личности, а те трябва да създават такава рамка, в която всеки, който има власт, да знае, че върху него се упражнява контрол и че трябва да носи отговорност за действията си.

Водещ: Е, точно тук е въпросът, какво трябва да се направи, за да не се допуска злоупотреба от главния прокурор?

Нели Куцкова: Има възможности това да се уреди законодателно. Аз за себе си имам готова рецепта – сега не мога да кажа по радиото, защото това може да стане след много сериозно обмисляне от хора компетентни, а не хванати оттук и оттам, включително популисти. Има достатъчно умни хора в тази държава както сред практикуващите юристи, така и сред академичните среди. И ако се стигне до конструктивен, неполитизиран разговор, биха могли да се предвидят промени както в Конституцията, така и съответно оттам нататък в Закона за съдебната власт. Няма невъзможни неща. Който твърди, че това е невъзможно, не следва да му се вярва.

Водещ: Статусът на прокуратурата ли е най-належащ за преосмисляне?

Нели Куцкова: Това е едно от нещата, които имат да се вършат. Защото в системата на съдилищата с всичките им недостатъци все пак правилата са много по-различни. При нас няма тази субординация и тази йерархия, която я има в прокуратурата. Така например на мен г-н Лозан Панов не може да ми нареди как да реша едно дело. За разлика от това обаче, г-н Цацаров, съответно от януари и г-н Гешев винаги може да разпореди на всеки прокурор срещу кого да образува наказателно производство или не. Казвам го много опростено без претенции за прецизност от гледна точка на наказателен процес, но на практика това е така. И много е важно хората да го разберат. И когато един такъв човек има власт над цяла армия от прокурори, можем само да разчитаме на неговата добросъвестност, но нямаме законовото ограничение за упражняването на тази власт. Така че това е едно от нещата, което трябва да се промени много спешно. Да не говорим, че има едно дело, по което България е осъдена в Европейския съд по правата на човека – делото Колеви срещу България във връзка с убийството на прокурора Николай Колев. Тогава на нас са ни дадени препоръки да си направим законодателството в съответствие на изискванията, всеки да бъде отчетен и да няма никой безконтролен, и то специално в случая за главния прокурор. Правят се някакви мимикрии от страна на законодателя, като приравняват председателите на върховните съдилища с главния прокурор, което е абсолютно нелепо сравнение, и както вече ви дадох този простичък пример, статутът им е различен. Така че това е една от належащите неща, което би следвало да бъде променено. Но, разбира се, има много други неща, които могат да се променят в съдебната система, но те надали ще са толкова интересни на хората. Защото на хората им е важно да имат усещане за справедливост и съдилищата да работят относително бързо. Хората не са длъжни да правят разлика, каква е длъжността и какви са функциите на прокурора, какви са на съдията, какви са и на адвоката.

Водещ: Съдия Куцкова, усещането за справедливост как може да се представи реално под законодателни инициативи и форми? Защото е твърде абстрактно понятие.

Нели Куцкова: Абсолютно сте права, защото то усещането за справедливост е силно субективно. А когато един човек спечели едно дело, той смята, че актът на съда е справедлив. Това го имаме всекидневно по нашите граждански дела, където няма прокурори и подсъдим, имаме две равнопоставени страни, граждани или фирми. Тогава всеки, който загуби делото, смята, че това не е справедливо, а всеки, който е спечели, дори да е доволен, че е справедливо, пък се ядосва, че не е станало веднага. Така че това е много сложно. Има едно понятие „процедурна справедливост“, което е пак твърде абстрактно, въпросът е процедурите да са такива, че хората да могат да разбират защо губят делата. Това е даже много по-важно, отколкото защо са ги спечелили.

Водещ: Има ли фиксация в прокуратурата и защо се налага подобно впечатление?

Нели Куцкова: Не знам дали е изцяло върху прокуратура. То по принцип, в последните години има фиксация върху съдебната система и хората, които не познаваха в детайли структурата на съдебната система, говорят основно за съда. В последните години за добро или за лошо вече стана ясно, все по-ясно какви са функциите на съда и какви на прокуратурата. Аз не бих казала, че има фиксация върху прокуратурата. Това е изключително важен  орган – не може да има държава без прокуратура, и аз познавам много колеги прокурори, изключително интелигентни, възпитани, които не се чувстват уютно, но те никога няма да си кажат на глас. Лошото е, че главният прокурор обикновено точно поради тази централизация създава образа на цялата прокуратура. Аз мисля, че добри идеи за начина на работа на прокуратурата могат да излязат от нейните среди, стига да се намерят достатъчно храбри прокурори, които да изразяват лично мнение, а не спуснато отгоре.

Водещ: Този дебат, за който говори президентът, според вас как трябва да изглежда,?

Нели Куцкова: Аз предполагам, че той има някаква идея как трябва да изглежда. Най-вероятно първо да се съберат хора по преценка на президента. Той каза, че ще кани университетски преподаватели, хора от съдебната система, професионалните сдружения. Поне това прочетох, не съм го слушала, защото съм на работа, но прочетох в интернет. Мисля, че това е добро начало. Обикновено такива дебати в началото са пълен хаос, докато се получи някаква що-годе концепция в каква посока трябва да се мисли. И оттам нататък вече да се мисли за промени.

Водещ: Ако ви покани на такъв разговор, какви ще бъдат първите ви изречения към него, първите препоръки?

Нели Куцкова: Първите изречения: „Благодаря за поканата“, а оттам нататък какви ще са препоръките, аз съм и професионално увредена – обикновено съдиите първо слушаме всички останали и тогава си казваме мнението. Аз лично бих искала да чуя на първо място, какво мислят прокурорите, а от друга страна тези, които критикуват прокуратурата. Много са ми важни мненията на преподавателите от университета, защото те гледат абстрактно на нещата. И когато това абстрактно виждане се съчетае с конкретната всекидневна практика на хората, които работят в системата, може да се стигне до някакво разумно сечение. Но не мога да му давам акъл на президента как да си формира дискусията. Отсега ви казвам, готова рецепта, която да я дам на президента, нямам, и смятам, че не е редно да имам, защото не може един човек да си въобразява, че знае всичко.

Цоня Събчева