Нено Димов: С резултати ще убедим ЕК, че парите е по-добре да се инвестират в решаването на проблема, отколкото да бъдат налагани като санкции на държавата

Снимка: Министерство на околната среда и водите

Нено Димов, министър на околната среда и водите, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ:  Европейската комисия призова България да предприеме мерки за подобряване на качеството на въздуха и й даде два месеца за отговор. Коментар на решението ще направи министърът на околната среда и водите Нено Димов.

Нено Димов: Решение, което беше очаквано. Всъщност знаете, че през април 2017 г., на 5 април беше постановено решение на Съда на ЕС , с който България беше осъдена, и се очакваше през септември миналата година да преминем във фазата, в която всъщност преминаваме в момента. Аз заедно с екипа на министерството успяхме да спечелим малко повече от година, през която сме значително по-подготвени за това, което предстои оттук нататък. Тъй като това е проблем, който е с изключително значение, изключително труден за разрешаване. Така че на практика решение на комисията от четвъртък е съвсем  очаквано, дори предполагах, че ще се вземе на предишния колеж, който беше преди един месец.

Водещ: А какво ще направи България, за да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 по нарушение на директивата за качеството на въздуха?

Нено Димов: Всъщност самата Комисия отбеляза, че в сектор транспорт има сериозен напредък, цитирайки, мога да кажа, че България все още не е постигнала всички необходими мерки за подобряване на ситуацията. Страната е приела мерките за движенията по пътищата, избрала е мерки, които са направени, но се констатира, че във сферата с битовото отопление, особено в изискванията към съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, се забавя. Всъщност в четвъртък в комисия по околната среда на първо четене беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух, третиращ именно тези въпрос. За мое удоволствие беше приет с относителен консенсус. Опозицията в лицето на БСП се въздържа, като изрично депутатите подчертаха, че това е с оглед промени между първо и второ четене, с които искат да прецизират текста, а не са фундаментално против това, което е залегнало като изискване. Може би да кажа с няколко думи. От една страна, се въвежда предпоставка за създаване на изисквания, на норми за съдържание на сяра и пепел в твърдите горива, съответно изисквания за наредба, която да определи влажността в дървесината, която се продава за огрев, насочването на отговорността, която е на местната власт. Съответно санкционен режим. Ясно е, че се изисква политически консенсус и много политическа воля, защото  мерките, които ще бъдат предприети, не са популярни. Но от друга страна, са абсолютно  задължителни. Защото от едната страна стоят здравето и животът на българските граждани, от другата страна стоят мерки, които макар и непопулярни, трябва да бъдат предприети, за да запазим именно здравето и живота на първо място и на второ, да отговорим на изискванията като страна – членка на ЕС.

Водещ: Какви мерки трябва да бъдат предприети?

Нено Димов: Споменах съдържанието на сяра и пепел в горивата, които стигат до  пазара, това ще бъде взето от Държавната агенция по метрология и технически надзор, а може би всъщност някои мерки, които вече са предприети. Вчера беше дебатът с данъците върху по-старите автомобили, въвеждането на екологичната компонента. Малко преди това в годината бяха променени и екотаксите, с които на новите коли бяха намалени, на старите бяха увеличени, за електромобилите са нула за определен период от време. Въведена е система, по която да се следи дали даден катализатор е откраднат. Тоест в пунктовете, които изкупуват, всеки катализатор да е придружен с декларация от собственика или че колата му е излязла от употреба, или че катализаторът е сменен. В противен случай ще се счита, че е откраднат. Водим разговори с Министерството на икономиката и чрез тях с бизнеса за по-ранното въвеждане на екодизайн за отоплителните уреди. В понеделник на 12-и е насрочено и заседание на Оперативна програма „Околната среда“, за да бъде отворен достъпът до ресурса за качеството на атмосферния въздух. Така че много неща вече са направени. Между другото преди няколко дни, от 5-и този месец на сайта на министерството е качена и Националната програма за качеството на атмосферния въздух, която беше разработена от Световна банка, за достъп до обществеността и за предложения, които трябва да бъдат направени до 5 декември, след което естествено ще мине през междуведомствено съгласуване и ще се внесе за одобрение на Министерски съвет. Всъщност това е огромен труд, който беше свършен през 12 месеца. Затова в началото казах, че днес България е много по-подготвена, отколкото преди една година. Считам като успех това, че успяхме да отложим за тази една година решението на колежа на комисарите.

Водещ: Министър Димов, вие говорите за политическия консенсус, но от ЕК са обезпокоени заради бавния темп на промените и от липсата на координиран подход между органите за опазване на околната среда и другите органи на национално и местно равнище. На какво се основават тези тревоги?

Нено Димов: Всъщност това беше един от основните дебати, които имахме в четвъртък с оглед на това, кой за какво е отговорен. Например, едно от нещата, които очевидно трябва да бъде прието от местната власт, е, че това е сериозен проблем, а в голяма степен местната власт все още не го припознава. Разбира се, има и изключения. Така че основният инструмент е в ръцете на местната власт, защото замърсяването на въздуха идва най-вече от битовото отопление и до известна степен от транспорта. А това са два фактора, които пряко се влияят от планирането в рамките на дадена община. Естествено, ЕК е притеснена и всъщност тя цитира необходимостта от такъв тип координация и на национално, и на местно ниво. Общо взето, на национално ниво нещата, които трябваше да бъдат постигнати с оглед автомобилния транспорт и закона, за който говорим в момента, вече са приети консенсусно. Но усилията да вкараме местната власт, включително и през санкционен режим за тези, които не припознават и продължат да не предприемат мерки, естествено, среща съпротивата от Сдружението на общините, нещо, което е напълно разбираемо. И аз именно затова казах, че трябва политическа воля за приемането на непопулярни, но абсолютно  задължителни мерки, за да може да се търси резултат. Между другото една от промените, които се предлагат в Закона за чистотата на атмосферния въздух, е оценката за това, как се развива дадена община, и тя се базира на конкретно постигнати резултати, а не наличието на програми, планове и прочее на хартия документи. Конкретен резултат означава през дадената година да има по-малко превишение на средноденонощното замърсяване с фини прахови частици спрямо средното за предходните три години. Това се прави с оглед избягване на метеорологичните особености, защото все пак и това влияе върху замърсяването на въздуха.

Водещ: И още нещо искам да ви попитам във връзка с писмото на ЕК. Там се казва, че България трябва да приведе своето законодателство за качеството на въздуха  в съответствие с европейските правила.

Нено Димов: Има няколко неща действително, които не бяха …

Водещ: А какви са те, какви са несъгласията?

Нено Димов: Тук не става дума за несъгласие, а най-вече терминологично има няколко неща, които така и така са в Закона за атмосферния въздух, който влиза. Там нямаме противоречия нито с опозицията, нито с управляващите, просто ще бъдат приети и те нямат пряко отношение към основната тема. А именно чистота на атмосферния въздух. Просто попадат в същия закон и е нормално да са цитирани. Но това е нещо, което ще стане с приемането на този закон в предстоящите седмици и месеци.

Водещ: Като ви слушам, министър Димов, вие сте свършили с вашия екип доста работа, но защо ЕК смята, че за година и половина България е постигнала малко за подобряване на качеството на въздуха и намаляването на фините прахови частици. Къде е разминаването?

Нено Димов: Това е заключение на комисията, но това, което бих могъл да кажа, е, че постигането на ефект е изключително бавно. Всъщност проектът, който направи Световна банка и го реализира в национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, е за периода 2019-2024-2015 г. Тоест обхваща период от 6 години. И това са краткосрочните мерки. Няма как чистотата на въздуха да бъде решена в рамките на един или два сезона. Факт е, обаче, че има забавяне, предполагам, че комисията констатира основно това забавяне в рамките на Закона за чистота на атмосферния въздух, който беше готов през февруари-март тази година, но премина изключително дълъг период на съгласуване в рамките на държавните институции. Най-вече с оглед гарантиране, че ще има контрол, който да гарантира изпълнението на мерките в този закон. Защото ако няма ефективен контрол, няма смисъл да приемаме закон, той няма да е действащ. А контролът, както знаете, е нещо доста трудно. И затова отделихме месеци, които, от една страна, действително забиваха, но пък от друга страна, мисля, че намерихме правилното решение. И по-добре да имаме забавяне на работещ закон, отколкото бързо приет и неработещ. Естествено, комисията в това отношение със сигурност ще се съгласи, но от друга страна е факт, че има и забавяне.

Водещ: Министър Димов, съпоставена с другите страни-членки на ЕС, къде се намира България по чистота на въздуха си?

Нено Димов: Труден въпрос, защото България има проблем с един замърсител, фините прахови частици, голяма част от другите държави имат проблем и с азотните окиси, с други замърсители. Така че е трудно да се съпостави, но България и Полша са страните, които са най-напред в осъдителния процес. Белгия беше изнесена също в четвъртък от ЕК, на миналото заседание бяха Германия, Унгария, Франция, Румъния, Италия, Обединеното кралство все още. Така че на практика почти 17 мисля, че бяха държавите, които са в процес на различен етап от развитието. Проблемът е много голям за европейските страни, далеч не е само за България. Аз изброих тези, които на практика са разгледани на предишния и на сегашния колеж, но това е проблем мисля за 17 страни-членки на ЕС.

Водещ: По-чист въздух ли дишаме? Това е въпросът, който интересува слушателите.

Нено Димов: Качеството на въздуха има градове, в които се подобрява, и има градове, в които не се подобрява. На практика в последните години има няколко града, в които превишението на фини прахови частици е постигнало нормите. Ние можем да говорим за Добрич, за Девня, за Пирдоп, за Стара Загора, за Гълбово, за Сливен като градове, които вече нямат превишенията. Очакваме тази година, поне първоначалните данни са в същата посока, и Варна да се нареди до тях. Респективно има друга група градове, като Видин, като Горна Оряховица, като Монтана, в които не се забелязва напредък. Така че и тук не можем да кажем еднозначно, дали дишаме по-чист въздух или не. София, която е безспорно най-големият град, има тенденция непрекъснато от 6 години насам към подобряване, почти постигане на средногодишните, но все още надвишаване на средноденонощните, максимален брой разрешени средноденонощни фини прахови частици. Така че като цяло в страната има подобряване, но зависи от район до район. Аз пак казах, изброих градовете, в които вече са постигнати или очакваме тази година да бъдат постигнати нормите, и други, които са наистина много по-назад.

Водещ: Мерките, които вие предприемате, осигурени ли са финансово? Въпрос, който със сигурност ще интересува домакинствата с битовото отопление.

Нено Димов: Всъщност тук има няколко аспекта. Да започнем действително от домакинствата. Отново по сметки, които са направени от Световна банка, става ясно, че когато да кажем въглищата отиват на  пазара с по-ниско съдържание на сяра и пепел, те естествено са по-високо калорични. От тази гледна точка са и по-скъпи, по-качествени въглища са. Но те са по-скъпи на тонаж, а от гледна точка на калоричност, понеже са много по-калорични, енергията, която дават, е почти съизмерима с енергията, която се получава от по-ниско калоричните и по-евтини въглища. Така че от тази гледна точка не би трябвало да има много оскъпяване. Но в бюджет 2019-а е предвидено 50% увеличаване на помощите за най-уязвимите семейства в страната за топлинно подпомагане, което отчита нарастването. Тоест в бюджета това е мярка, която вече е предприета. Ако говорим за мерките, които трябва да предприемат общините, те също не са свързани изцяло с пари, дори много голяма част от тези мерки са свързани с организация. Например в дни, в които се очаква да има замърсяване на въздуха поради някакви климатични условия, те да забранят влизането на коли в центъра или движението на определен вид коли, които са по-замърсяващи. А дървата, които се дават за огрев, да бъдат сечени по-рано на пролет, така че да има период от 6 месеца, в които естествено да бъдат изсушени. Защото едно от нещата, което е предвидено в Закона за въздуха, е да бъде изготвена наредба от Министерството на земеделието, което да изисква съдържанието на влага в дървесината, продавана за огрев. Така че не всичко е свързано с пари. А както споменах на по-ранен етап на разговора, в понеделник ще бъдат разгледани и отворени 110-115 милиона лева, които са по Оперативна програма „Околната среда“ за няколко общини в България. Като това може да бъде разгледано като пилотни проекти, свързани с договарянето на следващата финансова рамка, в която трябва да бъдат заделени, тоест да има договорени пари за всички общини в България, така че да могат да постигат съответствие за следващия финансов период, който горе-долу съвпада и с периода на проучването и програмата на Световната банка.

Водещ: И в заключение, понеже говорим за пари, има ли вероятност ЕС да глоби България, тоест да ни наложи финансова санкция?

Нено Димов: Безспорно такава вероятност има. Винаги когато говорим за режим, за санкция, тя е крайна мярка. Това, което правим от Министерството на околната среда и водите и цялото правителство, е да се опитаме да отложим максимално във времето, като между временно постигайки резултати, да убедим комисията, че парите е по-добре да се инвестират в решаването на проблема, отколкото да бъдат просто налагани като санкции на държавата. Защото горе-долу същият ресурс ще бъде отнет, но ефектът ще бъде по-малък. Така че конкретните мерки, между другото тази години ние ще докладваме, по-скоро в началото на следващата, за всички градове, които изброих преди малко, че вече постигат нормите, което е съвсем ясно заявен реален резултат, който очаква комисията от България. Така че на този етап по-скоро мисля, че е рано да говорим за финансови санкции.

Нено Димов