Николай Калев: Датата 9 септември 1944 година може да ни служи като пример за себеотдаване, патриотизъм и любов към отечеството

Николай Калев, общественик пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Г-н Калев, с какво е свързана за вас датата 9 септември 1944 година и какво е мястото и в българската история?

Николай Калев: Предварително трябва да кажа, че по политически убеждения съм социалист и имам положително отношение към тази дата. Моето мнение е субективно, но въпреки всичко, смятам че 9 септември 1944 година е повратен момент в историята на българската държава, защото тази дата е свързана с проведената социалистическа революция, която експроприира собствеността на експроприаторите и дава шанс на бедните да живеят по- добре и по- щастливо. Разбира се в един сложен исторически процес, всичко не може да се дозира до грам и по принципа на силата на махалото от едната крайност, от капитализма отива в другата крайност- социализма. Трябва обаче да се има предвид политическата обстановка в Европа и света, която диктува някои извращения на социалистическата, комунистическата идея. Държавата тръгва по един много правилен демократичен път, но след речта на Чърчил на 5 март 1946 година в Фултън, когато започва, така да се каже, началото на Студената война, политическото ръководство у нас е принудено да ограничи демокрацията. Знаете, убийството на Никола Петков и някои други факти, които говорят, че се разминаваме малко с мечтите си за един по- добър политически демократичен ред. Но въпреки всичко, ако оставим настрани тези неща, ще видим, че за броени години България от една от най- изостаналите страни не само в Европа, но и в света, излиза на 39-то място в световната класация на развитите страни. Да си припомним безплатното образование, безплатното здравеопазване, средният нормален уровен на живот на хората. Да си припомним, че хората имаха три ключа- на апартамента, на вилата, на леката кола. За мен 9 септември 1944 година е дата, която е свързана с едни от най- добрите години на българите през този 45-годишен период. Разбира се има и други оценки- че това е най- мрачният период, че са ограничавали свободата. Чувството за свобода е много индивидуално и много относително понятие. Един афоризъм гласи: Свободата е възможността да си изберем оковите. Няма абсолютна свобода. Една много тънка прослойка в обществото се е чувствала ограничена в своята свобода да изкаже открито своето мнение, но от друга страна-   възможността и реалният живот на стотици, на милиони хора, които живееха много по- добре. В момента не мога да импровизирам да кажа какви икономически висоти беше достигнала България. Разбира се, това е една тоталитарна държава, но трябва да кажем, че принципът на спираловидното развитие на обществото, показва, че ние някога пак ще се върнем на тези принципи, разбира се на много по-високо, усъвършенствано ниво. Историята не свършва с победата на капитализма. Както казва Фукояма в своите предишни трудове- видите ли ние стигнахме края на историята, самият той сега говори, че краят на историята още не е стигнат. Съвременното общество предоставя много възможности пред индивида и неговото развитие, възможности да постига високи цели, но показва и много други слабости и гнойни рани, ако мога да се изразя метафорично, което говори, че съвременното общество не е нашата светла цел, към която трябва да се стремим. Вземете дори и в морален аспект. Имаме ли в момента национална кауза, имаме ли скала на ценностите, която може да ни бъде за пример? Вярата и надеждата на хората са нещо много важно. Преди години ние имахме вяра и надежда за по- добро бъдеще, макар че го догонвахме това бъдеще.Сега в какво трябва да вярва човек: в парите ли, които са единствената цел на нашето общество. Бих казал, че лично за мен и за моите съмишленици 9 септември 1944 година е една светла дата. Тя, разбира се поставя много въпроси пред обществото, защото има много плюсове и минуси. Но смятам че положителната страна на това събитие, на тази революция, защото смятам, че това несъмнение революция, е много по- добра и доминира във всяка едно отношение. Хората, които дадоха живота си, които жертваха младостта си, проляха кръвта си- къде са тези хора сега. Има ли такива герои днес, които за една идея да оставят дом, семейството и да се борят и да умрат за своя идеал. Няма такова нещо. 9 септември 1944 година може да послужи на всички нас като пример за себеотдаване и патриотизъм, за любов към отечеството, за готовност да се жертваш в името на светъл идеал.

Фокус: Възможно ли е историческо отрицание на тази дата?

Николай Калев: Никой не може да изтръгне, да изтрие дадено събитие от нашата история. Разбира се, датата 9 септември 1944 година още дълги години ще продължи да бъде арена на противоречия, на противоположни мнения, но никой не може да изтрие тази дата от българската история.

Ивелина ИВАНОВА