Николай Кашев, художник: Лошо време за кукерските игри няма и затова не смятам, че прогнозите за времето ще повлияят на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“

Николай Кашев, учител, художник, естет и жури на фестивала „Симитлия – древната земя на кукерите“ в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Кашев, защо приехте поканата да бъдеше част от журито на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“?

Николай Кашев: Тъй като така проявявам много голям интерес към тези кукерски игри, то винаги с голямо желание приемам поканата да бъда жури, защото виждам, че с всяка изминала година нещата стават все по-добри и по-добри. Има нови неща, нови иновации, които кукерските групи показват на този голям наш празник.

Фокус: С какво според Вас този фестивал е специален и различаващ се от другите в страната?

Николай Кашев: Нашия фестивал, който се провежда в град Симитли има една много далечна история. Освен това не него се показват неща, които в другите области ги няма. Като цяло кукерските игри са започнали много отдавна и водят началото си от селата Сушица, Тросково, Брестово и след това се пренасят по-надолу, тъй като хората започват да се местят в селата, които се намират по към града. Тези хора обаче със себе си носят онези обичаи, които  са много интересни. Именно заради това нашия празник е коренно различен от тези, които се провеждат в Разлог, а и в други краища на страната.

Фокус: Кое ще бъде водещото за Вас при оценяването на участниците?

Николай Кашев: Ами водещото за мен ще бъде това, че ще искам да видя иновации, които обаче няма да се отклоняват от старите български традиции. Примерно може да има някаква иновация, но тя трябва да бъде във връзка със самия празник или с онова, което искат да покажат всички участници в групата.

Фокус: Като художник повече на цялостната картина ли ще държите или на танца?

Николай Кашев: Аз ще държа на цялостното представяне и на доброто презентиране на образите. Особено интересно за мен ще бъде представянето на групите, които са от селата конгломерат – сбор от хора. Най-много обаче ме интересува това да видя нови неща – нови колоритни старци, оригинални младоженци, добре маскирано мече, сурвакарски обичай и също така и представяне на някои обичаи от обредния календар.

Фокус: Ако трябва да нарисувате картина, която да представи фестивала в Симитли, то как би изглеждала тя?

Николай Кашев: Един голям, пъстър колорит от образи, от онова, което хората си представят в своето въображение. Ако аз рисувам картината която ще бъде сега на стадиона в Симитли, то ще я представя, така че да има сбор от всичко, още с първия поглед да се вижда един колорит, да има една композиция, която да грабва сърцето на зрителя, който гледа тази картина.

Фокус: Като цяло защо според Вас трябва да се правят фестивали, подобни на този в Симитли?

Николай Кашев: Трябва да се правят, защото именно това държи български дух. Смятам също, че организаторите и участниците в такива фестивали са съвременни будители в тази посока, които искат да покажат какво е било. Освен това много често, когато съм бил в журито съм ставал свидетел на това как групите освен, че представят неща от миналото, показват и съвременната действителност. Например показвали са как гонят крадец, как хващат крадец. Особено сега на това 14 – то издание на фестивала очаквам да видя сценка как се залавят бежанци, защото това е актуална тема. Също така много често се представят и различни дейности свързани с хуманното отношение на съвременния човек към различни проблеми, с което се цели да се покаже човешкото, да се покаже състраданието. Така, че фестивалът в Симитли мога да кажа, че има за цел не само да представи групите, но и да покаже идея, която да възпитава, но и да тази традициите и миналото.

Фокус: Вие сте жури на фестивала в Симитли не за първи път. В тази връзка какво е различното в различните му издания?

Николай Кашев: Ами аз преди малко Ви казах, че във всяко издание което се провежда в Симитли има все нови и нови персонажи, които много ми харесват. Във фестивала имаме групи от Гигенци, Звегор, Р Македония. Имаме тук от Карлово, от Перник, от общините, които са далеч от нас, като Ямбол например.

Фокус: Успявате ли да бъдете безпристрастен при оценяването?

Николай Кашев: Вижте мен не ме интересува дали аз съм например от село Черниче и затова и групата от селото да трябва да се нареди на първо място. За мен такова отношение би било абсурдно. Всички кукери и бабугери, които участват във фестивала и са родом от Черниче знаят, че при мен няма компромис. Ако си добър и представиш добре това което си подготвил, то със сигурност ще бъдеш оценен подобаващо.

Фокус: С оглед на много участници, които се очакват, то смятате ли, че традициите са живи?

Николай Кашев: Естествено.

Фокус: А като цяло какво да очакваме от фестивала в Симитли, въпреки прогнозите за лошо време?

Николай Кашев: Вижте лошо време за кукерските игри няма. Аз не мога да разбера какво толкова се уплашихме от тази зима – зима като зима. Хората, които едно време са живели по селата и особено във високопланинските да не мислите, че са чакали да дойде пролетта, за да играят тези игри.

Ливия НИНОВА