Николай Куколев, историк: Солунската българска мъжка гимназия е възпитавала  хора, които се стремят не само към политическа, но и към лична свобода

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Николай Куколев, историк и преподавател по история в Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград, в интервю за предаването „100 години свобода“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Солунската българска мъжка гимназия  е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Наследник на Солунската българска мъжка гимназия е Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград. Г-н Куколев, как всъщност се стига до създаването на това учебно заведение през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година?

Николай Куколев: Първо трябва да имаме предвид конкретния исторически период – това е много скоро след Руско-турската освободителна война и подписването на предварителния Сан Стефански мирен договор и след това договора на Берлинския конгрес през лятото на 1878 година. В следствие на тези събития се оказва, че българите биват разделени – една част от тях получават правото да живеят по-свободно и това са българите, които остават в границите на новоучреденото Княжество България, друга част от българите обаче остават под Османска власт. Онези, които живеят в така наречената област Източна Румелия, която най-общо обхваща голяма част от днешна Южна България с център Пловдив, техния статут е малко по-благоприятен, тъй като те са част от Османската империя, но имат висока степен на самоуправление. Тоест има губернатор, който трябва да бъде християнин, и който се одобрява не само от султана, но и от представителите на европейските Велики сили. Освен това въпросната област има право на собствено Народно събрание, има правителство, има също така собствена отделна полиция и военни части. Тоест може да се каже, че това е една висока степен на автономия. Третата част от българите обаче, които са най-необлагодетелствани и тези, за които на практика нищо не се променя след подписването на Берлинския конгрес – това са българите от Македония и част от Тракия, това което наричаме Одринска Тракия, тъй като те са върнати под властта на султана и на практика в техния живот не настават никакви промени. Тоест, изживели за няколко месеца радостта от освобождението, се налага те да заживеят отново в рамките на Османската империя и отново да продължи техния живот по старо му. Това вече създава една нова обществена и политическа ситуация, която изисква усилията на българите, останали под османска власт да започнат да работят за своето по-добро бъдеще и за своята консолидация. Част от това нещо е фактически възраждането на образователното дело, създаването на нови училища, укрепването на Българската екзархия, чиито център остава в Османската столица и по този начин, това е едно мъдро решение на българските държавници по онова време, за да може с помощта на единствената българска институция, която има легитимно право да действа и на османска територия – Българската екзархия, ние да подкрепим нашето образователно дело, да създаваме нови училища и така да поддържаме българския дух в тези земи, които са останали под османска власт.

Фокус: Голяма част от възпитаниците на Солунската българска мъжка гимназия стават учители или революционери. Кои според Вас са най-важните личности свързани с гимназията?

Николай Куколев: Личностите са много. Една част от тях са работили като учители и тук на първо место трябва да споменем името на хора, които са свързани с първите години от учредяването на гимназията, част от малко по-късните лидери на Вътрешната македоно-одринска революционна организация като Даме Груев, Гоце Делчев, като Христо Матов също са свързани с историята на гимназията. С името на гимназията се свързват и имена на успешни български политици, хора, които са участвали в управлението на България. Тук според мен трябва да споменем името на Андрей Ляпчев, който две години учи в Солунската гимназия, след което се премества в Пловдив. По-късно знаете Ляпчев е една от най-успешните и интересни политически фигури в управлението на България. В следосвобожденския период до края на Втората световна война Андрей Тошев е друг човек, който е бил възпитаник на гимназията. По-късно той става приближен на царското семейство, той е бил личния възпитател на цар Борис III, а по-късно стига до поста на министър-председател през 30-те години. Трябва да споменем и името на един много известен български финансист – Лазар Паяков, който също е възпитаник на гимназията. Така, че общо взето много са личностите, които са свързани с името на гимназията. Трябва да кажем, че и до по-късно време след Балканските войни, когато се налага гимназията да се премести от Солун, който остава в чертите на Гърция след войните, тя отива в Струмица, а през 1920 година се премества в Благоевград, тогавшаната Горна Джумая. През цялото това време, през гимназията минават едни от най-светлите личности, които са свързани с живота на този край и въобще на българите в югозападните земи и се надявам, че така ще бъде и в бъдеще.

Фокус: Солунската гимназия е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Определяна като „майка на всички македонски училища“. Защо?

Николай Куколев: Защото това всъщност е първото училище от този клас. Все пак трябва да се има предвид, че през цялото възраждане българите имат три гимназии, които успяват да създадат и то в късното възраждане, така че създаването на Солунската гимназия е един изключителен успех от гледна точка на българското образование, не само на образованието на българите в останалата под османска власт Македония. Тоест това е едно от училищата, където може да се получи едно високо за времето си образование и не случайно по-голяма част от нейните възпитаници се реализират не в Османската империя, а идват в Княжество България, където правят своята кариера в политиката, науката и различни сфери на бизнеса и въобще на целия обществен живот. В този смисъл гимназията е изключително важна и съвсем естествено тя се превръща в един център, в който продължават да учат най-успешните български деца от другите училища из цяла Македония. Разбира се най-лесния начин е те да продължат своето образование именно в Солун, който се явява един вид като икономически и административен център на областта Македония тогава. И наистина в онези години гимназията се явява едно училище – майка на всички други училища в Македония.

Фокус: На няколко пъти в нея избухват ученически стачки. Ученическият бунт от 1897 година е едно от значителните събития в историята на гимназията, насочен срещу директора и част от учителите, привърженици на „еволюционистите“. Защо всъщност именно училището става място за възникване на бунтове, както и на развитието на революционна дейност?

Николай Куколев: Казахме, че все пак с гимназията са свързани имената на едни от най-светлите личности на българския елит в Македония. Съвсем естествено е всичките тези вътрешни противоречия, несъгласия, борби за влияние да се пренасят и в живота на гимназията. С течение на времето, знаете, има различни възгледи от това каква да бъде съдбата на българите в Македония и изобщо за това как Македония да постигне своето освобождение – дали с външна помощ, дали чрез собствена вътрешна организация, дали да се съедини с България, дали първо да се мине през един етап с автономия и да се мисли за обединение с България на по-късен етап. Тоест всичките тези неща във времето и колкото по-продължителен е този период на управление на османската държава в тази географска част, то съвсем естествено е, че противоречията ще се задълбочат. Ако си спомним и различията в политическите и революционните движения на българите още през Възраждането, то в конкретния случаи не е било по-различно. Така, че всичко това се пренася в живота на гимназията. Тоест всичките тези хора, които са свързани с нейното управлението на гимназията и които са учители в нея, въпросните противоречия по един или друг начин намират отражение, но трябва да кажем, че въпреки всичко това не се отразява на самия учебен процес и всъщност повечето такива бунтове и несъгласие в училището имат така за първо причина неща, които са свързани с вътрешната организация, с порядъка, с дисциплината, със стремежа на младите хора към една по-голяма демократично във функционирането и управлението на гимназията. Съответно хората с повече авторитет и престиж понякога пренебрегват  мнението на учениците и по-младите учители, така че общо взето имаме една съвсем нормална ситуация за едно учебно заведение, което вътре е свободно и се стреми да възпитава хора, които се стремят не само към политическа, но и към лична свобода.

Фокус: От 2 до 4 януари 1903 година в кабинета по физика в гимназията се провеждат заседанията на Солунския конгрес на ВМОРО, на които се взима решение за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Какво показва това?

Николай Куколев: Това показва трайната връзка на хората от гимназията – учители и по-големи ученици с борбите на българското население в Македония и Одринско. Не случайно именно там се взима това решение и после голяма част от хората, свързани с гимназията взимат активно участие в подготовката и в самото провеждане на Илинденско-Преображенското въстание. Така че при всички случаи това е не само най-ярката страница от борбите на българите в Македония и Одринска Тракия, но и пряко свързана с историята на нашата гимназия.

Фокус: Как към днешна дата поддържате жив спомена за славното минало на гимназията в наши дни?

Николай Куколев: Нашата гимназия от десетилетия, както е винаги, когато си наследник на една такава история и традиции, трябва да прави така, че това нещо да е част от твоята личност като институция и това нещо да го предаваш като опит и знание на своите възпитаници. Дори днес – ръководството и учителите полагаме доста усилия, въпреки трудности, които изживява България в последните десетилетия, да намерим верния тон и да възпитаваме един ученици, които познават и ценят миналото, успяват да ползват поуките от него и съответно вървят напред борейки се, знаейки и умеейки различни неща. Част от този исторически опит е свързан и с част от миналото на нашата гимназия и съответно всички ние учителите се стремим всички ученици да знаят за историята на гимназията, затова какви личности е създала тя, защото по някакъв начин това е мотив за тях да знаят, че могат да постигнат много неща и самите те да станат важни личности, които могат да променят нещата, защото много често на съвременните младежи сякаш им липсва самочувствие и кураж да се борят, за неща, които считат, че са невъзможни да се случат. А именно излагайки всички тези пример от миналото на нашата гимназия, ние се опитваме да правим тези младежи по-решителни и да имат самочувствие, с което да постигат личните цели, а така да помагат и на цялото общество да се отърси от проблемите и да намери верният път за своето развитие.

Фокус: А за Вас като учител по история „тежък ли е кръстът“?

Николай Куколев: Ами тежък е особено в такива кризисни моменти, като днешния, когато ежедневието е обзело мислите на хората и те непрестанно се чудят как де оцелеят, да намерят верния път. Сега има много предизвикателства, много посоки, светът е отворен за всички и много често лесния начин е да намериш верния път навън. Освен това много от ценностите, които българите са имали преди сега са поставени под натиск, под съмнение. Не е лесно да обясняваш на младите хора, че историята ни учи на това, че има трайни неща и традиции и ценности, които са ни помогнали да опазим себе си и нашата самоличност в далеч по-трудни моменти от нашата история. В този смисъл те трябва да имат куража и самочувствието да търсят решенията и да вярват, че  проблемите могат да се решат.

Ливия НИНОВА