Николай Куколев, историк: Населението на Горна Джумая никога не забравя първото си освобождение и 4-те месеца, в които е било свободно през 1878 г.

Николай Куколев, учител по история в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград, в интервю за предаването „105 години свобода“ на Радио „Фокус“ – Пирин по повод 141-ата годишнина от първото освобождение на Горна Джумая, днес Благоевград.

Фокус: На 12 февруари отбелязваме годишнина от първото освобождение на Горна Джуамая, днес Благоевград станало факт през 1878 година. Каже ни г-н Куколев, какво трябва да знаем за тази част от нашата история?

Николай Куколев: Първото освобождение на Горна Джумая е част от така развилата се руско-турска освободителна война от 1877 – 1878 година. Един от нейните резултати е възстановяването на българската държава под името Княжество България. Знаем, че през лятото на 1877 година започват военните действия, а в самото начало на 18789 година се стига до успешни действия, свързани с преминаване на Стара планина, превземане на София. Така в началото на февруари вече е ясно, че Османската империя губи войната. Стига се до едно примирие, което е подписано в Одрин, като по неговата сила са очертани и границите, които според руското командване – трябва да очертаят бъдещата свободна българска държава.  Според вижданията на руското командване, в тези граници влиза и Горна Джумая, въпреки че към момента на подписване на примирието, руските войски все още не са стигнали до нашия град. Най-близките руски формации са се намирали в Дупница по това време. В тези дни, след подписване на Одринското примирие, е ясно, че Горна Джумая и района ще трябва да влязат в пределите на българската държава, но в същото време тук все още няма нито руски войски, нито някаква нова администрация. Това позволява на местните турски военни част и черкезки отряди да безчинстват. Започват грабежи, безчинства над местното население. Това кара жителите на Благоевград, тогава Горна Джумая да изпратят една делегация, начело с местния учител Арсени Костенцев, която да иска от руското военно командване да бъдат изпратени руски войски в града и така града да се почувства свободен, но и за да спрат страховете на местното население от издевателствата и насилието на турските части и черкезите. Това прошение, което е връчено на 7 февруари, довежда до това, че няколко дни по-късно руското военно командване в София и по-конкретно генерал Арнауди, който е  военен губернатор в София да заповяда военен отряд да настъпи към Горна Джумая. Това всъщност е военният отряд на майор Иван Павлович Орлински, който тръгва от Дупница. Рано сутринта на 12 февруари той вече е в подножието на хълма Баларбаши, който се намира на север от Благоевград. Именно оттам става навлизането и в самия град. По спомени от местното население тогава се чул един изстрел от оръдие, който прогонил турските войници от града. Това кара голяма множество от жителите на Горна Джумая да се отправят към хълма, от където се появява и самият отряд на майор Орлински. В същия ден отряда влиза в Благоевград, тържествено е посрещнат от местното население. Така всъщност се осъществява първото освобождение на Благоевград, затова и датата 12 февруари е празнична за нас. За съжаление знаем, че около 4 месеца по-късно с провеждането на Берлинският конгрес, на която се събират представители на Великите сили, България е разделена на няколко части. Съдбата на нашият край е една от най-тежките, тъй като цяла Македония и Южна Тракия са върнати директно под управлението на Султана. Като на християнското и българско население не са дадени каквито и да е било по-специална правомощия и защита. Тоест от лятото на 1878 година  българското население отново заживява в границите на Османската империя.

Фокус: Според Вас това първо освобождение на града дава ли и тласък за последвалите борби за свобода до 1912 година?

Николай Куколев: Когато веднъж си „дишал“ от въздуха на свободна България, то е ясно, че това нещо няма как да бъде забравено. В следващите години до 1912 година, когато вече града е повторно освободен и трайно влиза в границите на България, местното население не забравя 4 месеца свобода. През следващите години ще видим, че има доста чети на ВМОРО, в които има участници от Горна Джумая. Градът играе и много важна роля за комуникацията със свободното Княжество България, тъй като знаем, че и границите между Османската империя и свободна България минава съвсем близо до нас. Така, че Благоевград, тогава Горна Джумая е един от пунктовете, през който минава цялото снабдяване на четите на ВМОРО и в Кресненско-разложкото въстание, и в Горноджумайското, но и в Илинденско- Преображенското.  Оттук минават и всички, които се включват в борбите. Ролята на горноджумайци през следващите години и тяхното участие в национално-освободителните борби до 1912 година е много активно.

Фокус: Знаем, че между първото и второто освобождение на Горна Джумая, и по-конкретно след решеният на Берлинския конгрес, голяма част от населението напуска града. Въпреки това някои остават. Какво се случва с тях? Например в различни източници се посочва, че изключително добре е започнало да се развива тютюневият сектор.

Николай Куколев: Градът в този период можем да кажем, че се е развивал сравнително добре икономически, защото се е намирал до границата със свободна България. Знаем, че от чисто икономическа гледна точка населените места, които са в близост до граници и както е в нашият случаи – минава основен път, който върви по река Струма, свързвайки Солун със свободна България, то обикновено такива места се развиват благоприятно. Причината е, че те са подходящи за търговска дейност. Вярно е, че има българи, които напускат, но има и такива, които остават. Така, че тези, които продължават да живеят в Горна Джумая дават дух на неспокойствие, но и надежда, че рано или късно нещата ще се променят. Интересното е, че през този период се развива и много активна читалищна дейност, тоест не само революционните борби, но и всички останали усилия на българите като развитие на училищното дело и дейност на църковното настоятелство са свързани с общата цел – да се поддържа буден българският дух. Целта е била да няма отчаяние, че свободна България съществува, но ние сме останали извън нея. Така се е поддържала и надеждата, че рано или късно всичко това ще се промени и че ние отново ще бъдем свободни.

Фокус: А това благоприятно икономическо развитие на нещата спомага ли за по-късната дейности на революционерите, които ще се борят за нашата свобода?

Николай Куколев: В по-общ план винаги доброто благосъстояние на населението, когато то е решило основните си жизнени проблеми, поддържа по-буден неговият дух и желанието да живееш по-добре. Част от това желание за по-добър живот е и да бъдеш свободен. Подобряването стандарта на живот на българите е нещо, което ние долавяме още с възраждането. Затова при всички случаи тези нещат помагат за поддържането на българският дух, но и затова все повече хора да участват в тези движения за национално освобождение. Все пак не бива да забравяме, че се правят и конкретни усилия в тази посока. Едно от тях е подкрепата, която се оказва на ВМОРО и на нейните чети. Тук трябва да си припомним и Горноджумайското въстание, което макар да е по-малко като мащаби, то показва, че част от хората са готови по всякакъв начин да отстоява своите права, но и да търси своето освобождение.

Ливия НИНОВА