Николай Куколев, учител по история: Първото освобождение на Горна Джумая е част от така развилата се руско-турска освободителна война от 1877 – 1878 година

Снимка: Радио "Фокус" - Пирин

Благоевград. Първото освобождение на Горна Джумая е част от така развилата се руско-турска освободителна война от 1877 – 1878 година. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин учителят по история в НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград Николай Куколев. По думите му един от нейните резултати е възстановяването на българската държава под името Княжество България. „Знаем, че през лятото на 1877 година започват военните действия, а в самото начало на 18789 година се стига до успешни действия, свързани с преминаване на Стара планина, превземане на София. Така в началото на февруари вече е ясно, че Османската империя губи войната. Стига се до едно примирие, което е подписано в Одрин, като по неговата сила са очертани и границите, които според руското командване – трябва да очертаят бъдещата свободна българска държава“, каза още Куколев. Той добави, че според вижданията на руското командване, в тези граници влиза и Горна Джумая, въпреки че към момента на подписване на примирието, руските войски все още не са стигнали до града. Най-близките руски формации са се намирали в Дупница по това време. „В тези дни, след подписване на Одринското примирие, е ясно, че Горна Джумая и района ще трябва да влязат в пределите на българската държава, но в същото време тук все още няма нито руски войски, нито някаква нова администрация. Това позволява на местните турски военни част и черкезки отряди да безчинстват. Започват грабежи, безчинства над местното население“, обясни Куколев. Според него това кара жителите на Благоевград, тогава Горна Джумая да изпратят една делегация, начело с местния учител Арсени Костенцев, която да иска от руското военно командване да бъдат изпратени руски войски в града и така града да се почувства свободен, но и за да спрат страховете на местното население от издевателствата и насилието на турските части и черкезите. „Това прошение, което е връчено на 7 февруари, довежда до това, че няколко дни по-късно руското военно командване в София и по-конкретно генерал Арнауди, който е  военен губернатор в София да заповяда военен отряд да настъпи към Горна Джумая. Това всъщност е военният отряд на майор Иван Павлович Орлински, който тръгва от Дупница. Рано сутринта на 12 февруари той вече е в подножието на хълма Баларбаши, който се намира на север от Благоевград“, уточни Куколев. Той заяви, че именно оттам става навлизането и в самия град. По спомени от местното население тогава се чул един изстрел от оръдие, който прогонил турските войници от града. „Това кара голяма множество от жителите на Горна Джумая да се отправят към хълма, от където се появява и самият отряд на майор Орлински. В същия ден отряда влиза в Благоевград, тържествено е посрещнат от местното население. Така всъщност се осъществява първото освобождение на Благоевград, затова и датата 12 февруари е празнична за нас. За съжаление знаем, че около 4 месеца по-късно с провеждането на Берлинският конгрес, на която се събират представители на Великите сили, България е разделена на няколко части“, подчерта Куколев. По думите му съдбата на Пиринският край е една от най-тежките, тъй като цяла Македония и Южна Тракия са върнати директно под управлението на Султана. „Като на християнското и българско население не са дадени каквито и да е било по-специална правомощия и защита. Тоест от лятото на 1878 година  българското население отново заживява в границите на Османската империя“, посочи Куколев.

Ливия НИНОВА