Николай Марангозов, ултрамаратонец: Човек научава изключително много за себе си и се усъвършенства, участвайки в изпитания като ултрамаратоните

снимка: https://www.ultratourmonterosa.com

Асеновградчанинът Николай Марангозов, председател на Сдружение „Български ултрамаратони“, е един от двамата българи, които за първи път ще участват в ултрамаратона „Eiger Ultra Trail” в Швейцария през юли 2018 година. Марангозов ще се включи в състезание от 101 км и положителна денивелация от 6700 м, което е предизвикателство дори за най-опитните състезатели. Самият той разказа в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив повече за това как е успял да се класира, каква подготовка е необходима за състезание от този ранг и дали човек научава повече за себе си при участие в толкова мащабен ултрамаратон.

Фокус: Г-н Марангозов, вие сте един от двамата българи, които ще вземат участие в ултрамаратона „Eiger Ultra Trail”в Швейцария през юли 2018 година.
Николай Марангозов: Ние сме първите българи, които ще участваме на този ултрамаратон на 13 юли 2018 година. Беше невероятна борба. При регистрацията участват милиони хора, които искат да са част от събитието, но организаторите допускат само 2500 състезатели. От тях само 500 се състезават на най-голямата дистанция, на която ще участваме ние, а именно 101 километра и 6700 метра положителна денивелация.
Фокус: По какви критерии се избират участниците в ултрамаратона в Швейцария?
Николай Марангозов: На лотариен принцип. Всеки започва да се регистрира и който първи успее, влиза в редиците на състезателите, които ще вземат участие на тази красота. В 11.00 часа отваря формата за регистрация, а в 11.03 часа сървърът вече беше се сринал, поради големия брой хора от цял свят, които искат да участват. В 11.15 часа затвориха регистрациите. След като това се случи, вълнението беше голямо. В 17.00 часа получих имейл, че съм одобрен и трябва да заплатя таксата за участие. Таксата за участие на такова състезание е 300 лева. Това е само такса, а разходите тепърва започват да растат.
Има само три състезания от този род, които могат да се похвалят с толкова голям наплив. Другото е в Хонконг, а третото е UTМB – Ultra-Trail du Mont-Blanc. Това са трите състезания, за които регистрациите свършват за минути. Желаещите са много.
Фокус: Предполагам, че до юли ще тренирате усилено и ще се подготвяте за предстоящото изпитание?
Николай Марангозов: Дотогава подготовката е голяма, доколкото ни позволява положението и начина на живот. Ние не можем да бъдем като елитните бегачи, все пак си имаме работа и семейства. Трябва да се съобразяваме с това. Въпреки всичко отделяме по много време за тренировка, но тя е недостатъчна да бъдем сред първите позиции на бягането по време на състезанието. За да може да си един от първите, трябва беговият ти пробег на седмица да бъде около 450 км. Докато ние успяваме да направим до 150-200 км в седмица.
Фокус: Изисква голяма подготовка, но имате надежди все пак?
Николай Марангозов: Надежда да го завърша – да, за челните места не мога да си помисля. Надеждата е да го завърша защото всеки един ултрамаратонец знае, че по време на състезанието всичко се променя за секунди. Състоянието на тялото, както и атмосферните условия се променят за секунди. Височината, на която бягаме, е голяма. По време на състезания сме виждали много грозни картини със състезатели и затова до голяма степен гледаме да се пазим.
Фокус: Вие лично имате ли изготвена стратегия при участие в ултрамаратони? Планирате ли някаква стратегия за предстоящия в Швейцария?
Николай Марангозов: Стратегии много. Стратегии непрекъснато се правят. Непрекъснато обмислям зареждането с вода и храна, кой участък за колко време да се вземе, но винаги нещо се обърква и не върви по предварителен план. Затова отивам и се надявам всичко да мине благополучно.
Фокус: Остава ли време състезателят да погледне красотите на природата, които се разкриват пред него, докато е съсредоточен в този ултрамаратон, в собствената си битка?
Николай Марангозов: Точно това е разликата между елитните състезатели и състезатели в нашето положение, в което се намираме. Ние успяваме, тъй като сме малко по-бавни, да разгледаме красотите, докато елитният състезател изминава разстоянието изключително бързо. Ще ви дам пример. Тази година участвах на едно състезание в Бавария. Елитният състезател от отбора „Salomon Int.” взе 100 км за 11 часа, a аз взех самото рaзстояние за 18 часа. Това е голяма разлика от 7 часа. Елитният състезател няма как да види това, което аз съм видял, защото бърза страшно много. Все пак той е на 22 години. Разликата в годините е огромна и не може да се сравняваме с по-младите. Всеки трябва да знае мястото си в йерархията.
Фокус: Попаднах на статистика, според която от 1935 година до днес на северната стена на връх Айгер са загинали поне 64 алпинисти. Явно наистина има много опасности там?
Николай Марангозов: Опасностите за ултрамаратонците не са чак толкова големи, колкото за алпинистите, защото ние не изкачваме самия връх, а правим обиколка около него. Няма кой да ни допусне да се изкачваме, тъй като нямаме нужната екипировка за катерене. Но по време на състезание изпадаме в същите състояния, в които изпадат и алпинистите. Може да паднеш и да се удариш, може да ти падне кръвната захар, може да получиш хипотермия или хипонатриемия. Това са все неща, които се случват по време на бягане. Не е шега работа, наистина. Отстрани може да изглежда лесно и почти всеки ще каже, че ще пробяга дистанцията, ще си вземе храна и вода, че ще се справи, но не е така. Когато си там горе, останеш сам вечерта и се бориш със състоянията, в които изпадаш, тогава вече мисленето ти се променя.
Фокус: Предполагам, че човек научава много за себе си в подобно изпитание?
Николай Марангозов: Изключително много, бих казал. Изключително много, защото след около 40-тия километър започваш да си задаваш въпроса какво правиш там, започваш психически да се бориш с всеки един дявол, проникнал в главата ти. С течение на времето човек започва да познава психиката си и състоянието на тялото си. Въпреки всичко, всеки ултрамаратон ти поднася нещо ново и така се обогатяваш, израстваш като ултрамаратонец. А един ултрамаротонец започва да се изгражда на третата година, след като е  започнал да тренира. И после всеки ултрамаратон ти дава нещо ново.
Тони МИХАЙЛОВ