Николай Николов, Георги Натов, БСП-София: Недостатъчни за развитието на спорта в столицата са предвидените средства, необходимо е финансово планиране на спортните програми и подобряване на инфраструктурата

Интервю с Николай Николов – общински съветник от БСП в СОС, член на Комисията за децата, младежта и спорта и Комисията по обществен ред и сигурност и Георги Натов – експерт към Комисията за децата, младежта и спорта от БСП за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.  

Водещ: Каква са условията за развитие на масовия спорт в София, която беше Европейска столица на спорта през 2018г., г-н Николов?

Николай Николов: Не знам колко столичани реално усетиха, че София е била Европейска столица на спорта през 2018г. Реално много от дейностите, които тази фондация, която имаше бюджет от 1 милион, общо взето бяха свързани по-скоро с рекламни кампании. Някак си не остана спомен, че е направено нещо грандиозно или с нещо, което да е останало след това – било то зала или спортна площадка или някакво особено по-голямо мероприятие. Дори за самото откриване на Европейската столица на спорта през декември 2017, фондацията „Европейска столица на спорта“ отиде при годишнина на НСА, където младите студенти-спортисти направиха откриването на Европейска столица на спорта. Фондацията по-скоро се присламчваше към доста други мероприятия, които са организирани от спортни федерации. А според вас 50-годишния юбилей на Христо Стоичков мероприятие от „Европейска столица на спорта“ ли е или от самия Христо Стоичков, защото бяха сложили знамената тогава и едва ли не са го записали в календара със събития, който тогава бяха направили през „Европейската столица“. За 1 млн. и 200 хиляди души, че са отишли и са посетили спортните мероприятия също е доста съмнителен факт. Аз съм работил преди това и в социологическа агенция и знам как се правят социологически прогнози и статистики. И всъщност това е на базата на едно социологическо проучване, което самата фондация е направила сред студентите на НСА. Затова аз го казах и в зала на Общинския съвет, много бях учуден, когато бяха казали, по спомени карам, че 65% от столичани спортуват, нещо от този сорт. И тогава запитах колегите от ГЕРБ: „Учудвам се, че не са 100% при положение, че сте го правили сред студенти от НСА, които са давали тези отговори?!“.

Водещ: Според вас, г-н Натов, какви са условията за развитие на масовия спорт?

Георги Натов: Аз се позовавам на статистически данни, които са с европейско значение, например „Евробарометър“. Излезе изследване, според което  София, в сравнение със всички останали европейски столици, се класира на последно място. Това е важен показател и оценка за това до колко политиката в областта на спорта помага на спорта или много често физическото възпитание и спорта се използва за политическа реклама. Ние сме спортни специалисти и ние гледаме от другата страна на този проблем. Доколко е ефективно това, което правим? Доколко то ефективно ще се отрази върху здравето на младите хора? Доколко то ще помогне за здравния статус на населението на София? И доколко София ще заприлича на другите европейски столици, тя да бъде домакин на крупни международни и национални спортни прояви. В сравнение с недалечното ни минало, когато София имаше самостоятелен спортен календар на много високо ниво, където участваха включително национални отбори за наградите на София, това време отдавна отмина и можем да кажем, че София в спортно отношение не изглежда така, както изглеждаше в недалечното ни минало. Така че доколко София „Европейска столица на спорта“ е спомогнала за популяризирането на този вид двигателна активност на населението, може да кажем, че донякъде то има значение от гледна точка на рекламата, но ние по-натам вероятно ще се спрем доколко е ефективно това да се прави, ще кажем, че има огромни резерви по отношение на ефективността на цялата политика, която касае физическото възпитание и спорта.

Водещ: И в този ред на мисли, г-н Николов, как се грижи общината за насърчаване на спортната култура и физическото възпитание на подрастващите? Достатъчни ли са предвидените средства в бюджета на столицата за спортните дейности и изразходват ли се ефективно те?

Николай Николов: Категорично средства не са достатъчни и това е още от началото на мандата, откакто аз съм общински съветник. Само да спомена, че аз съм единственият младеж в тази спортна комисия, който активно спортува и има някакво разбиране от останалите колеги общински съветници, които са… на-младият след мен е над 45 години. Но както и да е, това което всеки път до говорим всяка година го казвам след обсъждането на бюджета, че средствата категорично не са достатъчни. Всеки път г-жа Йорданка Фандъкова излиза в медиите и казва: „Столична община има рекорден бюджет милиард и двеста, милиард и половина“. Тази година е милиард и 700 милиона. За спорт се отделят малко над 3 млн., която е 0,2% от общия бюджет. Това, което ние правим с колегата Георги Натов и което смятаме, че би вдигнало до някаква степен развитието на спорта в столицата – да стане 1% отделянето на финансовите средства в общия бюджет. Това е нещо, което между другото други общини го правят – Пловдив, Варна и пр., които имат в пъти по-малък бюджет от този на столицата. Категорично парите не стигат, категорично се отхвърлят някои предложения, които сме имали, които може да спестят, макар и тези оскъдни пари. Отделя се много малко за ремонта на и без това малкото спортни площадки. Не един или два пъти съм правил предложение, спортните площадки да има изградено около тях осветление плюс видео наблюдение, за да може да бъдат защитени от хулигански прояви, да не се чупят и да не отделяме постоянно пари за ремонти, дори тази година сме ги намалили с 50 хиляди от сумата, с която разполагаме. Отхвърля се всеки път като обяснението е: „Те ще играят, ще шумят на хората, като не правят разлика кое е спортна площадка, кое е прожектори за игра, кое е нормално осветление и т.н.“. Още нещо, което предлагаме вече 4-та година е изграждането на многофункционални спортни зали в двата големи района на София, защото няма. Това е в район „Младост“ и в район „Люлин“. Над 100 хиляди жители просто нямат многофункционални спортна сграда. ГЕРБ ни казват, че правят много спортни зали без да споменат, че под това те визират оправянето на физкултурните салони на училищата. Влязохме и в словесен сблъсък и с г-жа Фандъкова в зала, на обсъждането на бюджета. Да, хубаво е да се правят физкултурните салони, въпреки, че като се видят отчетите става въпрос за боя, дюшеме, прозорци и т.н., но тези спортни зали в кавички, защото пак казвам, че това са физкултурните стадиони на училищата, в тях мога да спортуват само учениците от първи до 12 клас, т.е. не мога да отидат граждани от студенти нагоре.

Водещ: Колко ефективна е плитката на Столична община за мотивиране на младежите към спортните занимания, г-н Натов?

Георги Натов: Аз мога да кажа, че по отношение на рекламата на спорта се заделят твърде много финансови ресурси, но само рекламата не е достатъчна. Градският съвет, столичният съвет на БСП направи две кръгли маси, по които ние искахме да преценим как другите области професионални оценяват състоянието на физическото възпитание и спорта. По отношение на спорт и образование, категорично беше, че спортната база за училищен спорт е крайно недостатъчна. Като имаме предвид, че цялата образователна система е на едносменен режим на работа, т.е. децата са през целия учебен ден те са в училищния двор, е ясно, че с една спортна площадка не могат да се практикуват кой знае колко спортове. И това какво ще се практикува в едно училище зависи от това доколко учителите по физическо възпитание или учителите, ако те са един или двама по какво те са специалисти. Има много спортове, например плуване, гребане, лека атлетика, спортове, които се нуждаят от по-специални спортни съоръжения. И условията за практикуването на тези модерни за днешното време спортове не са кой знае колко добри. Да вземем например парковете на София. Те са прекрасно място за практикуване на различни лекоатлетически дисциплини, както и за много други спортове, да кажем ориентиране… всички спортове използват за обща физическа подготовка парковете на София. Какво представляват нашите паркове? Какви условия представят? Да вземем Борисовата градина, ами плажът в Борисовата градина, бившият „Република“, сега „Мария Луиза“ той от повече от 15, от 20 години е в абсолютно занемарено състояние. На пъпа на София, където много райони граничат с този парк, ние в него нямаме почти никакви условия. Да не говорим, че трябва да  имаме условия по местоживеене, където не само децата, а и техните родители и всеки който желае да се занимава с някакъв вид спорт най-естественото място е да отиде в парка. Не е възможно във всеки жилищен блок или всеки жилищен квартал да има спортни площадки. В София са изградени над 200 спортни площадки, колко от тях функционират, колко от тях са в състояние да поемат достатъчен капацитет от занимаващи се. Това е един много дискусионен въпрос, който непрекъснато стои и на вниманието на комисията, т.е. животът се развива, потребностите на хората растат и ние трябва да си дадем един категоричен и ясен отговор. Досегашната политика, която е от преди 50, 60 и повече години, тя спомага ли в днешното състояние на потребностите на хората, т.е. да се движат, не само да се движат, а спортът да стане съществена част от живота им? Явно е че  тук сме много далеч от това, което е необходимо. Става въпрос за жилищната база в кварталите, става въпрос за многофункционални спортни комплекси, не само зали, където хората могат наистина да се отдадат при едно съвременни условия да спортуват. Много държави са се ориентирали към изграждането на многофункционални спортни комплекси, където с малко персонал, с малко средства на издръжка и под постоянно наблюдение и съхранение тези спортни съоръжения могат да служат прекрасно не само за масовия спорт или за профилактика на здравеопазването, но и за много други функции, които спортът може да прави. Така че в това отношение първата кръгла маса, която беше „Спорт и образование“, отговорът беше „не“, това което представлява София – да, правят се някакви неща, но те са крайно недостатъчни. Втората кръгла маса беше „Спорт и здравеопазване“, бих искал да информирам нашите слушатели, че медицинските кадри на София от почти всички медицински заведения бяха абсолютно категорични – спортът е част от здравната система. И средствата, които ние отделяме чрез здравната система за спорт са безкрайно малко. Става въпрос за профилактика на заболяванията, става въпрос за лечебния процес на хора, които страдат от различни видове заболявания. Световната практика е много показателна. В Швеция, например, когато отидете при някакъв лекар, който да види какви проблеми имате – сърдечно-съдови, двигателни или травми по двигателния апарат, наред с рецептата за необходимите медикаменти ви представя и специален план за двигателна активност, за рехабилитация или лечение на съответния вид заболявания, особено на сърдечно-съдовите заболявания.

Николай Николов: да искам да добавя нещо към колегата Натов, което смятам, че е важно, а именно още една статистика на „Евростат“ – децата на България са на трето място в ЕС по затлъстяване и по обездвижване, сега ще станат втори, заради Брекзит и заради излизането на Великобритания. Това също е важно, още повече знаете, че може би една четвърт от държавата живее в София.

Водещ: Как можем да наваксаме пропуските и да разрешим проблемите, свързани със спорта? Съвсем на кратко и от двамата можем, да чуем вашето мнение?

Георги Натов: Първо е важно как ще планираме програмите, по които се развива спорта. Те се основават на ресурси. Ние видяхме, че един от главните такива е финансирането. Решително трябва да се промени въпросът с финансирането. При милиард и 700 милиона бюджет на Столична община средствата, които се отделят за спорт са крайно недостатъчни. На второ място е въпросът за условията, които ние предоставяме за спорт. Коренна разлика и промяна трябва да има, по отношение на политиката за предоставяне на условия за практикуване на спорт. Това е за населението, естествено с приоритет са учебните заведения, детски градини, училищата и искам специално да отбележа, че миналата седмица се проведе кръгла маса за спорта във висшето образование на София, в столичните университети. С изключение на едно висше учебно заведение, донякъде Минно-геоложкия институт и МЕИ, всички останали висши учебни заведения на София са в трагично състояние, по отношение на условия, които се поставят за практикуване на спорт, особено на Софийския университет. Така че вторият голям проблем са инвестициите в спортна инфраструктура. След това трябва да се обърнем към кадрите. Имаме ли достатъчно подготвени кадри, в каква насока ще работят тези кадри? Има голяма специфика между кадри, които са специализирани да работят с деца в детските градини, във висши учебни заведения и кадрите в спортните клубове, които имат други функции. Осен тези в спорта има и представителни функции, където се изисква висока квалифицирана подготовка.

Водещ: Г-н Николов, от какво има нужда Столична община по отношение на развитието на спорта?

Николай Николов: Няма да се различа от колегата Натов, наистина са необходими повече финансови средства, но по-важното – по-справедливо разпределение. Защото не може да се дават средства за “SofiaOpen”, юбилея на Христо Стоичков и т.н., а на Дирекция ПИСТ /Превенция, интеграция, спорт и туризъм/, която следи за развитието на децата и спортните им нужди, да се дават само 150 хиляди. Има нужда от повече спортни площадки, многофункционални спортни зали и това, което ние предлагаме – политика на отворените врати, т.е. стадионите да бъдат отворени и за гражданите на столицата.

Веселка ИВАНОВА