Никола Мутафов, актьор: Много са предизвикателствата, пред които сме изправени съвременните артисти, но поне интересът към киното и театъра се възражда

Актьорът Никола Мутафов, в интервю за предаването „Часът на Благоевград“ на Радио „Фокус“ – Пирин по повод постановката „Настане вечер“, която ще бъде играна днес от 21.00 часа в ДТ  Никола Вапцаров“ – Благоевград в рамките на фестивала „Тара-Ра-Бумбия“.

Фокус: Какво е Вашето участие в представлението „Настане вечер“?

Никола Мутафов: Постановката е така направена, че актьорите в нея всъщност играем себе си. Тоест залагаме на тези наши най-съкровени мисли, които всеки сам си ги мисли, но не ги споделя. А пък сега сме се събрали тримата, които участваме в „Настане вечер“ и си ги споделяме тези неща. Това всъщност е нещо, което поне за нас е много интересно.

Фокус: Тримата актьори, които участвате всъщност влизате в ролите на трима мъже, които изхвърлят своите телевизори. В тази връзка ми се иска да Ви попитам – успяхте ли извън представлението да се отърсите от този вреден и пристрастяващ навик за много хора?

Никола Мутафов: Все още ползвам телевизор, но като цяло аз никога не съм бил чак толкова пристрастен към него. По-скоро към другите средства за комуникация, които в наши дни са по-модерни.

Фокус: Като актьор къде се чувствате по-добре, къде Ви е по-лесно – на сцената или пред камера? И пред какво е изправен един съвременен български артист?

Много са предизвикателствата, пред които сме изправени съвременните артисти. Доста трудно ще бъде да ги изброя. Иначе не бих казал по-лесно, а по-приятно ми е пред камера, защото някак си изиграваш си ролята, заснемат те и всичко това отива в историята. Докато в театъра е необходимо да поддържаш една цялостна кондиция и то ден след ден, месец след месец. Това всъщност е нещото, което ми се струва по-сложно.

Фокус: А как мислите – възраждали се интереса на хората и към българското кино, и към българският театър?

Надявам се, че няма да прозвуча прекалено оптимистично, но си мисля, че да. Поне това показват моите наблюдения както върху приятелите ми, така и в театрите. Наистина се надявам, че това е така и лека по лека нещата ще продължат да вървят в правилата посока.

Ливия НИНОВА