Никола Петров: Състоянието на административните сгради е трагично, откакто е създадена НАО „Рожен” не е правен ремонт

Д-р Никола Петров – директор на Национална астрономическа обсерватория „Рожен”, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян.

„Фокус”: Г-н Петров, излезе информация, че Министерският съвет е одобрил финансиране от държавния бюджет за Обсерваторията на Рожен, 540 000 допълнително финансиране, за какво ще ви стигнат те, как ще ги получавате  и за какво ще ги използвате?

Никола Петров: Надяваме се, че ще ги получим, може би по-голямата част от сумата наведнъж и те са точно определени за това каквото сме искали. На първо място подновяване отражателния слой на огледалото на големия телескоп. Това е операция, която е свързана с това да се свали и да се откара в Германия, като горе долу около месец, месец и половина трае тази процедура, и също така на малките телескопи огледалата трябва да имат такова покритие, което на тях специално не е правено откакто съществуват като телескопи. Камерите също са проблемни. Съвременните цифрови камери са доста скъпи и най-евтината такава камера струва 68 000 евро. На нас ни трябват две. Две камери за големия телескоп. За малките телескопи също са необходими. Ремонтна дейност, която е предвидена между 60 и 100 000 лева, която ще закърпи нещата, но в никакъв случай не можем да кажем, че можем да направим обсерваторията такава каквато бихме искали да изглежда и да бъде. Имахме допълнителни разговори с местната власт и управа, че ще се опитаме да направим няколко поредни години с подобни траншове целево за обсерваторията, за да можем да придобием съвременен вид, но нещата се промениха, така че какво предстои за в бъдеще не можем да кажем. Все пак това е една огромна точно навреме и належаща  помощ, от която максимално ще се опитаме да се възползваме.

„Фокус”: А реално какви средства ще бъдат достатъчни, за да може нормално да функционира Обсерваторията?

Никола Петров: Трагично е състоянието с административните сгради. Просто е трагично. Текат покриви, Вик-инсталацията е остаряла, тече, ето в момента един от проблемите, свързан с това да нямаме вода е именно това, че имаме течове. Най-вероятно има спукани тръби някъде и вероятно вече има и замръзнали такива, защото от 22 декември нямаме вода заради нисък дебит. Някъде се губи вода и не можем сега насред зима да направим каквото и да е. Сградите са основно леглова и административна, която е с разгъната площ над 4 000 кв.м, това е огромна сграда, само едната, която през зимата половината, че и повече от половината е неизползваема. Огромна сграда, неизползваема, със стари отоплителни уреди, със стара ВиК-сисема, със стара ел.-инсталация, огромни разходи за ток, това е основното перо на обсерваторията и това трябва да се промени. Т.е. ние трябва да направим наистина истинско саниране, не просто топлоизолация с дограма, ами покриви и ВиК-а, и това са пари, които надвишават два и половина – три милиона лева. Разбира се тук възниква въпросът защо ни е изобщо тази сграда. Да, така е, съгласни сме. По-добре е дори тази сграда да я бутнем и да направим една по-малка съвременна сграда. Парите няма да са повече от това нещо, но трябва да ги намерим. Ще се опитаме да кандидатстваме по нови проекти за тази година, дано да успеем, дано да има такива и може би това е и решението. Защото това са стари постройки. Да, официалното откриване е 1981-ва година, но Обсерваторията неофициално работи и снима от есента на 1978 г. и догодина правим 40 години. 40 години – ремонт нула, само поддръжка. Така че всичко е в окаяно състояние. Ако трябва да бъдем така, както бихме желали да бъдем – с нови инструменти, ремонтиране на стари, плюс административни сгради, може би ще ни трябват между 6 и 8 милиона лева. Това са необходимите средства, за да имаме Обсерватория, за която следващите поне едно 15-20 години да не си задаваме въпроси за възникнали проблеми. Трагична е ситуацията, а има интерес към обсерваторията, идват туристи, ученици, имаме заявки за школи, а през зимата на практика ние не работим с млади хора, ние не правим практики и то не затова, че няма желаещи, а просто не можем да им предоставим условия за това нещо. А в момента като няма и вода е много зле. Разбира се, благодарни сме на електроснабдителното дружество за мрежата, с която ние сме свързани, миналата година хората успяха да направят за тяхна сметка добри ремонти на остарели кабели, направиха се нови далекопроводи и тази година нямаме проблем с тока, поне до момента е така. Но всяка година нещо ни наляга със страшна сила. Просто морално до такава степен е остаряла цялата база, че с кръпки много трудно можем да се оправим. Ако не продължаваме със система да имаме периодично всяка година нещо подобно, което да се случва като тази година целево финансиране за обсерваторията, ние ще продължим да наливаме едни минимални средства до момента, до който тя наистина рухне. Но да видим, имаме надежда, започнахме, имаме едно добро начало, но все пак да видим какво правителство ще имаме, да видим до каква степен ще обърнат внимание и за първи път се случи тази година откакто имаме обсерватория да имаме подобна помощ.

„Фокус”: В края на годината винаги сте имали финансови проблеми и често се задаваше въпросът: Пред фалит ли е Обсерваторията?

Никола Петров: Да, беше така. Мина нашият годишен отчет и сме минали годината с 21 000 лв. дефицит, който ще го компенсираме евентуално до някаква степен през тази година. Самата Обсерватория не може да бъде във фалит от гледна точка на това, че ние се занимаваме на практика с наука. Ние нямаме производство, на което да разчитаме на възвращаемост на средства, така че нямаме на практика обещаното финансиране изобщо годишно за наука, изследвания като цяло в България, в което ние сме само едно перо и просто я закриваме. Това не е точно фалит, защото така или иначе средства, които можем да изкараме са една много малка част от необходимите средства единствено и само от посетители и от школи. Идеята ми е не да говорим за крупните заплати, ами ако имаме финансовата възможност да ремонтираме сградата и нейния облик, ние бихме могли да имаме голяма възвращаемост целогодишно, ако имаме тези школи при нас, а те могат да бъдат не само с наши студенти, защото те не са чак толкова много, но и желанието от страна на други университети в Европа да имат възможността да практикуват на места, каквато е нашата обсерватория, много хора биха се съгласили да дойдат целогодишно. Сега няма тази възможност.

„Фокус”: Какво ви предстои през тази година, какво сте набелязали като акценти за 2017 г.?

Никола Петров: Тази година има въодушевление, което е свързано с тази финансова инжекция. Трябва да ремонтираме част от наблюдателната апаратура, да направим няколко належащи ремонта, да кандидатстваме по възможност, ако възникнат програми за финансиране на проекти и разбира се, това което трябва да правим е свързано с научни резултати и публикации. Имаме напредък по отношение на публикации, които са в чужбина, в това че има виждане и хората ги четат. Това е свързано с цитирането на наши публикации, но от друга страна има още много какво да се желае, най-вече във възможността за конкурентност с другите обсерватории. Светът наистина върви много смело напред. Тази година се очакват да бъдат получени резултати от космически мисии, свързани с изследвания на планетата Юпитер, на планетата Сатурн, търсене на други светове, очакват се нови мисии, които  да бъдат пуснати тази година, свързани с изследвания на Марс, на Слънцето, на слънчевата активност. Астрономията е свързана с климатичните проблеми на планетата  ни, със слънчевата активност, с изригванията, орбитални параметри на Земята и ние трябва да бъдем участници във всички тези процеси на изследвания и научни доказателства за едни или други събития, които наблюдаваме. Моето желание е наистина да продължим да участваме във всички тези проблеми на съвременната ни наука, а не да бъдем просто едни странични наблюдатели и да казваме какво сме имали някога и как някога, евентуално, сме участвали. Стремежът ми е всички тези новости, които в момента ни настъпват със страшна сила и сме в очакване на доста нови неща в науката да се случат, просто да бъдем всички ние, нашата страна, едно общо семейство в научния прогрес на това човечество.

Даниела БОЙКОВА