Нора Люцканова, Зоопарк – Варна: Преди едно животно да бъде настанено в спасителния център, неговото състояние трябва да бъде оценено от конкретна институция

Нора Люцканова, уредник „Зооколекция“ в Зоопарк – Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Г-жо Люцканова, какви животни са настанени в спасителния център на зоопарка в момента?

Нора Люцканова: В момента в спасителния център имаме настанени една черношипа ветрушка или керкенез, както й казват на разговорно. Един млад бял щъркел без пръсти на крачето и три чухала.

Фокус: Как попаднаха те при вас?

Нора Люцканова: Всъщност щъркела дойде последен. Той е най-скорошния ни пациент. Спасили са го граждани. Бил е заплетен в някакви кабели. Сега не знам как е загубил пръстите на едното си краче. Това му причинява затруднение в стъпването и в придвижването. В никакъв случай не застрашава живота му, но не смятаме, че може да оцелее в дивата природа. Просто изчакваме да видим как е и може би ще остане за постоянно при нас за отглеждане. Чухалите и ветрушката бяха намерени от граждани паднали от гнездото си още като бебета, с бебешкия пух. Дори беше малко неясно точно какви видове са. И си ги гледаме вече почти месец. Хвърлили са пуха. Вече са с перца. Учат се да летят в момента и се надяваме да успеем да ги пуснем в дивата природа, защото са напълно здрави животни.

Фокус: До колко се свързват хората или определени институции с Вас, когато попаднат на пострадало животно?

Нора Люцканова: Ами да, всъщност те почти всички сигнали се подават от граждани и част от тях търсят първо нас, но все повече хора са информирани и се обръщат към РИОСВ, която всъщност отговаря и за повечето видове животни, особено птици. Тъй като почти всички видове птици в България са защитени видове и те са институцията, която отговаря за тези животни. И така, чрез тях, чрез определени институции се настанява. Ние няма как директно да приемем животното. Трябва институцията, която отговаря за него, да ни го настани след като е направила проверка и е установила дали това животно наистина има нужда от медицинска грижа или каквато и да е грижа. Защото се случва понякога животното просто да е зашеметено или да е паднало от гнездото си и да може да се върне. В краен случай ги настаняват при нас, когато връщането е невъзможно, както беше случая на чухалчетата и керкенезчето.

Фокус: Има ли други животни, които са настанени в центъра?

Нора Люцканова: В момента др. животни в спасителния център няма. Имаше до миналата седмица две възрастни червеношипи ветрушки, които бяха само зашеметени. Те се възстановиха и бяха пуснати в дивата природа и всъщност така назад във времето имаме, особено тази година, доста животни, които сме върнали в природата.

Фокус: Значи добри новини?

Нора Люцканова: Ами да, всъщност стараем се всяко животно което е в добро състояние да бъде върнато, но за съжаление, когато животното е в безпомощно състояние и хората го намерят, то вече е на предела на силите си, изтощено, тъй като до последно се е борило да не бъде хванато и да оцелее в дивата природа по всякакъв начин. И много често се случва да пристигнат при нас в крайно тежко състояние и да няма как да им окажем помощта, на която се надяваме. Понякога има и летални случаи. Няма как да помогнем на всички.

Фокус: Разкажете ни какво е новото при вас? Може ли да се похвалите с нови животни или инициативи?

Нора Люцканова: Ами всъщност може би повечето хора вече са чули, най-новото нещо при нас и най-атрактивното е бялото вълче, което се роди преди три месеца, в началото на май месец, с общо 5 вълчета. Едното се роди с, не снежнобяла окраска, но почти напълни бяла – леко кремава. Много интересно животно. Не е албиносче, просто така се е случило с различен цвят на козината. И много се надяваме, когато възрастните вече ги изведат от бърлогата и те станат по-смели да опознават местообитанието си, да стане любимец на посетителите, защото е много красиво младо животно.

Фокус: На какъв етап се случва това обикновено при вълците?

Нора Люцканова: Ами вижте в дивата природа е различно. Обикновено на втория – третия месец започват да ги изваждат. При нас вече се случва. Около месец вече родителите ги извеждат от бърлогата, но това се случва главно през нощта и когато зоопаркът се опразни от посетители и това е напълно нормално, тъй като родителите гледат децата им да са възможно най-необеспокоявани и да бъдат възможно най-защитени от всякакви опасности наоколо. И тъй като посетителите са доста близо до местообитанието на вълците, разстоянието до оградата е близко, все пак вълчетата са все още млади и незапознати с тази част от живота си, с непрекъснатите си контакти с хората и са малко по-резервирани. Главно през нощта. Но се надяваме другия месец вече да имат смелостта да излизат и през деня и да може да радват децата.

Фокус: Г-жо Люцканова, а наблюдава ли се ръст на посетители през летните месеци?

Нора Люцканова: Естествено като всяка година с настъпването на пролетта и лятото, посетителите ни рязко нарастват. Главно заради гостите на варна и туристите, голям ръст има. Както и самите варненци наблюдаваме все по-често, някои вече ги познаваме дори по физиономия. Има много хора, които редовно ни посещават. Това означава, че по някакъв начин сме спечелили тяхното доверие, за да идват отново и отново всяка седмица. Тази година, въпреки дъждовното време, се радваме на посещения и в дъждовните дни – потока на посетителите не спира, което много ни радва, защото в крайна сметка това е един обект, който работи главно за посетителите и много се надяваме да се радваме на същата посещаемост до края на годината.

Фокус: А как се отразява промяната във времето на животните в зоопарка? Имат ли някакви проблеми?

Нора Люцканова: Не, те главно през зимата имаме няколко вида маймунки и папагали, които прибираме в отоплени помещения. Като цяло през пролетта, лятото и есента резките промени не им се отразяват зле. Единствено, което е по-специфично при новоизлюпените пилета и патета, тъй като те имат нужда от непрекъсната поддръжка на определена температура, или ги оставяме с майките, което тази година имахме възможност да направим няколко такива семейства – да оставим майка с патета или пилета в една от новите ни клетки, където могат да ги наблюдават посетителите или ги държим на постоянна температура във вътрешни помещения. Но като цяло всички животни се радват на по-хладното време, тъй като естествено, когато и при нас, в жегите те се оттеглят е по-хладните, вътрешни помещения, по сенките, а сега когато е по-прохладно могат да прекарват повече време навън, във външната част на загражденията и така е по интересно и за хората. Защото те се излежават, спят, баба Меца непрекъснато се къпе във водоема си и има какво да се види през целия ден.

Фокус: Искате ли да допълните нещо?

Нора Люцканова: Все пак искам да напомня на всички слушатели, че за всяко животно, което намерят могат да се свържат с различна институция. Като за защитените видове отговаря Регионалната инспекция по околната среда и водите, които имат зелен телефон за сигнали, който може да се намери в интернет пространството. За ловни обекти, каквито са напр. зайци, елени, сърни, лисици и вълци отговаря Регионалната инспекция по горите, а за селскостопанските животни – Областната дирекция по безопасност на храните. Така, че за всяко едно животно, което наблюдават, че е в някакъв риск или наранено, има съответно институция към което могат да се обърнат и съответно тя след като прецени каква ситуацията и евентуално да го настани при нас. Директно да го настани при нас, ние няма как да приемем животното. Трябва да има разрешение от определената институция за това животно. Такъв е реда по закон.

Бояна АТАНАСОВА